Кей Бърли
Първите дами (12)

12.

Един час по-късно улицата пред номер 10 беше задръстена от настървени репортери, представящи информационни агенции от целия свят. Имаше много борба и блъскане за желаната позиция точно срещу лъскавата черна врата. С всяка минута продължаваха да прииждат журналисти, които насилваха късмета си, като лъжеха, че имат запазени места. Обаче закъснелите ги чакаше разочарование. Опитите да се въдвори ред бяха напразни в ден като този, когато всички се бореха за най-добрата снимка от появата на Джулиан Дженсън. Тълпата беше започнала да се трупа още след излъчването на първото интервю в шест часа сутринта.

Вътре мястото около масата в кабинета също беше оскъдно и политическата температура бе достигнала точка на кипене. Министри, високопоставени партийни членове и финансисти — всички бяха вбесени, задето не са били уведомени преди обявяването на извънредните парламентарни избори. Мнозина бяха дошли специално, за да излеят яда си върху министър-председателя. Въпреки изключителния натиск, на който беше подложен, Джулиан се усмихваше пленително, докато се стараеше да запази спокойствие пред цунамито от разочарования, но усещаше как гневът му започва да бълбука точно под повърхността. Междувременно в съседната стая Бен също усещаше жегата. Двамата със спийчрайтъра на премиера се бяха надвесили над лаптопа. Обмисляха най-точните думи, за да измъкнат Джулиан от потенциалната конституционна криза, като в същото време прегрупираха силите за предстоящата кампания.

Валъри, която беше с повдигнат дух след сутрешното си изпълнение в кухнята, беше успяла някак да се пребори с непреодолимото желание да се почерпи с едно питие. Вместо това се зае с организирането на проверките за сигурността на „Овал“ за импровизираното им посещение след обяда. След свършената работа беше готова да започне втората част от борбата си и тръгна към долния етаж, за да говори с Бен.

Шокирана от политическата активност, която я посрещна, Валъри устоя на изкушението да се върне на спокойствие в апартамента. Днес не можеше да си позволи да се крие. Продължи напред, като се усмихваше на познатите и заговаряше присъстващите, докато търсеше Бен. Най-сетне го откри сред нарастващата група хора, които се тълпяха около монитора, и малко притеснено се отправи към него.

— Може ли да разменим няколко думи, Бен?

Той не беше в настроение да го прекъсват. Махна с ръка към компютъра си, където море от думи бавно се оформяше в някакво подобие на реч.

— Какво, Валъри? Не, Валъри. Какво искаш пък сега, по дяволите? Не виждаш ли, че съм зает? Или си мислиш, че си играя на скапано судоку? Не е така, нали, принцесо? Това е, защото не си играя. Всъщност това, което правя, е да спасявам кариерата на съпруга ти.

Опита се да я отпъди, като й махна с ръка, както беше направил и по-рано, и отново съсредоточи вниманието си върху екрана. Дейвид Камерън може и да вярваше, че говоренето без бележки е удоволствие за тълпата, но Бен Уотсън не смяташе да позволи неговият човек да говори без добре изпипана и осигурена реч. Продължи да пише. Времето беше малко и това трябваше да бъде свършено.

Няколко мига по-късно Бен спря и погледна нагоре, докато обмисляше най-добрия начин да оформи средната част от речта. Вбеси се, като видя, че Валъри още стои на няколко крачки от него и го гледа.

— О, какво, какво, какво? Защо просто не се разкараш оттук, принцесо? Сигурно по телевизията има нещо, което би могла да гледаш.

Само че този път беше отишъл твърде далеч. Бързо си даде сметка за нарастващото недоумение на околните и недоволен от това как Джулиан реагира на начина, по който говореше на Валъри, неохотно промени тона си.

Щом я огледа по-внимателно, Бен беше поразен от удивителната промяна във външния й вид. Прическата и гримът й бяха безупречни, а тя беше облечена в чудесна лятна рокля на „Маккуин“. Помисли си само, че би избрал малко по-тъмно червило.

— Извинявай, че така реагирах, Валъри, но не можеш ли да изчакаш? Затрупан съм с работа.

— Ами, Бен, ужасно съжалявам, че те притеснявам. Виждам, че си много зает. Няма да ти отнема много време, обещавам. Просто искам да те запозная с последната информация. Говорих с охраната и Монти. Всичко е готово за по-късно. Мога да отида на мача, когато и да се освободи Джулиан. Все едно, след като всички са толкова заети, чудех се дали не мога да ти помогна.

