Кей Бърли
Първите дами (11)

11.

Даунинг Стрийт

Джулиан и Бен отново седяха в кухнята на Даунинг Стрийт, но този път гледаха интервюто с Айла в кабинета, което вървеше по сутрешния блок. Времето беше кратко и Бен не беше сигурен дали интервюто ще може да бъде записано и пратено, преди „Приятен ден, Великобритания“ да свърши в девет и двайсет и пет. До утре въздействието му щеше да се е изпарило. При всички случаи трябваше да бъде излъчено днес.

В апаратната Керъл също изпитваше съмнения и за всеки случай беше подготвила записано интервю с Люис Хамилтън. Когато стрелката на часовника удари девет и петнайсет, Бен скочи да прекъсне интервюто, като незабавно извади записа от камерата си и побягна навън през улицата. След малко бърза техническа маши записът можеше да бъде пуснат направо от колата пред номер 10 буквално след секунди.

Бен и Джулиан се качиха до апартамента, за да го изгледат. И двамата бяха облекчени и доволни. Брилянтната идея на прес — шефа за режисирано интервю донякъде облекчи терзанията на Джулиан заради по-ранните му изпълнения. Вместо импулсивно действалия премиер, набързо организираното интервю беше обрисувало шефа му като сериозен и достоен мъж, седнал на бюрото в кабинета си. Джулиан се беше представил спокоен, сдържан и изпълнен с решимост да продължи напред с избори в името на висшето благо на народа на Великобритания.

Щом интервюто приключи, щастливите и усмихнати водещи в студиото на „Приятен ден“ си взеха довиждане до утре. Замени ги поредната реклама на „Съкровището от мазето“ и Бен изключи телевизора.

— Дявол да го вземе, шефе, ама май и този път се измъкнахме. Какви ги мислеше, като хукна посред нощ да разговаряш с проклетите репортери?

Преди Джулиан да успее да отговори, Бен беше прекъснат от мобилния си телефон. Телефонът му не беше спрял да звъни след ексклузивния репортаж в шест сутринта. Журналисти, членове на кабинета и различните специални сътрудници бяха бесни. Защо не бяха уведомени първи? Джулиан малко се интересуваше от гнева им. Беше щастлив, че прес — шефът му беше успял да го измъкне от тинята, и след като се успокои, насочи вниманието си в друга посока.

Джулиан беше поразен от младата репортерка. Толкова беше привлекателна, че спираше дъха с палавите искри, проблясващи в прекрасните й пленителни очи. Докато седеше и я разсъбличаше мислено в кабинета, за малко забрави всичко за предстоящия си развод и бъдещия си живот със Сали. Единственото, за което можеше да мисли, беше безкрайно забавление с това игриво котенце.

— Айла Макгавърн, това е името й. Много ми се иска да я опозная по-добре. Мисля, че много лесно може да се превърне в новата ми фаворитка. Невероятна е, нали?

Бен поклати глава. Джулиан беше един от най-могъщите мъже на света, не му липсваше и остър ум. Семейните пари му предоставяха финансова сигурност, за каквато малцина биха могли да мечтаят. Красив, уравновесен и уважаван, той притежаваше естествено обаяние, с което побеждаваше дори и най-яростната опозиция. Но вежливият и елегантен министър-председател си имаше ахилесова пета и това бяха красивите жени. Ето го пак, седи и се държи като влюбен тийнейджър. Щеше ли някога да се научи?

— Да, сладка е като хамстерче в чаша за чай. Напълно си заслужава човек да прецака цялата си кариера заради нея, бих казал. Няма никакво съмнение. Но все пак, шефе, сега, след като обяви изборите, дали случайно не бихме могли да нахвърлим няколко бързи идеи за бъдещите действия по въпроса?

Джулиан отвърна със закачлив военен поздрав и двамата мъже придърпаха столовете си по-близо до масата. Щом се задълбочиха в задачата си, плахата и напълно облечена Валъри се промъкна в кухнята и колебливо се запъти към чайника. Отчаяно се нуждаеше от сутрешния си чай, но също така искаше да разбере как Бен планира да оправи кашата, която Джулиан толкова глупаво беше забъркал.

След желанието за развод на съпруга й тя избягваше да стои в една и съща стая с него и Бен. Но също така нямаше никакво намерение да се превърне само в бележка под линия в историята на Даунинг Стрийт, без да направи опит преди това да спаси брака си.

Макар желанието да го запази да беше само от нейна страна, Валъри все още отчаяно се опитваше да възстанови доверието и връзката, която някога беше имала със съпруга си. Напълно сериозно беше приела обета си преди двайсет години и все още желаеше да го спази. Лошите времена не би трябвало да означават развод, каквото и да твърдеше Джулиан. Само трябваше да го убеди, че общуването и честността между двамата биха могли да им помогнат да пресъградят онова, което някога бяха имали.

