Кей Бърли
Първите дами (5)

5.

КОБРА

Докато любовницата му кроеше публичен разгром на съпругата му, Джулиан се върна в КОБРА много по-рано от очакваното. Безкрайно нелеп гаф от страна на министъра на отбраната беше заложил на риск живота на заложниците в Афганистан. Шефът на разузнаването беше поискал незабавна среща.

На излизане от номер 10 през главния вход военната министърка беше пренебрегнала дебнещите представители на медиите, които крещяха задължителните си въпроси иззад огражденията от другата страна на улицата. Потънала в мисли за съдбата на заложниците, тя се беше запътила към своя департамент. За нещастие широките обективи на папараците бяха попаднали на документите в дясната й ръка и бяха уловили грифа „СТРОГО СЕКРЕТНО“. На журналистите не им отне много време, за да увеличат изображенията и да се възползват от елементарната й грешка.

„Правителството планира драматична спасителна акция на британски заложници от лагер на талибани“, беше заглавието в сайта на „Таймс“ само минути по-късно. До този момент едва неколцина бяха посветените в заложническата криза. Сега целият свят знаеше и светкавичната акция беше от първостепенно значение.

— Ти си шибана тъпа кучка! — разкрещя се Бен, щом Джудит влезе в КОБРА. — Четеш ли въобще вестници? Широки обективи, свръхсекретни документи и най-известната улица в света… Какъв е проблемът с тази снимка? Не, не е скапаният магазин за алкохол „Уоли“, дето се вижда тук. Говорим за човешки живот.

— Какво става с тебе, по дяволите? — продължи да излива яда си той. — Знаеш, че това стана с Манделсън, а той е умен. Стана и с Каролайн Флинт и — нека си го кажем, скъпа — краката й са по-хубави от твоите, обаче изненада, камерите предпочетоха документите пред бедрата й. За Коледа ще ти подаря шибано куфарче. Ще ти трябва, за да натикаш в него ненужните си документи за бюрото по труда.

Джудит цялата се изчерви и се промъкна до мястото си. За момент никой друг не проговори. Излиянието на Бен наистина беше прекалено, но всички осъзнаваха величината на грешката и възможната й цена. Най-сетне мълчанието беше нарушено от насечения говор на шефа на разузнаването:

— Господин премиер, ако мога да ви запозная с последните събития. В момента вярваме, че има две укрепления, в които трябва да проникнем. Врагът иска откуп от десет милиона паунда в замяна на безопасното връщане на всички британци. Освен това настояват за изтеглянето на всички британски войски от афганистанска земя до три месеца. Снабдили сме лидера на талибаните със сателитен телефон, за да може по-успешно да обсъжда бъдещите си искания с нас.

— А дали да не му предложим да си избере и сладоледче във фунийка и новия брой на „Сънди Таймс“ — саркастично го прекъсна Бен, който следеше предаванията на телевизиите с излъчването на известните им факти по заложническата криза.

Въпреки настървените му опити да се свърже с колкото се може повече шефове на новинарски канали с молбата да продължат информационното затъмнение, вече беше твърде късно. Светкавичното разпространение на новината означаваше, че гафът на министърката е бил отразен още преди той да е извадил блекберито си. Като допълнение уебсайтовете акцентираха детайлно върху всеки аспект от ситуацията. Утре щеше да излезе и във всички вестници. Четирийсет и осем часовият гратисен период, който щеше да им помогне да приведат в действие спасителния план, беше станал на пух и прах.

Пренебрегвайки сарказма на Бен, директорът продължи:

— Сателитният телефон ни помогна да установим точната позиция на талибанския лидер и на заложниците. В резултат на място имаме екип разузнавачи. Разполагат с параболични микрофони, които по-късно ще ни позволят да следим преговорите в лагера. Изглежда, че духът на талибаните е висок, особено след очакванията, че германското правителство е склонно да удовлетвори исканията им.

Бен се наведе и зашепна в ухото на Джулиан и за няколко мига в стаята отново настана тишина. Най-накрая премиерът кимна на директора на разузнаването да продължи доклада си.

