Кей Бърли
Първите дами (27)

27.
Октомври

Нюзрумът на „Приятен ден, Великобритания“

Майкъл Грифтън и Керъл Смит организираха последната работна предизборна среща преди изборите в четвъртък. Джулиан Дженсън се представяше колебливо в резултатите от проучванията вследствие на мистериозното заболяване на съпругата му, което беше дошло като гръм от ясно небе. Никой не беше повярвал на историята с изтощението, тиражирана от Даунинг Стрийт, а това водеше до някои щекотливи въпроси във вестниците.

— Така, слушайте. Ръководството се съгласи да удължи програмата с половин час в петък сутринта, така че ето какво планираме. Ще прекъсна предаването и после Керъл ще се включи и ще задава въпроси. Ще обсъжда не само кандидатите, но също и резултатите от преброяването, които вероятно все още ще очакваме. Керъл има и списък с гостите.

Оставаха само два дни до изборите и напрежението беше голямо. Програмата във вторник току-що беше свършила и заседателната зала се пръскаше по шевовете. Сандвичи с бекон бяха натрупани върху картонени подноси в средата на масата, с кетчуп и с кафяв сос за Сид. Сид и Сузи влязоха заедно в залата и седнаха един до друг точно както на дивана в студиото. Водещият се пресегна да си вземе сандвич и Майкъл продължи:

— Едва допреди две седмици в състезанието участваше само един кон, но както повечето от вас знаят, министър-председателят се представя зле при проучванията. Представянето му в лидерския дебат по „Скай Нюз“ беше катастрофално. Приличаше на човек с много грижи на главата. Един Господ знае какво е станало със съпругата му. Вестниците го разпъват на кръст заради това. Сега надеждите за победа на опозицията нарастват или поне очакват противникът им да няма стабилно мнозинство в парламента.

Майкъл беше наясно, че говори очевидни неща. Все пак в залата се бяха събрали политическият редактор Стивън Джеймс, кореспондентите и продуцентите, няколко основни репортери, които помагаха при отразяването, и Сид. Обаче чувстваше, че трябва да обясни всичко заради Сузи и Айла.

— Не разбирам проблема, Майкъл. Нали в тази страна сме против монополите?

Сузи кокетно наклони глава. Мислеше си, че забележката й е твърде остроумна. Само присъствието на Керъл заглуши невярващия смях. Тя не обичаше да се подиграват на водещите й, макар понякога Сузи да я довеждаше до отчаяние.

— Както знаете, всички заснети репортажи, с които разполагаме, ще трябва да бъдат излъчени сутринта. В четвъртък не можем да отразим нищо друго около кампанията, докато не приключи изборният ден. Това означава, че предаването на Айла „На живо с министър-председателя“ ще бъде излъчено два пъти сутринта, един път в седем и десет и после пак в осем и десет.

Айла се усмихна одобрително на доброто представяне на репортажите й. Стивън се наведе към старши продуцента и му прошепна нещо в ухото. Майкъл не обърна внимание и на двамата и продължи с изложението си „Изборния ден от А до Я за идиоти“.

— Ще балансираме репортажа на Айла с подобни материали за основните партийни лидери. Помнете, хора, криминално деяние е да се съобщава как са гласували хората в четвъртък. Внимавайте какво говорите. Както на лорд Арчър и на мен не ми допада затворническата храна.

Докато Майкъл обясняваше, Стивън Джеймс завъртя невярващо очи при тези незначителни подробности. Всички в залата вече би трябвало да знаят това. Защо Майкъл полагаше такива усилия заради тези две глупави момичета? Можеше да разбере казуса със Сузи заради връзките й с шефа, но Айла? Майкъл, да не би да я беше забил?

Тъй като обясненията му станаха почти като за детска градина, Керъл сподели информацията, която всички в стаята очакваха да чуят. Решението кои ще участват в четвъртък вечерта и петък сутринта. Който и екип да бъдеше избран да работи с премиера, щеше да е от най-добрите. След това продължи със скалата надолу до кореспондентите, които щяха да отразяват партията на Освобождението, чиито представители иначе бяха без никакъв шанс да се покажат по телевизията по време на четиричасовата следизборна програма.

