Кей Бърли
Първите дами (54)

54.

След по-малко от двайсет минути Сали седеше на фризьорския стол и отпиваше чай „Ърл Грей“. По някаква причина кафето с мляко тук не беше толкова добро като на Мария. Влюбената Сали почти не забелязваше какво става около нея. Не си даваше сметка, че късата й пола е наистина скандално къса, така че всички клиентки в салона бяха разбрали, че бельото и е от „Агент Провокатор“.

Прехвърли разсеяно впечатляващата купчина списания в салона и откри, че се чуди дали отдалечаването на Джулиан се дължи единствено на напрежението на работата му. Веднага прогони тази мисъл. В Южна Африка всичко беше толкова чудесно, той й беше казал това, което тя желаеше да чуе, изпаднал в плен на сексуалното удоволствие. Отпи от чая си и за миг се зачуди защо откакто се бяха върнали в Англия, все тя се обаждаше първа или първа пращаше есемес. Добре де. Той й се беше обадил заради пенсионерката от Бъкингамшир и се бяха срещнали набързо в тайната къща. Това обаче определено не беше достатъчно. Да не би отново да изстиваше? Да не би Валъри да беше впила ноктите си в него по време на почивката им на плажа?

Сали опита да се освободи от надигащата се паника: „Не ставай глупава, това е било малко залитане, преди да стане мой завинаги!“

Отново отпи от чая си и се върна към списанието, но рязко се сепна, като видя цветната снимка на мъжа, от когото най-много се страхуваше. От страницата я гледаше бившето й гадже Ричард Хед, който умолително се беше вторачил в обектива.

— Мамка му.

Не си даде сметка, че е изругала на глас, докато Лестър не я погледна неодобрително над очилата си от другия край на салона, където се занимаваше с къдриците на някаква неизвестна благородничка.

Сали изчете статията на един дъх. В крайна сметка Ричард беше освободен. Как беше възможно това? Тези от съда какво си мислеха? Припомни си как високопоставеният банкер от Ситито не беше свикнал да чува „не“ от хората и не успя да приеме раздялата им. Първо я заплашваше по телефона, после започна да я следи от дома до офиса й, накрая придоби навика да изниква на вратата й, когато тя имаше среща с друг мъж. От това работата му страдаше и накрая го уволниха, което му даде повече време, за да се посвети на манията си. Синът й Шон се беше постарал да бъде мъжът в къщата и да защити майка си от нарастващото внимание на Ричард. Двамата дори се счепкаха веднъж на стълбите и на нея й се наложи да ги разтърве и да заплаши Ричард с голямо и тежко фенерче. Работата й като журналист я беше научила на по-добри начини за самозащита от размахването на бейзболна бухалка или — не дай си, Боже — нож.

Потрепери, като се сети как бившият й не се спираше пред нищо. Страстта му се беше превърнала в мания, която най-накрая прерасна в желание за отмъщение. Бяха го хванали и арестували в градината й, помъкнал нейни лични вещи, което доведе до намесата на съда и прибирането му за дълго. Тогава как можеше сега да е на свобода и да дава интервюта за списания? Всичките й отдавна потискани страхове изплуваха, щом продължи да чете историята. Ричард обясняваше на журналиста, че все още обичал Сали и бил уверен, че и тя го обича. Имал план за одобряване и вечеря на свещи и вече бил купил красив диамантен пръстен. Смятал да й предложи и вярвал, че тя ще се съгласи.

Сали хвърли списанието на пода, потърси телефона си, скочи от стола и изхвърча от фризьорския салон, без да обръща внимание на папараците. Беше видяла Хариет Харман в салона, но предполагаше, че фотографите са тук по-скоро заради Сиена Милър.

Въобще не обърна внимание, че решиха да се позабавляват, като я снимат с фолиото за кичури в косата, докато очакваха актрисата. Уверена беше, че никоя от снимките нямаше да види бял свят, ако папараците искаха да продадат нещо на списанието й.

