Кей Бърли
Първите дами (34)

34.

Челси, Лондон

— Ваше превъзходителство, ако мога да ви представя Сали Симпсън, една много важна жена в живота ми.

Сали не беше сигурна дали да направи реверанс, или да се поклони, така че избра да протегне ръка към посланика, който докосна с устни пръстите й.

— Очарован съм, скъпа.

Джулиан учтиво кимна и на свой ред беше представен на партньорката на посланика, която би могла да бъде негова дъщеря, но съвсем определено не беше съпругата му. Сали изглеждаше великолепно в творението от копринен креп на „Ралф и Русо“, което очевидно струваше много повече от обикновена месечна заплата. Не бяха зададени въпроси, нямаше нужда от обяснения защо на нея се пада да придружава министър-председателя сред отбраната група поканени на вечеря в дома на сестрата на Джулиан, достопочтената Ема Дженсън-Фицсимънс.

Ема, която знаеше за привързаността на брат си към Сали, от известно време беше решила, че това е идеалният момент за малко вечерно парти. Добра възможност за току-що преизбрания премиер да се смеси с доверена група приятели, докато обмисля следващите стъпки в личния си живот.

Двойката беше пристигнала по-късно от останалите гости поради съображения за сигурност. Рутинните проверки винаги бяха част от подготовката за вечеря в дома на Ема Дженсън-Фицсимънс в Челси, всеки път, когато възникнеше възможност министър-председателят да присъства. Днес беше открито оръжие, и то твърде близо, и охраната на премиера беше вдигната по тревога. От охраната не бяха склонни да го оставят да присъства на събитието, но Джулиан настояваше и Сали беше доволна.

Докато вървеше из елегантната трапезария, подредена за неформална вечеря, Сали беше очарована от обстановката. Собствеността на Чейни Уолк носеше всички признаци на стари пари: от оригиналните произведения на изкуството до най-великолепните старинни мебели. Сали се засмя, като си спомни снобското изказване на лорд Джоплин, с което бе скастрил големеещия се консерватор Майкъл Хезълтайн: „Проблемът с Майкъл е, че му се е наложило да си закупи мебелите.“

За Дженсънови подобна опасност нямаше — техните мебели бяха в семейството от векове. Сали нямаше търпение да стане част от клана. Преди изборите имаше напрегнати мигове на несигурност, но сега Джулиан отново беше на номер 10, така че тя беше уверена, че връзката им ще продължи без проблеми.

Джулиан я побутна леко по гърба и я поведе към мястото й в края на английската дъбова маса, но после отиде твърде далеч от нея, точно до партньорката на посланика за вечерта. Разочарована от разстоянието между тях, Сали тъкмо обмисляше как да се премести по-близо, когато внезапно някой й заговори:

— Позволете да ви се представя.

Тя изгледа с празен поглед госта, недоволна от прекъсването на кроежите й.

— Аз съм Джими Филипс.

Разбира се. Тя веднага се усмихна чаровно на безразличния гост, който беше свикнал да привлича внимание и бе обезпокоен от първоначалната й липса на интерес към него. Преди да успее да му се представи, Сали беше прекъсната от Ема, която почукваше по винената си чаша „Ридел“ със сребърна лъжица.

— Ваше превъзходителство, милорд, дами и господа, вдигам тост за брат си, вашия министър-председател. Където има раздор, нека донесем хармония. Където има грешки, нека донесем истина…

Гостите се засмяха одобрително на закачливата препратка на Ема към победната реч на брат й в изборната нощ. Един-двама разпознаха думите на Свети Франциск от Асизи, повечето се сетиха за плагиатството на Маргарет Тачър на стълбите пред Даунинг Стрийт.

— Където има съмнения, нека внесем вяра. А където има отчаяние, нека Сали донесе на брат ми надежда за по-щастливо бъдеще.

Сали светна от гордост, докато останалите гости заудряха масата в знак на одобрение, преди да се върнат към ордьоврите си. Възползва се от възможността да поднесе извиненията си на самодоволната телевизионна звезда — човекът явно изглеждаше огорчен, че не е бил поздравен веднага. Джими обаче вече беше повел оживен разговор със събеседника си отляво. Сали се заприказва с Крие Калъмбин, мениджър на хедж фонд.

