Кей Бърли
Първите дами (58)

58.

Списание „Селебрити“

Загледана в снимките на бюрото си, Сали ясно си даваше сметка, че държи в ръцете си динамит. Щяха да гарантират високи продажби и да унищожат най-вероятно кариерата на Чарли. Той със сигурност щеше да загуби капитанския си пост в отбора.

Но както винаги основната мотивация на Сали си оставаше Джулиан. След малкия инцидент с лампата „Лалик“ той отново се беше превърнал в господин Недостъпен. Много се затрудняваше да привлече вниманието му. Как щеше да реагира, когато кариерата на мъжа, откраднал момичето на Монти, бъдеше унищожено от публикация в списанието й? Сигурна беше, че това щеше много да му хареса.

Сали прибра снимките в сейфа в кабинета си, заключи го и подписа чека. Сто хиляди паунда за изключителните права на разпространение по всички медии. Вдигна телефона, за да се обади на Джулиан, но се сети, че той невинаги можеше да говори, така че реши да му напише съобщение. Кои щяха да са най-подходящите думи, за да възбуди интереса му?

Монти хванат в крачка. Имам снимки. Ще се обадя.

Изчака две минути, за да му даде време да осмисли текста, и набра номера му. Звънна два пъти, преди да й отговори. Слава Богу, че най-сетне й беше простил за малкото избухване онази вечер. Сигурно си е дал сметка какво е преживяла, след като научи за Ричард.

Нямаше никаква представа, че вместо това Джулиан работеше по стратегия за намаляване на щетите с помощта на Бен, който се опитваше да го измъкне от потенциално турбулентната ситуация, без да се стигне до ядрен взрив. Беше се надявал, че повече няма да му се наложи да разговаря с нея по телефона, но намекът, че Монти е в беда, промени намерението му. Реши да говори, за да научи какъв е проблемът с Монти, и щеше да приключи разговора колкото се може по-скоро.

— Ало, как си? Наред ли е всичко?

Джулиан погледна часовника си и определи пет минути време за разговор. Сали забеляза, че нямаше обръщение „любов моя“ или „скъпа“. Разтревожи се.

— Здравей, Джей Джей, ужасно съжалявам за онази вечер. Надявам се да си ми простил, скъпи. Държах се като маниачка, но наистина бях ужасно притеснена за Шон. Никога не бях избухвала така.

Повечето от това беше истина, каза си тя, с изключение на последната част. Но беше мислила над поведението си и нямаше да се случи отново.

Джулиан Не се интересуваше от обясненията й. Искаше само да се увери, че с Монти всичко е наред, преди да затвори телефона.

— Няма проблем. Радвам се, че днес си по-спокойна. Какво се е случило с Монти?

Сали усети хладината му и се замисли как да изиграе хода си. Спря се на белия офицер.

— А, малко недоразумение с Чарли, не се тревожи, скъпи, всичко е под контрол. Монти ще излезе чист като новородено бебе.

След като се успокои, че с Монти всичко е наред, Джулиан не се интересуваше нито от детайлите, нито от каквото още там би могла да измисли Сали. Много му се искаше да приключи с разговора.

— Това е чудесно. Благодаря. Наистина съжалявам, обаче имам среща в Камарата и ще ми трябват десет минути, за да стигна, дори да тръгна точно в този миг. Трябва да тръгвам, съжалявам.

Безпокойството на Сали се засили. Все още нямаше „скъпа“. Ами плановете, които имаха? Защо се държеше толкова студено? Само заради тъпата лампа. Продължи да говори:

— Да, разбира се, знам, че си адски зает, скъпи, но исках да разбера дали уговорката ни за пътуването до Бейбингтън Хаус този уикенд остава. Нямам търпение да ти дам специалните коледни подаръци.

