Кей Бърли
Първите дами (44)

44.

Курортът Тонга Бийч

Скрита под голямата шапка с широка периферия, която да я пази от южноафриканското слънце, Валъри вдигна очи от своя Тролъп и погледна с любов почива щото си семейство. Майка й и дъщеря й се разхождаха по брега на великолепния частен плаж. Баща й, брат й и синът й играеха петанк на оградена площадка пред една от вилите. Доминик услужливо буташе и местеше инвалидната количка на Монти, когато брат й поиска ще по-добър ъгъл за игра. Въпреки състоянието си той все още имаше отлична координация и точен мерник и направи поредното добро хвърляне. Франк се чувстваше като австралийски батсман, попаднал на подаване на сина си.

— Добър удар отново, синко.

Валъри се усмихна доволна на щастливата семейна сцена. Макар че се тревожеше какво ще стане, когато се върнат в Англия, беше решена да се радва на ваканцията. Като гледаше как Монти спечели още една игра, поставяйки прецизно топките си така, че да предотврати всеки опит на съперниците си да доближат кошонета, Валъри изпита съжаление към брат си. Емоционалният и физическият товар, които носеше, бяха твърде много за повечето мъже. Монти, атлетът, сега трябваше да е на меден месец и да се върне във Великобритания точно навреме, за да се подготви за ролята си на капитан за турнето на английския отбор по крикет в Южна Африка. Вместо това неговата лоялност му беше струвала бъдещето. Да се върне за младия Фил и първо него да вкара в колата, без да го е грижа за собствената му сигурност, беше смела и благородна постъпка, но тя го беше пратила в инвалидния стол. Лекарите не се осмеляваха да дадат дългосрочна прогноза на този етап. Неизвестността дали някога отново ще проходи, очакването, мечтата за връщането към любимия спорт, всичко това беше товар за цялото семейство.

Помисли за Джулия — „проклетата измамна малка никаквица“, както я наричаше майка им. Валъри знаеше, че е била права да не вярва на онова момиче, което сега беше оставило брат й не само с разбито сърце, но и с разбито тяло. Добре се беше чувствала, когато не им липсваха пари и спонсори. С разтрогването на годежа им Джулия се беше възползвала от възможността да изтегли по-голямата част от общата им сметка и сега Монти беше подкрепян духовно и финансово от родителите си.

Валъри видя, че баща й я гледа, и му се усмихна. Баща й я беше научил да различава правилното от грешното, на уважение към другите и на чувство за социална справедливост. „Помни, че ще срещнеш същите хора по пътя си надолу“ беше един от любимите му цитати.

Погледна към плажа, видя как майка й търси мидички с Джесика и се почувства благословена. Каквото и да станеше, знаеше, че безусловната любов на родителите й ще я държи далеч от онова тъмно място, в което за кратко се беше озовала. Никога не споменаха станалото, а влечението й към алкохола не беше толкова силно, когато беше с тях. Любовта към децата й и отчаянието на Доминик при жалкото й пиянско състояние след вечерята в Чекърс й бяха дали сила да стои далеч от пиенето. Щеше да се пребори с порока си.

Валъри леко оправи елегантната си права рокля и се завърна към романа „фермата на Орли“, история за отнет чрез измама имот от втората съпруга. Опита се да не мисли дали Джулиан не се интересува от други жени. Може би затова искаше развод? Не, каквито и грехове да имаше, Валъри не можеше да повярва, че съпругът й някога би й изневерил. В това отношение беше честен човек.

— Хей, мамо, стана ли вече време за обяд, че умирам от глад?

Доминик буташе инвалидната количка на Монти към нея по терасата, докато дядо му събираше топките от играта, за да върне кутията на рецепцията. Валъри кимна и помаха, за да привлече вниманието на май на си, но Шийла и Джесика бяха съсредоточени върху заниманието си. Доминик сви рамене и хукна бос по пясъка, за да ги стигне, изоставяйки Монти и Валъри.

— Джулиан си идва днес, нали?

Валъри кимна вяло. Някога беше вярвала, че съпругът й ще е с нея и в добро, и в лошо. Вече не изглеждаше възможно.

— Нямам търпение да се видим, но оставам с впечатлението, че между вас двамата в момента не върви, а. Сестричке? Чувствам колко си напрегната и притеснена Монти хвана дланта на сестра си и разтърка пръсти те й.

— Но той е добър човек, сестро. Само се опитай да му дадеш малко време и съм сигурен, че всичко отново ще се оправи.

Валъри не отговори. Без да знае какво повече да каже, Монти погледна към плажа, където племенник му сега се плискаше в морето и пръскаше чисто новия бански „Фат Фейс“ на явно ядосаната си сестра, а това очевидно забавляваше баба им. Когато отново погледна сестра си, Валъри плачеше.

— Не плачи, Вал. Тук съм и винаги ще съм до теб. Знаеш това. Всичко ще се оправи, обещавам.

Тя избърса една сълза, която се търкаляше по бузата й. Ядоса се на себе си, че си позволи да се разстрои пред брат си. Трябваше да бъде силната заради него, а не обратното.

— Знаеш, сестричке, че тази година и двамата преживяхме война, но това, което не те убива, те прави по-силен. Може би още сме в мрака, но — повярвай ми — скоро ще излезем от другата страна и слънцето ще засвети достатъчно силно.

— Хм, това беше малко странно, нали? — засмя се той след миг. — Все едно говорех за пътуване през тунел!

И двамата се разсмяха на аматьорския му опит за философия.