Кей Бърли
Първите дами (21)

21.

Лос Анджелис

Томи Голд, агентът на Джими Филипс, беше отишъл до Лос Анджелис, за да се срещне с най-доходоносния си клиент. Искаше със собствените си очи да се увери, че резултатите от лифтинга на Джими го карат да изглежда, все едно че е изкарал добре почивката си, а не че е бил в ръцете на добър хирург. Като разгледа внимателно лицето на клиента си, беше склонен да приеме резултата за задоволителен, но въпреки това все още беше твърде очевидно, че работата е дело на скалпела, а не на слънцето.

— Изглеждаш абсолютно възхитително, скъпи, но още две седмици почивка напълно ще оправят нещата.

Джими бързо се превръщаше в любимеца на британската публика. Когато и да включеха телевизорите си, зрителите бяха бомбардирани от реклами за програми с участието на известния аукционер и търговец на антики. Рейтингите на канала се покачваха всеки път, когато дръзкият водещ се покажеше на екран. Преговорите за специално коледно издание на „Съкровището от мазето“ вече бяха доста напреднали. Записите щяха да започнат късно през октомври, което пък щеше да даде още месец време следите от операцията на Джими да се заличат.

Чарлс, партньорът му, беше напълно против естетичната хирургия и настояваше, че ботоксът няма да е толкова натрапчив, а ефектът ще е същият. Майка му от години си слагала ботокс и изглеждала чудесно. През целия полет от Лондон до Лос Анджелис двамата мъже се бяха карали сериозно за предстоящата процедура. Джими обаче не се беше оставил да бъде разубеден и вече бе издирил най-добрия пластичен хирург в Щатите. Със съвсем малко притеснение се беше подложил на ринопластика и лифтинг на лицето в Бевърли Хилс.

Като се гледаше в огледалото в апартамента си на десетия етаж в „Бевърли Уилшър“, Джими беше много доволен и облекчен от резултатите. Прокара показалец по носа си и си каза, че изглежда чудесно. Чувстваше, че е готов да представи новото си лице на вярната публика, обаче безрезервно се доверяваше на агента си. Томи го беше измъкнал от скромния му бизнес и го бе превърнал в едно от най-познатите лица във Великобритания, а дай Боже, може би някой ден и в Америка. Каквото и да кажеше Томи, Джими щеше да го направи.

За първи път се бяха срещнали на аукцион, който Джими провеждаше някъде из Централна Англия. Томи беше впечатлен от способността на хлапето да взривява публиката. Още тогава Джими притежаваше таланта да вдъхва ентусиазъм. Успя да вдигне над десет хиляди паунда цената на две сосиери, лежали забравени от десетилетия в килера на собственика си. След края на аукциона Томи, един от най-добрите телевизионни агенти вече почти двайсет и пет години, се беше представил и бе убедил Джими в несъмнените му качества на звезда.

В интерес на истината по това време аукционерът не ставаше много за гледане. Препалената старомодност беше подсилена от зле стоящия му евтин костюм. Косата му не беше поддържана, зъбите му приличаха на надгробни плочи, обаче притежаваше искрата. За съжаление я имаше и историята със скелетите в гардероба. Кратък период зад решетките в юношеските му години след „недоразумение“ с охранители лесно можеше да провали бъдещите му планове, но той се довери на свръхестествените способности на Томи. Агентът го посъветва да смени фамилията си, адреса си и външния си вид, а после съчиниха пикантна история за вестниците, която неизбежно щеше да се появи някъде в бъдещето. А и все едно, философията на Томи беше, че така или иначе пикантериите изпълзяват изпод паркета, за да тормозят известните. Ако това се случеше, двамата вече щяха да са натрупали състояние.

Пет години по-късно двамата определено бяха по следите на големите пари. Въпреки това Томи си помисли, че апартаментът в „Бевърли Уилшър“ със собствен вход и стълба от мрамор от ковано желязо щеше да нанесе ненужен удар върху финансите на Джими. Това обаче не го засягаше. Неговите двайсет процента бяха на сигурно място в банката.

— Сериозно, скъпи, изглеждаш страхотно. Хирургът е свършил впечатляваща работа, но наистина няма нужда да бързаш да се върнеш в Англия. Времето и без това е гадно. Тук е много по-меко.

Ако Томи трябваше да е съвсем честен, отчаяно се нуждаеше Джими да се върне във Великобритания възможно най-скоро. Имаше малко изгодна корпоративна работа, с която можеха да се нагърбят, докато записите не започнеха отново, а и договаряше рекламен договор с „Теско“. В същото време обаче беше склонен и да не го притиска. Не искаше Джими да плаши зрителите с оперирания си нос.

— Добре, Томи, ако си сигурен, ние ще бъдем доволни да останем тук още малко. Не знам, може вместо това да отидем в Лае Вегас.

Беше започнал да се отегчава да стои по цял ден в апартамента, за да пази новото си лице от слънцето. Чарлс също започваше да става раздразнителен и да страда за дома. Бързо се беше уморил от самотните си посещения на Дисниленд и Юнивърсъл студио. А и дебненето за звезди по Родео Драйв накрая доскучаваше, особено когато човек е сам. Очите му светнаха при мисълта за пищните представления и хазарта, втурна се към Джими и здраво го прегърна.

Томи не беше толкова склонен за подобно начинание. Хазартът не го вълнуваше, това си беше безсмислено занимание, а и наистина не одобряваше увлечението на клиента си по рулетката. Но все пак парите си бяха негови и ако толкова искаше, можеше да заложи всичко на черно.

— Чудесна идея, само че без мен. Имам още малко работа тук в Лос Анджелис, а после трябва да се върна в Лондон, за да подпиша коледната сделка.

Чарлс нямаше такива грижи и щипна прясно опънатата буза на Джими.

— Скъпи, скъпи, скъпи, моля те, нека идем в хотел „Хардрок“! Искам да остана в Райската кула. Нали си спомняш, че с тебе там за пръв път…

— Както и да е, момчета, време ми е да вървя.

Томи беше добре гледан семеен човек, пристрастен към „Арсенал“, костюмите на „Севил Роу“ и ризите на „Томас Пинк“. Макар да беше силно привързан към клиента си, бе хетеросексуален и въобще не държеше да знае какво става в спалнята на Джими.

Джими кимна с разбиране.

— Ти започни да събираш багажа, скъпи, а аз ще изпратя Томи.

Запътиха се към стълбите и той прехвърли ръка през раменете на агента си.

— Съжалявам за това. Не се обиждай. Пък и ще се видим отново в Лондон на втори октомври. Без съмнение Джулиан Дженсън ще има нужда от гласа ми, а двамата с Чарлс сме страшно въодушевени за сватбата на Джулия и Монти в събота. Вече сме си избрали подходящи бели италиански костюми. Чарлс ги видя в списание „Джи Кю“. Малко се притеснявах, че ще изглеждаме като гангстери, така че избрахме шарени вратовръзки, а не на черни райета. Кажи ми какво мислиш за идеята ни за сватбен подарък. Гледахме едни херувимчета от чисто злато, които носят кристален жезъл „Сваровски“, с имената на младоженците, издълбани върху телцата им. Вариант на подаръка за петдесетгодишнината на Саймън Коуел. Какво мислиш, да не би да е твърде кичозно?

— Мамка му!

В бързината да остави влюбените птиченца насаме, Томи беше забравил да сподели с клиента си втората важна причина за посещението си.

Затвори входната врата и се върна в апартамента с Джими. С помръкнало лице седна, преди да им каже новината за злополуката с Монти и отлагането на сватбата.