— Както всички знаете, който и да се падне при партията на Освобождението, работата му ще е също толкова важна, както и на кореспондента в щаба на Джулиан Дженсън.

Керъл беше прекъсната от смеха около масата.

— Имам предвид, че това е еднакво значимо за зрителите ни.

Зачете бързо списъка и в залата се възцари мълчание.

— Стивън, ще разчитаме на блестящия ти и остроумен анализ по време на програмата. Тази година те искаме на Даунинг Стрийт от шест часа сутринта. Надявам се, че на няколко минути ще можеш да осведомяваш зрителите за действията на следващия премиер, победата му, предполагаемия му нов кабинет, предизвикателствата, които стоят пред следващото правителство.

Стивън кимна величествено. От негова гледна точка това беше по-добре, отколкото да бъде със самия премиер, а ако Стивън беше доволен, тогава животът на всички останали, замесени в петъчното отразяване, щеше да бъде по-лесен.

— Сид, мислехме, че тази година можем да излъчваме отвън. Искаме те в специално уреденото студио в Камарата на общините. Каквото и да стане при урните, знаем, че ще е нещо голямо. Или триумфален втори мандат за премиера, или свидна жертва на оная работа с изтощението. Сузи, искаме да бъдеш със Сид. Ще има режисьор, аутокю и гримьори, така че въобще няма от какво да се притесняваш, скъпа.

Сид видя достойнствата на плана и кимна на Керъл. Сузи го проследи и се усмихна щастливо на програмната директорка.

— Томи, ти ще бъдеш при опозицията. Джерард, ти ще си при социалистите, моля. Кърси, би ли се наела с националистите?

Всички кимнаха в знак на съгласие.

Списъкът нарастваше, но Айла все още не беше чула името си. Младата репортерка започваше да се тревожи, а политическата редакторка ставаше все по-самодоволна. Най-накрая, след цяла вечност, както й се стори, чу Керъл да споменава името й:

— Айла, бихме искали да бъдеш с партията на Освобождението.

Последваха шокирани ахвания. Стивън Джеймс не беше на себе си. Размаха бележника си като редови член на парламента, който иска от премиера разрешение да говори от трибуната. Как така Айла се беше сринала така изумително надолу? Но всъщност какво го интересуваше? Това беше страхотно. Той беше човекът, който бе наясно със ставащото на Даунинг Стрийт, а тази глупава малка пикла Айла Макгавърн се ширеше на чужда територия.

Керъл остана безучастна, макар че всъщност беше разярена от решението. Опитвала се беше да промени решението на Майкъл чак докато не влязоха в залата. Контактите на момичето се бяха оказали безценни по време на кампанията, а я натирваха в пресцентъра във Воксхол. Той не даде никакво обяснение за този шамар през лицето и отказа да отстъпи въпреки настояванията на Керъл.

Айла беше поразена и въпреки че се опитваше да се сдържи, сълзите й бликнаха. Отчаяно погледна Майкъл Грифтън. Той веднага извърна поглед. Керъл забеляза това и поиска да узнае повече.

— Добре, вземете си сандвичи и започнете да звъните по телефоните. Успех в петък и да сразим конкуренцията.

— Айла — обърна се към нея тя, — мога ли да ти отнема пет минути, преди да излезеш? Трябва да прегледаме репортажа ти преди излъчването му утре. Очаквам те след малко в кабинета си.

Керъл беше решена да разбере какво става и определено нямаше да го научи чрез Майкъл. Той хукна по коридора веднага щом заседанието приключи.

Така че взе руло тоалетна хартия от дамската тоалетна и отиде в кабинета си, където Айла вече я очакваше. Затвори вратата и я покани да седне на кожения диван. Отиде до известния си „вълшебен“ хладилник и избра шоколадче „Годайва“ и един тоблерон, преди да седне до момичето. Равнодушно постави на масата собствената си версия на комплекта за бърза помощ, използван от оператора Боб. Погледна крехката репортерка и си отбеляза колко неподходящо е облечена. Днешният ансамбъл включваше лимонена на цвят права рокля с яркооранжева розичка и сини обувки, които разпозна, че са от „Дюн“. Определено имаше нужда стилистката на „Приятен ден“ да излезе с Айла на пазар.

