Кей Бърли
Първите дами (50)

50.

Нюзрумът на „Приятен ден, Великобритания“

Керъл също гледа извънредните новини в кабинета си в „Приятен ден“ и по време на рекламната пауза отиде да говори с Майкъл Грифтън. Историята беше страхотна, точно каквото им трябваше за сутрешния блок. Вече обмисляше кого да изпрати да предава от болницата, за да информира най-подробно зрителите на предаването. Джими беше голяма звезда, телевизионна знаменитост от вида, който зрителите им най-много харесваха. Щяха да се почувстват натъжени от новината за нападението. Шоуто на Джими вървеше изключително добре и специалното коледно издание беше рекламирано навсякъде. Даже като идваше на работа тази сутрин, видя огромен билборд, където Джими стоеше заобиколен от антики. Тогава се беше усмихнала при мисълта за главоломния възход на тази необичайна телевизионна звезда.

А сега човекът лежеше пребит на болничното легло, отървал се на косъм от смъртта. Но защо и кой го беше направил? Ето на тези въпроси репортерите трябваше да открият отговорите до сутринта.

Керъл влезе при Майкъл, който тъкмо превключваше на другите канали. Нахвърляше бележки със стария си пластмасов химикал, събирайки информация за състоянието на Джими. Местните канали предаваха истински миш-маш от програми, включително съвети как да си почистиш дома и тъпи сериалчета. Информационните им бюлетини бяха чак на обяд. По Би Би Си новините по случая не бяха по-различни от тези по „Скай“. Сигурно някое ченге се беше раздрънкало, реши Керъл. Защо не бяха разбрали по-рано? Знаеше си, че именно това ще я пита Майкъл, и й беше ясно, че никак няма да е доволен.

— Днешното предаване мина добре, доволен ли си?

— Много ясно, че не съм. Защо не разполагахме с тая проклета история, Керъл? Това е нещо голямо.

Той се гневеше, че нападението над Джими е станало няколко часа преди началото на „Приятен ден“, а не бяха разбрали нищо за случая, докато вече не беше твърде късно, за да го излъчат. Имаше право, но пък тя смяташе да защити хората си.

— Хайде, Майкъл, не можем да отразяваме всяка новина. Добре, тази не я засякохме на радара по-рано и сега си играем на гоненица. Но пък хубавото е, че така ще разполагаме с повече време, за да представим историята подобаващо утре сутрин, вместо да я изстреляме набързо в края на днешното предаване.

— Да, бе. Или това, или ще изглежда, че си играем на скапана гоненица. След едно денонощие ще бъде прекалено късно, дявол да го вземе!

Майкъл задъвка края на химикалката си и се почеса по слабините с мръсните си нокти. Керъл трябваше да признае, че той всъщност имаше право.

— Виж, Майкъл, знам, че всички останали ще разполагат с цял ден, за да предъвкват това, и можеш да се хванеш на бас, че това ще е водещата новина по всеки канал. Но аз си мисля, че Джими Филипс, пребит от някакви лоши типове, все пак ще е нещото, за което нашите зрители биха искали да научат, и все още не съм се отказала за утрешното предаване да залагам на едро. Първоначално смятахме да излъчим интервюто на Стивън с премиера. Все още търпи критики, задето се пече на слънце, докато тук замръзвахме, но си мисля, че дори и утре Джими Филипс ще е голямата новина.

— И дано да е така. Докарай ми веднага оня криминален репортер тук. Трябва да има дяволски добро обяснение защо е пропуснал случая. Вчера подписах безумните му разходи. Кълнеше ми се, че е ял и пил с всяко ченге в столицата. Как тогава може да не е чул за това?

Керъл вече беше предвидила този развой и беше изпратила Марк Кънлиф в болницата, където лекуваха Джими. Искаше да го опази от гнева на Майкъл, както и да опази самия Майкъл от предстоящото мъмрене от „Човешки ресурси“. Напълно съзнаваше, че при конкуренцията на денонощните новинарски канали е все едно колко от нейните хора се черпят с полицаите, защото тричасовият сутрешен блок предлагаше ограничено време за такива извънредни новини.

— Марк вече работи по случая. Души наоколо и казва, че Джими ще остане в болница поне още няколко дни. Контактите му подшушват, че от полицията работят по няколко версии. По-късно през деня ще знае повече.

Е, Марк не беше споделил нищо такова, но тя от доста време беше в бизнеса, за да знае как точно ще се развият събитията. Сведенията за състоянието на Джими показваха, че той определено няма да бъде изписан днес. От полицията щяха веднага да се задействат по случая, особено когато ставаше въпрос за такава известна личност, и щяха да направят изявление възможно най-скоро.

— Марк се опитва да убеди полицията да говорят за състоянието на Джими и резултатите от разследването в шест сутринта. Ще се включи на живо утре сутрин от болницата.

Майкъл рязко кимна. Няколкото предразполагащи думи на Керъл нямаше да са достатъчни, за да го успокоят след този непростим пропуск, а сега се налагаше и да изчакат още цяло денонощие, за да могат да участват и те.

— Добре, значи Майкъл ще се включи на живо от болницата. Преди това искам от него да даде нещо за фон, дето да върви цяла сутрин. Кървава следа на земята, свидетели, съседи… Каквото и да е, което зрителите ни биха харесали. Освен това искам репортаж за възхода на Джими Филипс, телевизионната звезда. Кой отговаря за шоубизнеса тази седмица?

— Мисля, че е Трейси Парингтън…

— Мамка му!

И двамата знаеха, че Трейси не може сама да сглоби репортаж.

— Добре де, кажи на Рут да й помогне да стъкмят нещо, което да пуснат след първото прекъсване за реклами. Искам колкото се може повече снимки на Джими. Искам го как води последните няколко издания на шоуто си и виж дали няма нещо ново за коледното му предаване, дето да можем да използваме, но няма да платя за това. Говори с неговата телевизия, че ще им осигуриш екранно време, но и за това няма да платя. Ясно?

Керъл кимна, докато шефът й набираше скорост. И сама си знаеше работата, но й трябваше одобрение.

— Нещо друго?

За миг в стаята се възцари тишина. След като бяха изяснили всички подробности, и двамата обмисляха как да направят репортажа си уникален. Керъл заговори първа:

— Ясно. Някъде бях чела, че съпругата на премиера била голяма почитателка на Джими. Той и партньорът му дори наскоро ходили на вечеря в Чекърс. Агентът му беше писал, че Валъри била казала как шоуто му било задължително на Даунинг Стрийт. Може би Стивън или Айла да се заемат с това?

— Добра идея. Ще говоря с Айла.

Промяната на настроението на Майкъл при споменаването на младата репортерка беше твърде очевидно за Керъл, но тя се направи, че не забелязва. Само допреди два месеца момичето беше персона нон грата и Керъл се притесняваше, че договорът й може и да не бъде подновен. Сега Майкъл бдеше като квачка над нея и дори й беше разрешил разходката до Южна Африка. Човек не трябваше да е Айнщайн, за да се досети за причината. Той никога нямаше да промени методите си, а Айла очевидно беше заела хоризонтално положение.

Все пак решението на репортерката как да си живее живота не й влизаше в работата. Засега беше по-загрижена как да си осигури интервю с Валъри Дженсън. Майкъл може и да беше решил да остави нещата в ръцете на Айла, но след като се върна в кабинета си, Керъл се обади на Стивън Джеймс просто за всеки случай.