Кей Бърли
Първите дами (28)

28.

Влакът до Манчестър

— Не се мотай, маце, ами гледай да си в Юстън в седем и четирийсет и пет. Премиерът ще дойде в осем и влакът потегля веднага след като той се качи. Ще организираме среща с избиратели на платформата, после ще имаш петнайсет минути, за да говориш с него във вагона по някое време, докато пътуваме. Не носи твърде много камери, да сте само ти и операторът. Ще пътувате умната, или няма да стане.

Бен никога не беше работил в телевизията, но предполагаше, че там екипировката е по-сложна отколкото основните оръдия на вестникарския журналист — бележник, писалка и диктофон. Но пък по време на кампанията премиерът беше сниман достатъчно от какви ли не телевизионни екипи, така беше придобил някаква представа. Все пак беше настоял да няма снимки по време на пътуването и от „Приятен ден“ се съгласиха. Майкъл нямаше да пропусне второ ексклузивно предаване с премиера.

Айла седеше срещу премиера, докато закусваха във влака, и разместваше съдовете, за да освободи място за бележника си. Вътре прилежно си беше записала всички подходящи въпроси за интервюто с Джулиан Дженсън по време на пътуването. Знаеше, че ще е безсмислено да моли Стивън Джеймс за помощ, но за щастие Майкъл Грифтън й се беше притекъл на помощ, когато бе облякла най-късата си рокля, най-високите си обувки и бе влетяла в кабинета му. Когато стана да си ходи, Майкъл я изпрати до вратата. Обви ръка около раменете й, прокара пръсти през гърдите й и се заигра малко повече. Веднага поправи грешката си, когато Айла отвори вратата към препълнения нюзрум.

Сега, както седеше във влака и гледаше премиера, искрата отново пламна. Интервюто започна, но тя въобще не слушаше отговорите му. Айла беше запленена от усмихнатото лице на Джулиан, докато той без усилие флиртуваше с нея. Той беше толкова мил и приятелски настроен, не само към нея, а и към всички присъстващи. Толкова впечатляващо беше, когато заговори кондуктора и го разпита за семейството му и за работата. В същото време изглеждаше загадъчен, мистериозен. Не сдържан, но някак недостижим за нея. Не беше свикнала така. Какво мислеше той в действителност? Наистина й се искаше да разбере. Не стига това, ами беше и невъзможно привлекателен.

Джулиан почти не можеше да се съсредоточи. Наслаждаваше се на извивките на Айла още откакто я видя за пръв път, но впитата пола и копринената блуза, с които беше облечена, бяха неустоимо изкушение. От мекия й и нежен глас чак изтръпваше, а пълните й чувствени устни бяха създадени само за целувки. Как бе станало така, че му беше отнело толкова време, за да се озове най-сетне в компанията й за повече от шейсет секунди? Щеше да даде всичко от себе си и без усилие превключи в режим на съблазняване. Бен улови погледа му и невярващо поклати глава. Ето ти на, отново умът му се беше озовал в гащите.

За да задържи ситуацията под контрол, Бен посочи часовника си, за да подскаже докога трябва да продължи интервюто. Разходиха се из вагона, за да си осигурят уединение, и останаха заедно, разговаряйки за очакванията, срещите, поздравленията и речите, предвидени за деня. Когато политическата дискусия приключи, Бен реши да предотврати флирта на Джулиан с Айла. Обаче как да започне?

— Значи какво точно обмисляш, шефе? Защо не си поговорите за развод и за… хм, проблема с изтощението? Не се тревожи за влиянието от лидерския дебат. Представи се ужасно, но е време да продължиш и всичко ще се нареди.

Млъкна и зачака реакция от Джулиан. Получи единствено усмивка като от влюбен тийнейджър. Бен не можеше да повярва. Съпруга, опитала да се самоубие, и практически вредна любовница биха били достатъчни за почти всеки мъж, но не и за Джулиан. Можеше да прави каквото му хрумне след изборите, но онова подобие на Туиги, дефилиращо по сцената, беше твърде голямо изкушение.

— Шефе, казват, че най-добрият начин да се отървеш от една жена е да се хванеш с друга, но ти вече си имаш Сали за това, а не бива да ядеш твърде много сладкиши, защото ще навреди на джоба ти. Сали ще направи фрикасе от топките ти, ако научи, че проявяваш интерес към това девойче тук. Нямам нищо против и да ти изтъкна, че си по-възрастен от баща й. Сериозно, за какво ще си говорите?

— О, я стига, Бен. Няма да навреди, ако употребяваш в умерени дози нещата, дето ти харесват. Искам дребосъчето в леглото, нямам намерение да дискутирам фискалната политика с нея. Не я ли виждаш колко е женствена? Опитай да уредиш нещо, кралю на имиджмейкърите, за когото няма нищо невъзможно. А аз ще съм ти вечно благодарен.

Джулиан близна показалеца си и издаде глупав свистящ звук, за да покаже колко взривоопасна според него е младата телевизионна репортерка. Бен с всички сили се опита да не издаде смущението си. Голям пес срещу дребничко пуделче. Сали трябваше да научи някои нови номера. Тъкмо се канеше да отговори, когато телефонът му иззвъня.

