Кей Бърли
Първите дами (31)

31.

Изборната нощ

„Аз, Джулиан Хорейшо Фредерик Монтегю Дженсън-Фицсимънс, декларирам, че като надлежно избран ще служа на парламента като член на този избирателен район.“

След като клетвата беше положена и шампанското загърмя, членовете на екипа, събрани в спортната зала на Харфордшир, която миришеше на спарена младежка пот, се разкрещяха от удовлетворение.

— Щастливец е, че с такова име не е избран от Уигън. Щяха да го линчуват, преди да е успял да слезе от трибуната.

Бен се шегуваше с Доминик и Джесика, които имаха специални разрешителни от училищата си да присъстват на обявяването на изборните резултати. Всъщност ваканцията на Доминик беше удължена на две седмици и съвпадаше с още един злощастен инцидент с поредния нов ученик. Валъри беше отчаяна. Намеците на Бен относно вредата от публикациите, които несъмнено щяха да се появят след новината за изключването на премиерския син, не убедиха директора да бъде по-снизходителен. Опита да изтъкне крехкото здраве на майката на момчето, но и това не оказа ефект. Джесика бързо беше доведена от колежа, за да се създаде впечатлението, че присъствието на двете деца е било част от плана.

Изборните секции бяха затворени точно в десет вечерта и бюлетините вече бяха преброени в залата, когато семейството пристигна. Разговаряха с хората, здрависваха се, благодаряха на доброволците за неуморните им усилия. Новината, че Джулиан е преизбран, дойде скоро след това. Въпреки негативните публикации в пресата през последните няколко дни на кампанията и шокиращо зле приетото политическо изявление на партията той получи още по-голяма подкрепа.

Никаква благодарност към проклетата му съпруга, която едва не провали всички, помисли си Бен. Валъри стоеше до подиума и Бен следеше критично и най-дребните й жестове, точно както фотографите и журналистите. Изглеждаше отслабнала и изтощена и той с удоволствие би я отпратил заедно с децата колкото се можеше по-скоро, но преди това трябваше да се свърши още нещо. Джулиан се приближи до микрофона.

— Благодаря ви. Благодаря на всеки един от вас, които гласувахте за мен, за да продължа работата си и да донеса истинско равенство в тази страна. Ще се отнеса към мандата с цялото уважение, което заслужава. Знаете, че като партия никога не сме проявявали самодоволство. Надявам се, че останалите жители на Великобритания също биха поискали да продължим да им служим като една съвестна партия. Ако сме преизбрани и ме питате с кои думи бих определил управлението, ще ви кажа: Закон и Ред. Ако резултатите са в наша полза, започваме работа от утре. Засега отново ви благодаря. Да видим какво ще ни донесе вечерта.

Тълпата полудя от скромната му и импровизирана реч и никой не забеляза, че Бен повтаря думите едновременно с шефа си точно както ги бяха упражнявали в колата по пътя към спортната зала. Зарадван от вниманието, Джулиан продължи, този път вече наистина импровизирано:

— Където има раздор, нека донесем хармония. Където има грешки, нека донесем истина…

Какви ги вършеше? Бен не можеше да повярва. Та той цитираше победната реч на Тачър от седемдесет и девета на стъпалата пред Даунинг Стрийт. На ласкателство ли се беше отдал?

— Където има съмнения, нека внесем вяра. А където има отчаяние, нека донесем надежда.

Първоначално Бен се опита да помаха с ръка, за да привлече вниманието на Джулиан и да го накара да млъкне, но без успех, и затова прибегна до жеста прерязване на гърлото. Най-сетне Джулиан спря и той въздъхна с облекчение. Както я беше подкарал, като нищо можеше да продължи с речта на Тони Блеър и „ръката на историята върху рамото му“.

Като помаха с благодарност на публиката, Джулиан най-накрая напусна сцената и хвана ръката на крехката си съпруга. Семейството веднага беше обградено от преданите партийци. Учтиво и решително Дженсънови успяха бавно да си проправят път през чакащите хора. И двете деца, наясно със състоянието на майка си, се притиснаха до нея. Джесика стисна бледата й студена ръка, а Доминик внимателно я прегърна през рамо.

