Кей Бърли
Първите дами (53)

53.

Списание „Селебрити“

Засияла като фар от несъответствия, Сади влезе в асансьора, отмени повикванията за по-долните етажи и се отправи директно към офиса си. От „медения месец“ в Кейптаун насам беше възприела много по-младежки стил, за който беше уверена, че я кара да изглежда секси. Останалите в офиса смятаха, че така прилича повече на стара коза, отколкото на яре. Днес се беше спряла на скандално къса пола, обувки с петнайсетсантиметрови токчета и свободен пуловер, всичко това в комплект с цялата бижутерия на „Конран“. Носеше и ръчен часовник „Хермес“ с двойна каишка, подарък от благодарен клиент.

— Донеси ми кафе с обезмаслено мляко, Мария. Бързо, да те няма!

От няколко седмици Сали се дразнеше на заместничката си и обмисляше да я смени колкото се може по-скоро. За нейна изненада обаче почти нямаше кандидати за поста, така че засега това си оставаше само намерение.

От своя страна Мария не успя да си намери работа чрез „Къмпани“, така че докато очакваше други възможности, се налагаше да продължи да задоволява капризите на неблагодарната си шефка. Изсмя се злобно и взе от хладилника пълномасленото мляко. Допълнителните калории вече показваха какъв носорог се крие в Сали.

— О, това изглежда вкусно. Сигурна ли си, че е обезмаслено мляко?

Тя небрежно кимна.

— Добре. Сега се връщам от обяд с Джулия и Чарли в „Айви“. Смаяна съм какви оръфляци са започнали да пускат там напоследък. Къде изчезнаха всички звезди от шоубизнеса? Сигурно са се качили на горния етаж в клуба, а ти гледай да уредиш членството ми там, Мария. Все едно, никога няма да познаеш кой беше там. Е, ще ти кажа. Един от ония бивши ръгбисти, но и с цената на живота си не мога да си спомня името му. Дърдореше за тайните милионери в телевизията, които помагали на бедняците в общежитията. Говореше прекадено силно и го чух да казва, че ако били истински филантропи, можели да помагат и без телевизионни камери. Само дето не се изсмях на наивността му. Да не е побъркан? Но да го оставим тоя. Джулия и Чарли са навити да направим материал за тях. Вижте ни колко сме влюбени. Колко съжаляваме, че разбихме сърцето на Монти, но истинската любов трябва да намери пътя си. Не е ли чудесна новата ни маса в трапезарията? Ей — такива глупости. Освен това сключих страхотна сделка с нея. Как да си слагаш грим. Десет начина да носиш сини сенки за очи. Все ми е тая, всичко, каквото реши… Говорих и с агента на Монти и направих дарение за инвалидите. Казах му, че искаме да напишем статия „Как едва не загинах“, а после да публикуваме материал с възстановка, рехабилитацията му, прохождане и връщане към щастието, и така нататък.

Радвам се да ти кажа, Мария, че и двете страни се съгласиха. Така че трябва да разгърна плана си с твоя помощ. Вземаме този, чийто материал стане по-хубав, а другия го хвърляме като гореща тухла.

Мария трябваше да признае макиавелисткия подход на шефката си.

— Нека Брайън Арис да направи и двете фотосесии. Той е страхотен и дискретен. Да няма друг с него, да е без осветител. Уреди нещата, няма значение, че ще излезе по-скъпо. Искам го. Кажи на счетоводителя цената, аз ще подпиша разходите.

Сали никога не се занимаваше с дреболии като имената на служителите си. Изправи се и махна с ръка, за да освободи Мария. Не беше сигурна кое от двете захарчета ще се продава по-добре, но тайно се надяваше, че това ще е Джулия. Така индиректно щеше да направи Валъри на глупачка, като размаже брат й по страниците на „Селебрити“. Жалко, че Шон беше такъв голям фен на Монти. Беше го водила няколко пъти да гледа как играе идолът му, но работата си беше работа. Омразата й към Валъри беше много по-голяма от притесненията й за съдбата на бившия герой на крикета.