Малко по-нататък във вагона Айла смяташе, че денят с отразяването на премиера върви добре, и щастливо бъбреше с Боб, който правеше общи снимки. Планираха още снимки и друго интервю в Манчестър, преди да се върнат в Юстън рано вечерта. В девет й предстоеше среща за редакция, а репортажът трябваше да се излъчи сутринта. Такъв беше планът, докато Бен не отиде при тях.

— Малка промяна в плана, приятели. Веднага щом слезем от тази доста шумна първа класа, ще се отправим към Дъблин, не към Манчестър. Не преминаваме нататък, не вземаме двеста паунда^[1].

— Нали знаеш къде е Дъблин, захарче? — подкачи той Айла.

Боб го изгледа умолително. Не искаше да водят Айла.

— Има малък проблем с банката там. Кажете само, че министър-председателят трябва да отлети дотам, за да я спаси от колапс. Пилешкото ти мозъче няма да схване подробностите, но като наредят отгоре, ние козируваме и изпълняваме по спешност. Идвате, нали?

Боб веднага се намеси, преди Айла да даде на Бен извинение да продължи да се подиграва с нея.

— Ирландската банка има милиони инвестиции от британски компании. Има съмнения, че банката напоследък изпитва затруднения като резултат от срива на кредитния пазар. Големите инвеститори обмислят да изтеглят спестяванията и да ги инвестират някъде другаде на по-сигурно. Усложненията за банката и за ирландската икономика потенциално са катастрофални. Това е според прочетеното във „Файненшъл Таймс“, захарче.

Повечето от казаното от Боб мина покрай ушите й, но Айла се опита да не изглежда унизена.

— Да, мисля, че и аз чух същото. Но защо премиерът се забърква с ирландската икономика насред парламентарните избори във Великобритания? Не е ли по-зает да печели гласове в страната?

— Захарче, ирландската общност във Великобритания е доста голяма. Ако видят, че премиерът прави всичко по силите си, за да помогне на родата им у дома, е много по-вероятно да сложат хиксче срещу името му в изборния ден.

Бен беше впечатлен от сбитото обяснение на Боб.

— Аха, и освен това ще нощуваме в резиденцията на британския посланик в Дъблин. Да не споменавам и тържествената вечеря в „Айви Хаус“. Аз определено не смятам да пропусна. Премиерът им ще ни посрещне в правителствената сграда, а не искаме да го караме да чака, нали?

Тъй като влакът тъкмо спираше на гара Манчестър Пикадили, въпросът беше напълно риторичен. Само след няколко мига Боб и Айла се озоваха сред премиерския конвой, който пътуваше към летището, а после и в хеликоптера, с който щяха да прелетят над ирландското море.

Майкъл Грифтън беше настоял Айла да се обади веднага щом приключеха със снимките във влака и тя послушно се беше опитала да изпълни наставленията, докато пътуваха, обаче постоянно губеше обхват. Понеже предполагаше, че той иска бърза информация за хода на снимките, опита отново в конвоя, но се оказа, че той е на някаква среща. Айла не предполагаше, че Майкъл, който беше съвсем наясно с репутацията на Джулиан, държеше да наложи авторитета си и искаше да я държи под контрол. Имаше си съмнения. Айла по недоглеждане се беше озовала насред похотлив триъгълник с министър-председателя и шефа на новините в нейния телевизионен канал.

Когато стигнаха на летището с готовия за излитане хеликоптер, отново се оказа, че няма достатъчно място за всички на борда. Джулиан изгледа секретаря си.

— Тя идва, уреди го.

С тези думи се отправи към пистата и се качи на борда. Боб знаеше какво да очаква още преди Бен да свие рамене и да прекара длан през гърлото си, като го изгледа. Операторът си каза, че и Айла трябва да остане. Щеше да бъде глупаво да отлети без екипировка и подкрепа. Когато перките бавно започнаха да се въртят, Боб се обърна към младото момиче:

— Мисля, че първо трябва да се посъветваш с редакцията. Майкъл очаква материала ти сутринта. Няма да се радва, ако не го получи, защото си се отправила на весел воаяж с премиера. Помисли си добре, Айла, ще има и други възможности. Може да вземеш грешното решение, захарче.

Само че Айла не се вслуша в мъдрите му думи. Какво си въобразяваше Боб? Щеше да пътува в правителствен хеликоптер с министър-председателя, който цяла сутрин флиртуваше с нея. На всичкото отгоре щеше да отседне в резиденцията на британския посланик в Дъблин. Как да сравни това с киснене посред нощ в редакционното студио на „Приятен ден, Великобритания“, за да гледа как сглобяват репортажа за утрешната програма? Нямаше място за сравнение. Боб сигурно се беше побъркал да мисли по друг начин. И за миг не помисли как ще постъпи Майкъл, недоволен от действията й.

— Имай едно наум, дете. Не карай шефа да чака. Той е много зает човек, също като мен. Сега или никога, решаваш ти.

Без да се поколебае и за миг, Айла кимна в знак на съгласие, махна на Боб за довиждане и хукна, за да се присъедини към премиера. След минута хеликоптерът излетя и пое към въздушна база Балдонел, югозападно от Дъблин.

Боб постоя и извади ръчно свитите си цигари от джоба на новия си тюленовосив костюм. Съпругата му го беше купила от есенната разпродажба на „Маркс и Спенсър“. Запали цигарата си, сви рамене и се облегна на триножника.

— Интересно решение, но за съжаление не е правилното.

Допуши цигарата си, събра си екипировката и се отправи към Лондон сам.