— Не — отсече Бен и се върна към лаптопа си.

Само че Валъри възвръщаше силата си и нямаше да позволи на този омразен дребосък да я види победена. Продължи да настоява:

— Хмм, хрумна ми нещо, което може да помогне. Кажи ми какво мислиш, Бен. Чудех се дали ще е уместно да изляза да говоря с пресата отвън. Видях, че има страшно много хора. Мога да отида и да им кажа две-три думи. Нали няма да представлява проблем?

Бен рязко спря да пише, за да обмисли това, което Валъри току-що каза, а гневът му моментално отстъпи на неохотно възхищение. Какво й ставаше на тази жена? Беше в силата си. Лоялна съпруга, която предлага публична подкрепа за усърдно работещия си съпруг — това винаги носеше успех. Откакто Сара Браун се беше обърнала към партийната конференция, пресата обичаше съпружеската подкрепа. Големият въпрос беше дали Валъри щеше да се справи. Старата Валъри определено нямаше да има проблем. Тя можеше да привлече вниманието на публиката. Но на Валъри, посветила се на чашката от месеци, не можеше да се разчита. Струваше ли си рискът?

Огледа я внимателно. Изглеждаше трезва и днес определено се беше справила добре. Саманта Камерън беше изкупила луксозните магазини на Оксфорд Стрийт, но видът на Валъри беше по-вдъхновяващ и достижим. Не му се искаше тя да изглежда твърде модерна. Веднага позна кой е дизайнерът. Високите обувки без съмнение бяха „Джими Чу“. Добре. Да, това можеше и да свърши работа. Какво рискуваше? Ако се провалеше, това щеше да улесни разкарването й след изборите. Ако се справеше добре, това щеше да се отрази добре и на съпруга й, а като станеше дума, щеше да се отрази чудесно и на него, тъй като несъмнено той щеше да бъде поздравен за идеята. Какво би могъл да загуби?

Бен още повече смекчи тона си и се изправи, за да я изведе от обсега на слухтящите.

— Сигурна ли си, Валъри? През последните няколко седмици животът ти не беше никак лек. Журналистите могат да бъдат доста жестоки, ако усетят какъвто и да е признак на слабост. Мислила ли си за това какво ще им кажеш?

— Е, ако трябва да съм честна, досега не съм мислила върху това, Бен — излъга Валъри и леко помръдна рамо, за да изтласка лепкавата ръка на Ам-Гъл от себе си. Продължи да върви към входната врата. — Предполагам, че ще им говоря така, както бих разговаряла с майка си. Ще кажа как от седмици Джулиан се терзае с обявяването на предсрочните избори. Той наистина иска да постъпи по най-добрия начин за британския народ и има нужда от още един мандат, за да осъществи плановете си за социални реформи. Нещо такова, във всеки случай.

Не толкова впечатляващо като Сара Браун с нейното „той е моят герой“, каза си Бен, но все пак рискът си струваше. Кимна й. Валъри се усмихна и се обърна към вратата.

— Всичко ще бъде наред, не се притеснявай. Извинявам се, че те прекъснах. Оставям те да си довършиш речта.

Щом Бен тръгна да търси Джулиан, Валъри спря за миг в антрето. Смелостта внезапно започна да я напуска. Дали не се беше пренапрегнала? Дали превъплъщението й не беше твърде преждевременно? Ами ако притесненията на Бен бяха основателни и тя не можеше да измисли какво да каже? Какво щеше да стане, ако журналистите се държат враждебно с нея? Нямаше ли да се разочароват, ако видят нея, а не Джулиан?

Хиляди въпроси нахлуха в главата й и тя се разколеба. Искаше й се да хукне с всички сили към апартамента и да грабне бутилката джин. Но ако имаше някаква надежда за втори шанс за брака й, сега беше времето да се изправи срещу страховете си и да потърси вътрешната си сила. Сега беше моментът да блесне.

Изправи решително рамене. Пое си въздух, погледна се за последно в огледалото, усмивката застина на устните й и тя учтиво кимна на охранителя.

С отварянето на вратата я заслепиха светкавиците на фотоапаратите. Миг по-късно последваха изненадани възклицания, когато чакащите журналисти разбраха, че пред тях стои съпругата на министър-председателя. Сама.