Валъри беше приела, че прекаляването й с алкохола с важен фактор за разпадането на връзката им и много се беше старала да се откаже от чашката. Искаше Джулиан отново да стане зависим от нея и беше поела курс без разпри, препирни и конфликти, докато възвърне силата си и си състави план. Част от този план беше да не излиза на показ. Затова спеше в стаята на Джесика, докато дъщеря им беше на училище, обикаляше из апартамента едва след като Джулиан излезеше. Само че тази сутрин се беше завърнал неочаквано, повел със себе си онази прикрита змия Бен. Беше се забавила колкото се може по-дълго, като подреждаше стаята на Джесика и гледаше как съпругът й се представя доста глупаво в сутрешния блок. Ето на, значи все пак се нуждаеше от нея.

Щом влезе в кухнята, нито един от двамата не си направи труда да вдигне глава от нахвърлените бележки и купчините хартия, които вече покриваха масата. Здраве, образование, въоръжени сили, пенсионери… Под всяка отметка се трупаха все повече и повече материали.

Валъри се зае да приготвя закуската си, но внимателно слушаше двамата мъже, които си подхвърляха коментари.

— С този парламент във ваканция депутатите от задните банки ще ми бъдат бесни, когато се върнат в Лондон. Какво да направя, за да ги умилостивя? — запита Джулиан, започнал да осъзнава магнитуда на импровизираното си изявление.

Беше си дал сметка, че обявяването на избори, без преди това да е уведомил партията, е политическо табу. Сега се надяваше, че прес шефът му е по-наясно с тънкостите на парламентарната система и има решение.

— Добре, значи след като датата за изборите вече е обявена, макар и малко необмислено, но пък с добри намерения, можем да продължим нататък и да поискаме от кралицата да разпусне парламента, смятано от днес. От партията ще бъдат много вкиснати, значи това, от което имаме нужда, е да поддържаме рейтинга ти висок през идните шест седмици, а когато спечелиш голяма победа на изборите, бързо ще им мине. Само не оставяй включен микрофона на ревера си — предупреди Бен.

Валъри кисело се усмихна при „фанатичната“ забележка^[1] на Бен и внимателно взе купата със закуската си от очукания шкаф, стараейки се да не вдига дразнещ шум, като хлопа с порцелановите съдове. Не желаеше да смущава сутрешните им кроежи и тихо отиде до хладилника. Главата й вече се проясняваше и тя ставаше все по-уверена, че бракът им може да бъде спасен. Но сега не беше време за отчаяни действия. Трябваше да стои невидима през цялото време, докато бъде готова да разруши прикритието си. Ето това беше планът.

Прекарала беше много часове, бродейки из Чекърс, като се чудеше как я бяха докарали дотук. Когато се завърна в града, обикалянето из провинцията беше заменено от разходки из половинакровата градина на Даунинг Стрийт. Последваха дълги нощи, в които стоеше сама на третия етаж, докато бутилката с джин я зовеше от барчето в другия край на стаята.

Правеше стоически опити да не пие. Първоначално мисълта да изкара целия ден и дори по-лошо — самотните нощи без пиене, се беше оказала неустоимо изкушение. Достатъчно проницателна, за да знае, че упованието й на алкохола е нейният начин за самолечение от депресията, тя беше опитала нови методи, за да повдигне духа си. Четеше и правеше редовни упражнения, плуваше в басейна на Чекърс всеки път, щом беше в провинцията. Зае се и с повече благотворителни дела. Дори помогна на Джулия да избере декорации за масите за сватбата си. Задачата беше тъпа и скучна, но направи брат й щастлив, така че усилията й не бяха напразни. Някогашната Валъри започна да се връща. Онази Валъри, за която се надяваше, че може отново да накара Джулиан да я обикне.

Алтернативата беше непоносима. Родителите й щяха да бъдат съкрушени, брат й щеше да иска да търси отмъщение, а така наречените й приятели щяха да са по-загрижени, че повече няма да ги канят в Чекърс, отколкото от това как се справя сама. В най-мрачните си моменти Валъри се страхуваше, че надеждата да привлече отново вниманието на съпруга си е твърде малка, но въпреки това беше решена да опита.

Джулиан продължи да я пренебрегва дори след триумфалното си завръщане от Афганистан. Честите си отсъствия обясняваше с вечерни заседания в Камарата на общините. Валъри не му вярваше, но в същото време нямаше никакво желание да подлага думите му на проверка — боеше се от това, на което можеше да се натъкне. Прогнозите може би бяха мрачни, но тя не беше готова да приеме поражение. Вместо това реши да се прави на невидима, докато Джулиан най-сетне не се вразуми. Стараеше се да не подхранва съмненията или яда на съпруга си. Засега резултатите бяха добри — двамата не се бяха карали от доста време насам.

