Кей Бърли
Първите дами (60)

60.

Чекърс

Доминик и Джесика Дженсън въобще не бяха ентусиазирани, че ще трябва да ходят на обяд с представителите на пресата в онази задушна трапезария в Чекърс. Добре де, на Керъл Тачър може и да й е харесвало, но просто не беше толкова яко. И двамата се бяха намръщили, за да се отърват от невъобразимата досада да си разменят любезности с хора, които нито ги интересуваха, нито пък им бяха познати. Освен това знаеха, че и майка им няма да бъде възхитена да присъства на събитие, организирано от „чичо Бен“.

— Защо трябва да ходим? Знам, че и ти не желаеш да ходиш, мамо, така че не ни карай и нас. Защо вместо това не отидем някъде и не оставим татко да се оправя със скучното си събиране?

— Не се опитвай да клинчиш, младежо. Имаш си достатъчно проблеми заради поведението си в училище.

Джулиан се дразнеше от глупостите на сина си. Едва снощи се беше върнал от изтощително пътуване до Афганистан, за да награди Трео с орден или „да закачи медал на псето“, както се беше изразил Бен. Беше изморен, очакваше го натоварен ден и не беше настроен да търпи капризи. Обядът беше много важен, благодарност към журналистите, които го бяха поддържали по време на кампанията. Вече беше отлаган два пъти и най-сетне се бе превърнал в коледен обяд. Децата трябваше да присъстват и толкова.

Доминик се намръщи на баща си, престана да си играе с кожената си гривна и се отправи към огромния американски хладилник в търсене на закуска. Джесика тъкмо беше станала и се присъедини към брат си в кухнята.

— Да, Доминик е прав. А и все едно ти не можеш да ни накараш. Катрин Блеър никога не е ходила. Нито пък Юин или другите двама. Защо трябва да сме там? Не е честно.

Джулиан беше готов да избухне, когато Валъри се намеси. Нея много повече я биваше да се справя с тийнейджърски настроения. Потупа изнервения си съпруг по ръката и пренебрегна бунта на младите, като изчака следващия ход в тази триизмерна семейна партия шах.

— Сериозно, мамо, наистина го мисля, няма да ходим, и двамата.

Джесика затвори хладилника и застана до брат си, който веднага обви ръка около раменете й, демонстрирайки семейна солидарност. Валъри продължи да не им обръща внимание и се съсредоточи върху неделните вестници.

— Скъпи, видя ли това в туристическата рубрика на „Мейл“ за шестте неща, които човек трябва да направи в Оксфорд? Споменават „Агнето и знамето“ на „Сейнт Джайлс“. Спомняш ли си? Там ходихме на първата си двойна среща с Рупърт и Джени.

Двамата се усмихнаха един на друг, като си припомниха университетските си дни, и седнаха заедно да прочетат останалата част от статията. В другия край на кухнята децата им продължиха да се бунтуват.

— Мамо, слушаш ли ме?

Джесика вече подскачаше, обула чисто новите си ботуши „Ъг“. Слагаше ги за пръв път откакто Бен й ги беше подарил за Коледа.

— Да, мамо, чуваш ли Джесика?

Децата се надяваха, че политиката им „разделяй и владей“ може да свърши работа, ако се съсредоточат само върху майка си. Валъри беше напълно наясно с положението, но продължи да не обръща внимание на недоволството им.

— О, скъпи, виж, пишат и за музея „Питс Ривър“. Спомняш ли си колекцията им предмети от пътешествията на капитан Кук?

— Хмм, не мога да се сетя…

— Точно до музея по естествена история. Сети ли се?

Джесика вече не издържаше. Измъкна се изпод ръката на брат си и се понесе към вратата, последвана от Доминик. И двамата доста неоснователно бяха решили, че демонстрацията ще им донесе победа, но докато стигнат вратата, се разколебаха.

— Да сте готови до дванайсет и половина, деца, ако нямате нищо против. Гостите идват точно в един. И не забравяйте да се измиете зад ушите, особено ти, сине.

Доминик и Джесика доста неохотно признаха поражението си и възмутено излязоха, като оставиха майка си да разчисти след закуската. Джулиан се разсмя и изръкопляска на съпругата си. Целуна я сърдечно и се отправи към кабинета си, за да се приготви за телефонния разговор с американския президент относно положението в Афганистан.