Финансите определено не й бяха сила и скоро безсмисленият разговор за Ситито я отегчи. Погледна към посланика за помощ. Седеше точно срещу нея, но разговаряше с госпожа Хедж фонд. Огледа се за Джулиан. Той както винаги очароваше всички около себе си с анекдоти за живота на парламентарната трибуна и пикантни истории от хода на кампанията, като, разбира се, спазваше правилата на Чатъм Хаус. Беше в стихията си и въпреки че погледна за миг към нея, тя не успя да привлече вниманието му. Обърна се отчаяна към Джими, но се озова пред гърба на костюма му „Прада“. Примири се със съдбата си и докато чакаше да поднесат основното ястие, се върна към неистово тъпите подробности около хедж фондовете.

Когато главите на гостите се позамаяха от алкохола и се приготвиха да станат от масата, Джими най-сетне се обърна осъдително към Сали. Беше чел за Валъри Дженсън и беше ужасен при мисълта, че може да има нещо вярно в слуховете за самоубийство. Сега, като видя тази, която би могъл да опише единствено като блудница, всичко си дойде на мястото. Джулиан Дженсън как е могъл въобще да си помисли, че тази жена някога би могла дори да лъска обувките на прекрасната му съпруга? Слава Богу, че като премиер умееше да прави по-добри преценки. Ето това беше, щеше да забрани на Чарлс да купува „Селебрити“. Огледа Сали от главата до петите, усмихна й се с присвити устни, кимна й учтиво и се обърна да търси Чарлс. Напоследък късметът им на игралните маси работеше добре, така че една-две игри преди лягане бяха съвсем в реда на нещата.

В другия край на трапезарията Джулиан се усмихваше топло на сестра си, удовлетворен от тазвечерните събития.

— Ем, ти си върхът.

Не беше сигурен, когато Ема беше предложила да дойде на вечеря със Сали, и беше необичайно нервен, когато пристъпи в трапезарията и видя останалите двайсетина гости. Но не е трябвало да се тревожи. Ема беше избирала умно и смесицата от хумор и политически шеги беше направила вечерта възхитителна.

— Наистина харесваш тази жена, нали, Джулс? Наистина ли тя е избраницата ти, как мислиш?

— Така мисля, Ем, надявам се. Не знам.

— Изглежда изключително обаятелна. Посланикът е запленен от нея. Питаше се дали би било уместно да ви покани двамата в посолството през идните две седмици. Казах му, че ще говоря със секретаря ти.

Ема стисна ръката му, най-големият израз за обич, който би могъл да се очаква между сдържаните брат и сестра. Погледа гостите, докато се сбогуваха, и се поколеба за момент, защото имаше какво още да каже.

— Знаеш, Джулс, че няма нужда да се действа прибързано. Родителите ни успяха да уредят брака си съвсем задоволително. Разводът с Валъри не е задължително да е отговорът. Сали пак може да е жената в живота ти, без да е необходимо да ти става съпруга.

Колко проницателна можеше да бъде сестра му. Канеше се да й отговори, когато Роджър, един от доверените му бодигардове, влезе вътре. Учтиво се извини на Ема и спокойно, но решително прошепна на шефа си:

— Сър, трябва веднага да тръгнем. Последвайте ме.

Събитията от последните няколко минути показаха защо беше необходима ранната проверка за сигурност.

Джулиан погледна към Сали, която си взимаше довиждане. Тя също беше прекъсната. Карл, друг член на охранителния екип, я изведе от групата и сега тя разтревожено гледаше към него. Джулиан, който беше инструктиран да се подчинява на Роджър, Карл и другите момчета от охраната, кимна на Сали да прави точно каквото й се казва. Беше време да тръгват. Джулиан целуна леко притеснената си сестра и обеща да й се обади по-късно, след което позволи да ги изведат дискретно от трапезарията. В коридора нямаше чак такава нужда от дискретност и се оставиха на Роджър и Карл, които побързаха да напуснат огромната къща. Отправиха се към предварително установения изход. Карл премина преди Джулиан и Сали — или както ги наричаше по радиостанцията „шефа плюс един“ — през задната врата и ги настани на задните седалки на един рейндж роувър с угасени фарове.

Джулиан си пое дълбоко дъх, за да се успокои, докато се отдалечаваха от дома на сестра му. Спокоен, че се намира в ръцете на професионалисти, и наясно, че Сали е разтревожена и ядосана, реши, че се налага да се пошегува:

— О, хайде де, не мисля, че ястията на Ема бяха чак толкова лоши, момчета. Някой иска ли да ми каже какво става?

Карл започна да обяснява на премиера за значителните нарушения на сигурността, които бяха поставили живота му в опасност.