Набра номера на Джулиан и видя, че ръцете й треперят. Опита няколко йога вдишвания, за да се успокои, преди да се обади. Джулиан отговори след второто позвъняване. Имаше запланувана романтична вечеря с Валъри за по-късно и не желаеше Сали да му звъни цяла нощ. Ако сега успееше да я озапти, после нямаше да го тормози цяла нощ.

— Ало, любов моя, с какво си облечена?

Сали обаче не беше в настроение за глупости. Разплака се и се обърна с гръб към фотографите, които продължаваха да снимат. Само ако знаеха с кого разговаря…

— Пуснали са Ричард. Ти каза, че ще загуби при обжалването, обаче не е загубил. Дал е интервю, видя ли?

Джулиан беше сам в кабинета си и се приготвяше за ранна вечерна схватка с лидера на либералдемократите за правото на единичен прехвърляем вот. Разстроена любовница беше последното, от което се нуждаеше. Свали очилата си и заговори успокоително:

— Сали, скъпа, не знам къде си, но чувам шум от коли. Чуй ме, знам какво става с Ричард и няма абсолютно никаква причина да се тревожиш.

Думите му никак не я успокоиха. Паниката започна да се надига в нея. Не искаше отново да се изправя срещу оня маниак.

— Но той твърди, че ме обича и че аз го обичам, и щял да ми предложи, и…

— Сали, престани! Просто млъкни и ме слушай. Няма за какво да се тревожиш. Повярвай ми. Молбата му за помилване е отхвърлена, но е освободен предсрочно заради препълването на затвора. Това е станало преди повече от месец. Интервюто е правено малко след това.

Сали обаче не разсъждаваше трезво и всеки момент щеше да изпадне в истерия.

— Стоя насред улицата, заобиколена от фотографи. Имам разни неща в косата си и Ричард може да дойде и да ми се нахвърли всеки момент, а ти ми казваш да не се тревожа, Джулиан!

Въпреки паниката тя веднага си даде сметка, че е изрекла на глас името на любовника си, и се обърна, за да се увери, че фотографите са достатъчно далеч от нея. Посрещна я нов залп от щракане на камери. Бързо се обърна отново. Джулиан се притесни, особено като чу думите й за папараците. Отново превключи в режим „довери ми се, аз съм министър-председателят“, но този път беше по-настойчив:

— Сали, онова интервю е отпреди повече от месец, както ти казах. Ричард повече не е заплаха за теб. Ще ти разкажа всичко, като се видим, скъпа. Тази вечер съм зает, но утре можем да се видим в Хампстед.

— Не, не утре, сега. Сега ми кажи, Джу… — Успя да се спре и да не изрече отново името му. — Откъде би могъл да знаеш това?

Джулиан закрачи в облицования си с дъбова ламперия кабинет. Не можеше да я остави напълно да излезе от контрол. Сали можеше да изпадне в нервна криза насред улицата в центъра на града, обградена от фотографи. Налагаше му се да направи нещо.

— Добре, скъпа, вземи такси колкото можеш по-скоро и ще се видим в Хампстед след… да речем, час.

Джулиан затвори телефона и позвъни на асистента си, за да го накара да отмени срещата му, а после се обади на Бен:

— Имам големи проблеми със Сали, трябва да се видя с нея в Хампстед. Можеш ли да ми направиш услуга и да кажеш на Валъри, че имам спешна среща в Камарата и няма да се върна за вечеря?

Бен беше ходил по-рано в апартамента им на Даунинг Стрийт и знаеше, че Валъри планира романтична вечеря за двама без алкохол. Определено не смяташе да осигурява прикритие за Джулиан и онази кучка.

— Не. Не мога да го направя, нихт, найн, но, няма да стане.

Джулиан обаче не беше в настроение да търпи сарказма му.

— Сали е научила за Дик Хед. Трябва да й обясня какво сме направили по случая.

— Ясно, отивам към апартамента, шефе. Ще се възползвам и ще изям твоята порция от страхотния пай на съпругата ти.