Кей Бърли
Първите дами (24)

24.

Списание „Селебрити“

Сали от две седмици беше в отвратително настроение и служителите й стъпваха на пръсти покрай нея. Списанието беше понесло голям удар от отлагането на сватбата, но хората й бяха изненадани, че тя го приема толкова лично.

Днес беше свикала работно заседание и присъствието беше задължително. Общото настроение беше мрачно и присъстващите избягваха да се гледат в очите.

— Така, кажете ми какво става с Уейн и Колийн. Да чуя. Е? Да не би да са ви отрязали езиците?

Сали гледаше към персонала си, а всички се взираха съсредоточено в бележниците си. Знаеха, че първият, който я погледне, е загубен. Никога в тази стая не бяха проверявани толкова блекберита накуп. Многострадалната Мария знаеше, че на нея се пада да наруши мълчанието:

— Ами, Сали, Уейн и Колийн все още са най-добрата алтернатива, но… добре де, освен това искат и специална фотосесия. Очаквам днес да се чуя с агента им, но наистина мисля, че може би трябва да обмислим и други възможности, освен ако не искаме да се озовем насред свирепо наддаване.

— Наистина ли, Мария, това ли мислиш? Приличам ли ти на човек, който иска да се набутва в скапано наддаване? Приличам ли на някого, който иска да прахоса проклетите пари на списанието? Приличам ли? Това е страшно тъпа идея, тъпа краво.

Сали удари с длан върху масата. Никой не помръдна. Всички продължиха да гледат пред себе си.

— Някой друг да има по-добра идея за корицата? Например Ейдриан Чайлс, мечтата на новата мислеща жена? Саймън Коуел? Дейвид Бекъм? Или ако искаме да бъде лъскаво, защо да не е Черил?

Отново никой не продума.

— Не, дами, не мисля така. Трябва да бъдат Уейн и Колийн, нали така? Очевидно е. Сега вдигайте задниците си и го уредете.

Прекъсна я звукът от експлозия — опит на Шон да се пошегува, като й смени алармата за есемесите. Само че на нея не й беше до шеги. Погледна мрачно блекберито си.

Здравей, любов моя, отдавна не сме говорили. Ужасно ми липсваш. Моля обади се, като си свободна. Дж. Дж. Целувки.

Не беше се чувала с него от злополуката с Монти и бе започнала да се бои, че Валъри е успяла да си го върне. Е, явно беше грешила. Сали веднага грейна от щастие.

— Добре, както казвах, оценявам труда, който хвърлихте за тази сделка. Ако успеем да натиснем още малко, за да се подсигурим, ще съм ви благодарна. И така, време е за обяд, ще се видим пак утре.

Сали излетя от стаята в десет и половина, а сътрудниците й невярващо се спогледаха. Мария само сви рамене и се зае да изброява хората, които трябваше да опитат да осигурят невъзможното.

Сали се втурна в кабинета си и бързо затвори вратата. Няколко пъти вдиша дълбоко, за да се успокои, преди мълниеносно да набере „Джон“, както беше записан в телефона й. Джулиан беше доволен от бързата й реакция.

— Любов моя, толкова ми липсваше. С какво си облечена?

Джулиан скучаеше. Валъри беше далеч в Ланкашир, Айла беше на работа, а той и без това бе започнал да се съмнява, че някога ще може да изпита удоволствие от ласките й. Ето защо накрая се спря на Сали.

— Здравей, скъпи. И ти ми липсваше. От векове не съм те чувала. Как е Монти?

— Благодаря, че попита. Колко мило от твоя страна. Изписаха го от болницата и е толкова добре, колкото може да се очаква. Обаче май се появи друг проблем и Валъри хукна натам, за да опита да оправи нещата в семейството. Както и да е, това не е толкова важно. Важното е, че отчаяно жадувам да те видя. И без това не ти отделях нужното внимание, и се надявах, че можем тази вечер да поправим това. Говорих с нашия приятел и той е уредил малка вечеря само за нас двамата на обичайното място. Гладна ли си?

— Осем и половина, нямам търпение.

Сали затвори телефона, извика от щастие, сграбчи чантата си „Булгари“ и се понесе към „Ригби и Пелър“, където беше видяла елече с италианска бродерия и перли, идеално за случая.