Прехвърли материалите за броя за идната седмица и удовлетворено се зачете в материала за „Съкровищата“ на Дженсън. „Десет начина за носене на смъкнати панталони“ заемаше четири страници. Трябваше да признае, че журналистите бяха успели да вмъкнат политически профили на жените заедно с ежедневните им дела и избора им на дрехи. Джулиан щеше да е много доволен от нея.

Или поне така се надяваше. Напоследък пак се беше отчуждил, но й бе обяснил, че е заради кризата със зимната обстановка. Понякога два пъти дневно свикваше съвещания в КОБРА. Но с идването на новата година всичко отново щеше да се върне на мястото си. Валъри щеше да е история.

Сали забрави личните си проблеми, когато художественият редактор, рекламният мениджър и заместник-началникът влязоха за планираното съвещание. Тя вече имаше доста ясни идеи за предколедното издание и те трябваше да ги чуят.

— Така, ето какво съм планирала за идната седмица. Коледата е изпълнено с напрежение време за всяко семейство и в началото на януари има най-малко разводи. Искам материал за това как високите издръжки при развод окуражават златотърсачките. Позитивната дискриминация в полза на жената вече е стигнала твърде далеч и на това трябва да се сложи край.

Сали вече беше порицана от издателя за предишната й бракоразводна идея. Предвид, че бившата му съпруга го беше обрала до шушка, бе сигурна, че сега ще е много по-доволен от новата й гледна точка за разводите. А това беше и още един начин да унизи онази нахалница от Даунинг Стрийт. След развода нямаше да вземе и пени повече от това, което й се полагаше. Сали явно не забеляза изненадата на колегите си и продължи нататък:

— Снимките направете в студиото на долния етаж. Искам фотомодел, помъкнала купища пазарски торби с надписи „Уцелих десетката“, „Всичко това е мое“, „Долу лапите“ и други подобни. Заглавието трябва да е нещо такова: „Не, дами, не можете да имате всичко“.

Екипът й стоеше втрещен и отново се падна на Мария, която току-що беше се беше върнала в офиса с още едно мляко с кафе за Сали, да облече в думи притесненията на всички останали.

— Идеята е наистина интересна, Сали. Като се има предвид, че аудиторията ни се състои основно от жени, те ще приемат това с огромен интерес, нали? Имам предвид, че те така и така ще са стресирани заради наближаващите коледни празници.

— Глупости. Жените не трябва да очакват да бъдат издържани от мъжете, ако връзката им е приключила. Разводите, при които се получава висока издръжка, само учат младите жени да стават златотърсачки. Трябва да се омъжват по любов, а не за пари. Ако толкова пък не им е провървяло, да се ограничат да изглеждат добре в дрехите си на „Л. К. Бенет“, без да чакат помощ от съпрузите си. Целим се в жената от двайсет и първи век, която сама печели парите си.

Искам моделът да е младо момиче и да се усмихва. Може да е заобиколена от сватбени дрехи, но искам читателките ни да знаят, че могат да се освободят от всичко това. Не им трябват ненужни издръжки. Бъдещето е пред тях.

Мария се отчая. Тази глупачка чуваше ли се какви ги говори, знаеше ли какви хора четат списанието? Но Сали не беше приключила. Продължи да пръска отрова:

— Значи всички сме съгласни? Добре. Сега виждам, че според класацията на „Ел“ за най-добре облечени жени Мишел Обама е по-стилна от Карла Бруни, когато става въпрос за политически шик. Трябва ми нещо за абсурдния вкус към облеклото на нашата първа дама. Нещо за абсурдния провинциален гардероб на Валъри Дженсън, където „Бърбъри“ среща „Армани“ и как тя просто не може да се справи с предизвикателството. Мария, позвъни в агенциите и виж с какви подходящи снимки разполагат.

— Но нали вече правихме нещо подобно с нашия материал за Валъри?

— Да, Мария, правихме го, но така само показваме, че сме винаги начело, нали? А и не можем да оставим „Ел“ да оберат всички хвалби. Време е да направим продължение. Всички ли са доволни? Добре, трябва да отскоча до Джон Фрида. Лестър ще ми подхранва косата.