Сега съдбата й предлагаше на тепсия една заслужена възможност. Валъри тайно се радваше от решението на съпруга си да обяви предсрочни избори, макар да го беше направил по доста неумел начин. Знаеше, че по време на кампанията няма да има повече разговори за развод. Джулиан може и да беше любимецът на народа, по-популярен дори от Саймън Коуел, но подаването на молба за развод, преди да са минали изборите, си беше политическо самоубийство.

Загледана в двамата мъже, които се съветваха на кухненската маса, Валъри осъзна, че сега е нейният момент, този, който може да спаси брака й. Трябваше да покаже на Джулиан, че не е някакъв тежък товар, а съществена част от живота му. Хрумна й великолепна идея. Пое си дълбоко въздух, облегна се на мивката за повече стабилност и заговори нехайно:

— Добро утро, момчета. Гледах новините от сутрешния блок. Божичко, ще бъдем заети през следващите шест седмици, нали?

Това „ще бъдем“ накара и двамата мъже да трепнат, обаче знаеха, че е права. Каквото и да мислеха за нея, засега тя нямаше да ходи никъде. Все пак не я удостоиха с честта да й отговорят, а просто я пренебрегнаха и продължиха яростно да пишат.

Първоначално Валъри беше обезкуражена от липсата им на внимание, но реши, че слага началото на битката за връщането на любовта на съпруга си, така че пак вдиша дълбоко и опита отново. Този път се прицели в Джулиан.

— Знам, че днес ще си много, много зает, най-малкото защото ще трябва да ходиш при кралицата, за да я молиш да разпусне парламента. И все пак, скъпи, чудех се дали има някаква възможност да освободиш място в графика си и да отидем на „Овал“^[2], за да гледаме мача на Монти днес?

Бен се изсмя на безумно тъпото й предложение и се обърна към нея:

— О, ти ли си? Мислех, че те държат прибрана в някой шкаф. Малко сме заети тук, принцесо. Хайде да те няма, къш. Добро момиче.

Махна й с ръка, за да я разкара, намръщи се и се върна към бележките си.

Валъри беше потресена не само от грубостта на Бен, но и от нежеланието на Джулиан да я защити. За момента беше победена, но трябваше да е сега или никога, така че продължи:

— Знам, че е просто глупава идея, особено когато си толкова зает. Само че ти пропусна един от тестовите мачове, докато работеше толкова усилено в Афганистан, за да оправиш онази ужасна заложническа криза. Все едно, Монти ми каза, че днес е наистина важен ден за отбора.

Двамата мъже спряха да пишат и вдигнаха глави. Бен се зачуди какви ги говореше сега побърканата кучка. Направо го влудяваше. Забелязала, че най-сетне е привлякла вниманието им напълно, Валъри млъкна. Сърцето й биеше толкова силно, та си помисли, че ще се пръсне, но беше решена да не бърза с развръзката. На тази техника често беше учила авторите си във „Фърст Стоп“. Спечелиш ли вниманието им, няма нужда да бързаш с кулминацията. Внимателно натопи пакетчето чай „Ърл Грей“ и отвори хладилника, за да си вземе мляко. Да пие чая бял беше северняшки обичай, от който не можеше да се отърве. Най-сетне взе чашата си и продължи:

— Значи, ако Англия днес победи, Монти казва, че ще си върнем „Ашес“. Мисля, че много известни личности ще бъдат там. Сър Дейвид Фрост определено ще присъства, а също и сър Ричард Брансън. Мисля, че и сър Джон Мейджър, и онзи симпатичен Рос Кемп ще са там. Чух, че и Ръсел Кроу отива, както и онзи остроумен тип, как се казваше, хм, Стивън Фрай, да. Вероятно ще туитне по въпроса, има толкова много последователи в Туитър. Монти ми каза, че ни е запазил места и ако решиш, трябва само да му кажем. Все едно, беше само идея. Виждам, че сте заети, така че ви оставям да работите.

Щом Валъри излезе от кухнята, двамата се спогледаха с отворени уста.

— Тя е скапан гений, шефе. Сериозно, има ли по-добро начало на предизборната кампания от снимка как стискаш ръцете на победилите английски момчета, минути след като са били австралийците? Отиваш.

Докато Бен се протягаше към телефона, Валъри стоеше зад вратата и се опитваше да се успокои, облегната на стената. Бяха минали три дни от последното й питае и не беше сигурна дали треперенето не е вследствие на спирането на алкохола, или е заради станалото току-що. Постепенно възвърна самоконтрола си. Реши, че пърхащите в стомаха й пеперуди може би са в резултат на погледа, който Джулиан й беше отправил. Грешеше ли, или той наистина й се усмихна одобрително?