Щом потеглиха, оставили партийните активисти да празнуват цяла нощ, в колата се възцари напрегнато мълчание. Скоростта им беше съобразена с премиерския конвой и полицията, които освобождаваха пътя пред тях. Групата пътуваше към дома си в избирателния район за традиционното къри и бира, докато гледат резултатите от преброяването по телевизията. Екзитполовете бяха обявявани веднага след запечатването на изборните урни в десет вечерта. Рано сутринта Джулиан и Бен щяха да се отправят към хотел „Хамърсмит Аполо“ за победното събрание.

Доминик реши да повдигне настроението в колата и беше първият, който заговори:

— Мисля, че трябва да заведем мама на почивка веднага щом съставиш новия кабинет. Какво мислиш, татко?

Джесика стисна слабата ръка на майка си.

— Какво ще кажеш за това, мамче? Идеята е страхотна, татко, не мислиш ли?

Бен, който седеше отпред до шофьора, хвърли поглед към Джулиан. Тихичко си затананика „Май беда се очертава…“.

Джулиан не му обърна внимание. Искаше децата да се върнат в училище, а Валъри да се прибере на сигурно в Чекърс колкото се може по-скоро. Нямаше желание да ходи на почивки със семейството си. Предложението в болницата беше в резултат на извънредната ситуация. Шокът при зова за помощ на Валъри скоро отстъпи на гнева и презрението пред онова, което той смяташе за проява на егоизъм от нейна страна. Бързо се върна към кампанията, а сега, когато изборите бяха минали, трябваше да обърне сериозно внимание на Айла и Сали.

— Деца, почивката би била нещо чудесно, но не мисля, че скъпата ви майка се чувства достатъчно добре, за да пътува точно сега. Нали?

Валъри се ядоса. Злобните думи на Бен в болницата я бяха шокирали и я бяха накарали да осъзнае колко се нуждае от нея семейството й, колко я обича. Емоционалното й пътуване до пълното възстановяване щеше да е дълго и предизвикателно, но тя вече го беше предприела и бе решена да стигне до края му. Пред изпълнените с очакване лица на децата нямаше намерение да остави Джулиан да се изплъзне толкова лесно. Беше обещал на Джесика ваканция, най-нагло й беше обещал и на нея. Това без съмнение щеше да е последното им пътуване заедно и той нямаше да се измъкне.

— Всъщност, скъпи, мисля, че ще бъде чудесно да изведем децата навън. Тази безкрайна кампания отне силите на всички. Да тръгваме колкото е възможно по-скоро.

Джулиан моментално се паникьоса от включването на Валъри в семейната дискусия. Напоследък тя рядко си позволяваше коментари. А сега каза нещо, но то беше твърде не на място. Нямаше никакво намерение да ходи на почивка с Валъри след това, което беше направила. Егоистичните й действия можеха да му струват изборите, за Бога, но как да се спаси от ситуацията пред децата? Мислите му запрепускаха в търсене на отговор и понеже не беше сигурен какво да каже, замълча. Вместо това се загледа в мрака през прозореца, докато Валъри се отпусна в прегръдките на децата си и в колата отново се възцари мълчание. Започна да вали и Джулиан въздъхна, безсилен пред дилемата си. Как би могъл да се измъкне от това проклето обещание?

Джулиан безпомощно проследи с пръст пътя на дъждовните капки, стичащи се по стъклото. Веднага си припомни Айла, шампанското, което се стичаше по голото й тяло и показалецът му, който следваше вадичките. Затвори очи и се потопи в спомена за сладостните й извивки, лицето й на порцеланова кукличка без нито един недостатък по него.

Усмихна се, като си я припомни как бавно отпива шампанско от кристална чаша „Уотърфорд“ в спалнята му в резиденцията, преди да тръгне към него с котешката си походка. Палаво изля съдържанието на чашата върху най-страстните части от тялото му. Отдръпна се и го постави на самия ръб на контрола, преди отново да легне и да се остави на милостта му.

— Татко, какво мислиш за плана на мама?