— Ние предлагаме, господин премиер, да използваме хеликоптери „Чинук“, които да превозят хора от Кралските военновъздушни сили заедно с комбиниран екип на военноморските сили. Няма как да останат незабелязани. Максимална скорост и огнева мощ са предпочитаната опция, като по този начин ще предоставим на врага малко време да реагира и да убие заложниците.

С тези думи директорът затвори папката си и се върна на масата при смълчаната си публика. Почти незабележимо отдръпна леко стола си от министърката, докато сядаше.

— Какъв е максималният риск от нещастни случаи? — запита Джулиан.

— Ами, сър, надяваме се да е съвсем ограничен. Разбира се, мисията е опасна за всички, които участват в нея, включително и за тези, които са там на място. Все пак се надяваме на успешна развръзка с освобождаването на всички заложници, без никаква загуба на военна сила.

Джулиан замълча и затвори очи. Сега стаята беше абсолютно тиха, с изключение на жуженето на претоварената климатична система. Възможностите за действие бяха твърде ограничени. Какво да направи? Една провалена мисия щеше да означава загубата на много хора, но нямаше алтернатива. Отново отвори очи и заговори с решителен тон:

— Да, одобрявам тази мисия. И нека Бог ни е на помощ.

— Много добре, сър.

Бен и Джулиан останаха по местата си, докато другите се заизнизваха навън, за да се заемат със задачите си.

— И така, предложението ми? — настоя Бен, очевидно много доволен от себе си. — Официалното посещение в Тайланд е утре и ще продължи до понеделник, шефе. Дотогава спасителната мисия трябва да е приключила по един или друг начин. Очевидно се надяваме да е успешна. И така, какво мислиш за идеята за една спирка в Хелманд на път за Великобритания? Можем да се задържим там достатъчно дълго, за да вземем с нас освободените заложници и после да се върнем на „Хийтроу“. Всички ще приветстват героя победител. Изборната победа ще е поднесена на тепсия.

Джулиан обмисли плана и изтласка назад мислите за не толкова успешен изход. Бен разчете притеснението по лицето му и смени темата:

— Значи вече е свършено с госпожата?

Джулиан примижа при прямата грубост на говорителя си. Решението да се раздели с Валъри беше ключов момент в живота му. Не желаеше да се връща към събитията от сутринта и болката, която бе причинил на съпругата си. Макар да беше суров с Валъри в кухнята, решението беше тежко. Сега се опитваше да скрие раната и последиците, без все още да е готов да се изправи срещу опустошителния ефект, който решението му щеше да окаже върху децата. Джулиан стана и двамата мъже мълчаливо потеглиха по познатия път към номер 10.

Лековато вмъкнатият от Бен въпрос за Валъри имаше сериозен скрит смисъл. Той знаеше, че слухът за брачния скандал на Даунинг Стрийт може да окаже сериозно отрицателно влияние върху политическата кариера на Джулиан, освен ако не се подходи внимателно. Плановете и кроежите му за звездния възход на премиера бяха изпълнени с предизвикателства и той не възнамеряваше да позволи дребен проблем като развода да му попречи.

Бен вече беше замислил медийната кампания, но искаше да е напълно сигурен в предстоящия развод, преди да се отдаде на черното изкуство, в което беше безспорен майстор. Когато след няколко минути стигнаха до номер 10, той предложи да се разходят в градината. Нуждаеше се от повече време с шефа.

Имаха още време преди срещата в Бялата стая с представителите на организацията „Макмилън“ в подкрепа на раково болните, така че Джулиан се съгласи. Щом излязоха на слънце, двамата мъже отделиха няколко мига, за да се порадват на топлината. Беше горещо въпреки прогнозите за дъжд. Бен се наведе, за да откъсне стрък мента от билковата леха, и я разтри между пръстите си. Ароматът му напомни за коктейл „Пим“, любимото питие на многострадалната му съпруга Гейл. Усмихна се при мисълта за трите им момчета. Сега сигурно играеха футбол на училищното игрище.

