Кей Бърли
Първите дами (47)

47.

Франк се зачуди къде ли се е запиляла дъщеря му. Над половин час ги чакаха в голямата трапезария със сламен покрив и децата ставаха нетърпеливи. Монти играеше на табла с майка си, но още не беше успял да спечели нито една игра.

— Не знам къде са, скъпа. Мисля да отида до стаята им и да почукам, а? — предложи франк и се изправи.

— НЕ! — извикаха едновременно Шийла и Монти, досещайки се какво е това, което бави двойката.

— Мисля, че Валъри се нуждае от малко време насаме с Джулиан. Каза, че може да закъснеят с половин час или малко повече. Не ти ли казах? Извинявай, скъпи. Ела да помогнеш на Монти да победи майка си на табла.

Франк тръгна към масата, а Валъри и Джулиан влязоха хванати за ръце. Химията между двамата беше почти осезаема. Джесика доволно плесна с ръце.

— Мамче, изглеждаш страхотно. Обожавам тази рокля. Обаче косата ти е поразрошена. Искаш ли някой от ластиците ми?

Шийла погледна към Джесика, за да се увери дали коментарът й е невинен, или се шегува. Улови погледа на съпруга си и палаво намигна на Франк, който беше смутен от своята наивност.

— Така, слушайте всички, трябва да слезем на плажа още тази минута. Там ще открием прекрасна маса за седем души, със свещи и с имената ни. Тази вечер, дами и господа, ще вечеряме на брега на Индийския океан.

Всички завикаха доволни, а Джесика скочи.

— Това е чудесно, татенце! А, татко, като се приберем вкъщи, можем ли да си вземем куче? Не искам португалско водно куче като на Малия и Саша Обама. Казаха ми, че било много палаво и непослушно през повечето време. Може ли да си вземем ирландски сетер и да го кръстим Брус?

Джулиан се разсмя и поведе семейството към очакващата ги маса.

Вечерята беше невероятна. Докато разговаряха за спорт, попмузика и политика, Джулиан нежно потупа Шийла по ръката. Лесно му беше да разбере откъде Валъри и Монти са наследили очарованието и добрите си обноски.

Вероятно мислите му може би щяха да са по-различни, ако имаше представа какво знае Шийла. Тя знаеше за всяка негова изневяра, за дългия му списък със завоевания, както и къде е бил през последните няколко дни. Нещо повече, ако знаеше кой осведомява тъща му, тогава никога не би могъл да се довери на някого отново.

Само че не знаеше и тя не смяташе да му казва. Въпреки безбройните заплахи Джулиан още не беше напуснал кораба. Докато още съществуваше надежда, че Валъри ще живее щастливо с двуличния си, неверен, лицемерен богаташ, който не беше достоен дори да лъска обувките й, Шийла нямаше нищо против да играе играта. Но тежко му, ако някога изпълнеше заканата си да изостави дъщеря й сломена и самотна.

— О, Джулиан, синко, наистина си чудесен. Тъкмо казвах същото и на Франк. Нямам думи да ти кажа колко се радваме на чудесната ваканция. Монти наистина цени това, а колкото до нашата Валъри, нима не изглежда страхотно? Я виж какво можело да направи малко слънце.

Джулиан беше поласкан от милите думи на тъща си. Намести кашмирения пуловер, с който се беше наметнал, усети как финият топъл пясък докосва босите му пръсти и му се прииска да остане тук завинаги. Погледна към съпругата си, която насърчително потупваше брат си по рамото, докато весело говореше с баща си. В този миг Джулиан реши, че избира да живее с Валъри.