Думите на децата рязко го върнаха в настоящето.

— Ами, аз мисля, че майка ви има право и е наистина добра идея да отидем на почивка. Може би отново ще отидем до Южна Африка на сафари? Ще трябва да изчакаме до началото на следващата година, докато двамата с Бен не съставим новия кабинет. Тогава парламентът още ще е в коледна ваканция, което означава, че няма да се налага да се измъквам, когато би трябвало да съм в Камарата на общините по парламентарни дела.

Изчисли, че през януари историята с развода би трябвало да е станала публично достояние. Опитът за самоубийство на Валъри, който беше разтърсващ за всички, не беше променил мнението му за бъдещите му планове за раздяла. Двамата пак можеха да заведат децата на почивка, само че поотделно.

— Нали така, Бен? Прекалено сме заети в момента, нали?

Бен се намръщи. Джулиан пак започваше. Вече беше говорил с шефа си какво мисли за намеса в семейните му дела. Спусна сенника, привлече вниманието му и в огледалцето прошепна: „Еби си майката.“

Мобилният телефон на Доминик иззвъня. Явно сега си беше избрал „Мърси“ на Дъфи.

— Дядо, как си? Как са Монти и баба Шийла?

Франк Мичъл се обаждаше, за да поздрави зет си, след като беше гледал успешното му завръщане в парламента за още пет години.

— Нямаш тревоги, дядо, мама не си носи телефона, а татко пак си е сменил номера. Ще те пусна на високоговорител. Така ще можеш да разговаряш с всички. Ей — сега.

Зачака дядо си отново да се обади.

— Ало, синко, чуваш ли ме сега? Не мога да те чуя добре, май се смееш, а?

Джесика и Доминик се разкикотиха. Франк винаги викаше — мислеше, че иначе няма да го чуят.

Валъри веднага скочи в защита на баща си. Присви очи към децата и показа енергия, каквато Бен не беше виждал от качването й в колата.

— Извинявай, татко, Джулиан тъкмо ни разказваше виц. Сега вече те чуваме. Как си? Как са мама и Монти?

Децата, достатъчно сконфузени, се приближиха, за да чуват по-добре дядо си. Джулиан се направи, че проявява интерес.

— Добре сме, Валъри. — Франк продължи да вика, но Валъри сложи пръст на устните си като предупреждение към децата.

— Двамата с майката на Валъри само искаме да знаеш, синко, че сме много, много горди да казваме, че си ни зет.

Валъри почти се разплака от точните думи на баща си. Той беше човек с голямо чувство за чест. Подкрепата му за Джулиан беше ценна за всички в колата. Дори самият Джулиан се усмихна признателно.

— Значи ще стоим до късно и ще гледаме резултатите от изборите. По „Скай плюс“ ще видим какво сме изтървали сутринта. Онова красиво девойче Сузи ще предава утре пред Камарата на общините. Да я поздравиш, ако я видиш, че ми е любимка.

Франк тъкмо се канеше да затваря, когато Джесика се обади:

— Деденце, може ли един бърз въпрос, моля? Татко иска да заведе мама, Доминик и мен на сафари следващия месец. Бен казва, че щял да е твърде зает. Ти какво мислиш?

Бен едва не се изсмя на глас при тази нагла младежка манипулация, франк никога не беше позволявал работата да застане на пътя на семейната почивка и несъмнено се тревожеше за здравето на дъщеря си. Джесика знаеше, че гледната точка на дядо й е от значение. Освен това Бен беше натоварен с вината за всякакво забавяне на ваканцията. Съвсем типично.

— Е, Джесика, мисля, че е работа на татко ти да реши, а от твоя страна беше много невъзпитано да го поставяш в трудно положение по телефона. — Франк замълча, преди да продължи: — Но си мисля, че майка ти заслужава хубава ваканция. Много бледа ни се видя по телевизията на събранието. Ако татко ви се притеснява за парите, тогава с баба ви ще отделим от спестяванията си. Както и да е, лека нощ, лека.

Бен се обърна от предната седалка към стъписания Джулиан:

— Господин премиер, изглежда, че май сме на път към Южна Африка.