В началото, когато младата репортерка постъпи в екипа, Керъл не я беше харесала. Направи й впечатление на твърде самоуверена и не особено талантлива, но Боб беше настоял да не прави прибързани решения, а на него можеше да се довери. Беше я преценил като донякъде лекомислена и определено наивна, но момичето бе доказало, че бързо се учи. Както винаги се бе оказал прав. Хлапачката беше направила няколко политически ексклузивни репортажа по време на предизборната кампания. Не се боеше от работа и стоеше до късно през нощта, за да се увери, че репортажите й са добре редактирани. Керъл нямаше представа какви толкова се е объркало, че да се наложи момичето да отразява резултатите на партията на Освобождението без никаква надежда да се покаже на екран.

Айла, която седеше несигурно на дивана, затрепери. Керъл тайно си погледна часовника. Всеки миг беше от значение в телевизията. Имаше среща с главния дп ректор след десет минути, но този разговор вероятно щеше да отнеме доста повече време. Той трябваше да изчака, а и тя беше видяла, как Сузи безгрижно се понася към кабинета на Фиц, така че нямаше чак толкова да бърза да я приеме. Ситуацията се нуждаеше от разяснение, репортерите й не можеха да бъдат толкова отчаяни. Разопакова тоблерона и предложи на Айла да си отчупи.

— Защо не ми кажеш какво става? Не бързай.

Репортерката се втренчи с широко отворени очи в тази чудесна, чудесна шефка, която бързо се беше превърнала в неин ментор и доверено лице. Не знаеше какво да каже, откъде да започне. Объркването и чувствата взеха надмощие, тя си взе тоблерон и кърпичка и сълзите й рукнаха.

— Ужасно съжалявам, Керъл. Май винаги рева, като разговарям с теб. Не знам защо съм толкова разстроена.

Керъл я изгледа със съчувствие. Амбициозната репортерка не беше много по-различна от толкова много други, които се поддаваха на напрежението на телевизионната журналистика. Само че тя трябваше да развие много по-здрава черупка, ако искаше да се изкатери по-близо до върха.

— Гледала ли си „Телевизионна мрежа“?

Айла, която тъкмо беше лапнала парченце тоблерон, поклати глава.

— Трябва да го гледаш. Холи Хънтър е могъща телевизионна продуцентка, която не е склонна да търпи идиоти. Брилянтна е, но си има недостатък. — Дори тя — продължи Керъл — се нуждае от време на време да си поплаче добре. Това не е нещо, от което да се срамуваш. Всички го правим. Дори аз, можеш ли да повярваш?

Айла се засмя на самокритиката на Керъл, ако това въобще беше вярно, защото нито за миг не можеше да си представи, че някой или нещо би могъл да докара шефката й до сълзи.

— Ако мога да ти дам един безценен съвет, той ще е никога, ама никога да не показваш на шефа си, че си разстроена. Никога, никога, никога. Това, че преди малко в заседателната зала показа колко си разстроена, не е добре за теб. Знам, че не можеш да направиш нищо, но наистина е голяма грешка да попаднеш в капана на стереотипа, който някои от колегите мъже са си създали за това как сме си проправяли пътя в телевизията.

Слаби и свръхзависими от тях, ето за такива ни мислят.

Не искаш никой от тях да си създаде такова впечатление за теб, нали?

Айла поклати глава и отново издуха носа си, преди да си вземе още шоколад.

— Следващия път, когато се разочароваш, а повярвай ми, това ще се случва неведнъж, ела тук или се разходи из паркинга, докато не се почувстваш по-добре. Сигурно си мислиш, че ми е лесно да говоря така, но наистина ще си благодарна, че си ме послушала. Скоро ще дойдеш на себе си и никой няма да се прави на умник.

А сега, кажи ми защо си толкова разстроена?

Айла опита да се усмихне и се настани по-удобно. Започна с обаждането от Бен преди седмица, който и предлагаше извънредно участие на живо с министър-председателя. Това беше последвано от отмененото пътуване до Ливърпул след инцидента с Монти. Този път с Боб трябвало да пътуват до Манчестър с влака с премиера и антуража му. Керъл не знаеше детайлите, защото със задачата се беше заел Майкъл. Явно нещо се беше объркало. Керъл се облегна и се заслуша.