Джулиан се наведе и удари чело в ореховото си бюро. Напълно беше забравил за заобиколната стратегия, която Бен му беше разработил, според която трябваше ненатрапчиво и постепенно да представи Сали пред публиката като новата си приятелка. Прехвърли набързо плана през ума си в отчаян опит да си припомни детайлите. Изборите приключиха. Слухове за неразбирателство между него и Валъри. Опит за одобряване в Южна Африка, за съжаление неуспешен. Валъри прекарва все повече време затворена сама в Чекърс. Скоро след това е обявено намерението за развод. Минава приемлив период от време, преди Сали да се появи на първа страница на добронамерен вестник, снимана как успокоява нещастния Джулиан и двамата вървят към модерния хотел „Съмърсет“. Двама души, чието приятелство с течение на времето е прераснало в нещо повече… Джулиан и Бен наскоро бяха пренаписали изцяло пиесата, но не бяха уведомили участниците.

Мислеше трескаво. Нямаше никакво намерение да осъществи тази любовна среща и отчаяно се опита да измисли как да я отмени.

— Скъпа, но Бен не ти ли се обади? Боже мили, наистина нямам никаква представа защо въобще плащам на този човек! Трябваше да ти каже, че имаме спешна мисия в Афганистан, мила. Заминаваме още утре сутрин и няма да се върнем до неделя. Съсипан съм, любима, опитах какво ли не, за да отложа пътуването, обаче от службите за сигурност настояват да се придържаме към първоначалния план.

Сали веднага надуши нещо гнило. Внезапно отново беше станала „скъпа“ и „мила“. Какво ставаше тук? Беше профукала цяло състояние за дрехи, парфюми и кашмир. Жената, която да остане при Шон, въобще не влизаше в сметките. Синът й може и да беше на шестнайсет, но не би могла да му се довери и да го остави сам за цял уикенд. А сега Джулиан се опитваше да отмени срещата им. Как беше възможно това? Всичко беше част от плана им да се съберат. Мисълта за дългия им уикенд я беше крепила през последните две седмици, докато отчаяно се опитваше да се свърже с него. Защо сега говореше така? Нима беше избрал отстъплението като истински страхливец?

Инстинктът й нашепна веднага да прекрати разговора, но вместо това тя изрече:

— Не, не, моля те, Джей Джей, моля те, не говори така! Всичко е организирано. Това трябваше да е нашата ранна Коледа, само ние двамата. Спомни си снимката, как вървим двамата. Щяхме да си изкараме чудесно, като си говорим за бъдещето, за нашите мечти, за надеждите ни. Моля те, не отменяй срещата ни, скъпи, моля те!

Сали се разплака точно когато Бен безцеремонно нахлу в кабинета и посочи часовника си, като цъкаше театрално с език. Джулиан погледна вестниците върху бюрото си и измисли решение:

— Не плачи. Съсипан съм, че не мога да дойда, но наистина нищо не може да се направи, за да се отмени това пътуване. Трябва да наградя лабрадора Трео с кучешкия еквивалент на Викторианския кръст за храброст. Със сигурност си чела за това, любов моя? Малък палавник, трябва да ти призная. От пет години търси мини, поставени от талибаните. Много ясно, че бих предпочел да съм с теб, вместо да окичвам куче с медал, но какво да направя? Вината е изцяло на Бен.

Бен изпсува по адрес на страхливия си шеф, който използваше кучето като извинение.

— Какви са тия глупости, шефе? Просто кажи истината на старата чанта. Заменена е в полза на по-безпроблемен живот.

Джулиан го накара да замълчи, но той беше в шеговито настроение и започна да лае, после се направи на задъхан, а накрая легна на пода и поиска шефът му да го почеше по корема.

— Не е смешно — изсумтя Джулиан и му обърна гръб, стараейки се да не се разсмее. Вместо това продължи с лъжите: — Много ясно, че не поставям някакво тъпо куче пред тебе, но трябва да видя войските до Коледа, а това е най-добрият претекст, който ще осигури и максимално медийно отразяване. Снимка как закачам медала на нашийника на Трео, след като цял ден е търсил талибански бомби, е златна възможност, идеална за първа страница. Скоро ще се върна и ще се видим в Чекърс. Ще идваш на обяда, нали, скъпа?

— Да.

— Ето на, значи ще се видим там. А сега наистина трябва да тръгвам. Бен току-що влезе.