Двамата продължиха да се разхождат в относително уединение и Бен забеляза, че шефът му разтревожено си играе с пръстена на малкия си пръст, символ на рода му. Беше се опитвал да го накара да се отърве от него, като му обясняваше, че така прилича на конте. Джулиан, който вече се беше отказал от второто си фамилно име, за да изглежда по-близък до народа, не беше отстъпил по въпроса за фамилния пръстен с печата.

— Знаеш, че ще се погрижа за всичко, нали, шефе? Нашите приятели от Флийт Стрийт ни дължат толкова много услуги. Най-разумно ще е да държим нещата в тайна поне докато минат изборите. След като си опечем работата, страхотната британска публика ще разполага с пет години, за да разлюби Валъри и да се влюби в Сали, ако наистина искаш това.

Бен млъкна, за да даде на шефа си възможност да отрече, че не това иска и се отказва и от Сали, но Джулиан запази мълчание. А, ясно, мечтата оставаше за друг път, помисли си Бен. Нямаше намерение да улеснява Сали, но не му беше времето сега да разравя мравуняка.

— Не се тревожи, държа всичко под контрол. Обади се на Саяи, а аз няколко минути ще поддържам разговора с хората от „Макмилън“.

Джулиан се усмихна с благодарност и пое из градината сам.

— Ало, скъпа, извинявай, че досега не ти се обадих. Имаме сериозна ситуация, която се развива в Афганистан, но го направих — казах й и сега сме само аз и ти.

Сали изписка от щастие при потвърждението на новината. Седеше на ръба на коженото кресло в кабинета си, когато Джулиан се обади. Тесният й костюм не й позволяваше да се отпусне удобно в разкошния фотьойл. Чакането беше свършило. Толкова много мечти бяха разбити през последните две години, че беше започнала да се отчайва. Най-сетне дългите самотни нощи, изпълнени с копнеж по него и прекъсвани от откраднати, но прелестни вечери на смях и любов, щяха да останат в миналото и двамата щяха да заживеят заедно завинаги.

В миналото имаше толкова много болка. Безгрижните й дни бяха отстъпили пред предизвикателството да отглежда сама сина си. Изпитанието се бе оказало по-тежко от очакваното и едва не се бе поддала на мрачните настроения. Понякога горчиво беше съжалявала, задето се беше отделила от бащата на Шон, и беше обмисляла да се върне при него. Тогава Джулиан нахлу в живота й и донесе вълнения, щастие и привързаност. За пръв път в живота си тя си позволи да се влюби.

Толкова много неща имаше да му казва, но всичко можеше да изчака. Вместо това притисна телефона до бузата си и прошепна в слушалката:

— Обичам те.

Джулиан вървеше през моравата и се усмихна на един от градинарите, който садеше салати в саксии в ъгъла на оградената със стени градина. Като установи, че вече не е сам, заговори по-тихо:

— Благодаря, скъпа. Но помни, че не можем да разваляме прикритието си, докато не минат изборите. Обаче задължително трябва да се видим преди това. Ела с мен в Тайланд на официалното посещение. Ще кажем, че подготвяш материал за усърдната работа на премиера — добави Джулиан, доволен от измисления план. Бен щеше да се гордее с него. — Все едно, по-късно ще се видим, скъпа. Чао.

Пусна телефона в джоба си и заизкачва металната стълбичка към терасата. Мина през отворения френски прозорец и се върна в номер 10. Усмивката на Сали угасна и тя се намръщи, когато превъртя разговора в ума си:

„Той защо не ми каза, че също ме обича?“

Наранена от това, което смяташе за проява на коравосърдечност от страна на Джулиан, отиде до настолния си компютър и отново погледна снимките на Валъри. Определено беше уловена в най-неподходящи пози. Прерови изображенията, които дори тя беше отхвърлила в началото като прекалено груби, за да бъдат публикувани. Спря се на снимка на първата дама, която я показваше как седи на масата в една детска градина заедно с тригодишни дечица. Роклята й се беше повдигнала и разкриваше грозновато бельо.

— Страхотно, ето какво ми трябва сега — процеди злобно. Нервно взе чантата си „Диор“, сложи слънчевите си очила и се отправи на шопинг терапия, за да се приготви за пътуването си към Далечния изток.