Кей Бърли
Първите дами (22)

22.

Даунинг Стрийт

Бен беше ядосан на партийните членове, събрани около масата в Кабинетната зала. Опитваха се да произведат някакви свежи идеи за предизборната кампания. Дотук нямаха голям успех.

— О, Господи, вие сте завършени идиоти!

Все още разполагаха с три седмици до изборния ден. За толкова време изборите можеха да се спечелят, но и да се загубят и Бен имаше нужда от някои находчиви хрумвания. Като гледаше обаче масата, такива не се задаваха. Първоначално не беше сигурен дали на обикновени партийни членове би трябвало да се позволи да седят в Кабинетната зала. Може би имаше някакво тъпо правило с антикварна стойност, според което само министрите да имат правото да се събират там. По тази причина се увери, че всички са предупредени, че в момента залата се използва в другото си и далеч по-неформално качество като библиотека.

— Ако Обама дойде със скапания си слоган от три думи, който му спечели изборите, със сигурност ще се справим. Хайде де, трябват ми идеи.

— Ние сме добре! — подвикна един шегаджия, повтаряйки ключовата фраза, която някога провали надеждите на Нийл Кинък за премиерския пост^[1]. Последва пъшкане. Политическите наблюдатели винаги възприемаха злощастното изпълнение на Кинък и фразата, използвана пред десетхилядното множество на Шефилд Арена, като основна причина за загубата на лейбъристкия лидер през 1992 година. Оттогава това беше срамен спомен.

— Без майтап, Джъстин, веселяко. Я се разкарай оттук.

Когато начупеният доброволец затвори вратата зад себе си, залата потъна в мълчание. Всички бяха наясно, че са под ледения поглед на Бен. Резултатите от проучванията не бяха толкова добри, колкото очакваха, а той не беше в настроение да се шегува. Трябваха му положителни идеи от събралите се. Джулиан както винаги закъсняваше, така че Бен се беше възползвал от възможността да седне на стола на премиера, единственият около дванайсетметровата маса с форма на лодка, който имаше странични облегалки. Масата беше проектирана от министър-председателя от торите Харолд Макмилън така, че да му позволява да вижда ясно всички останали. Бен се възползва да следи да не хрумне на някого нова идиотска шега.

— Добре, хора, ето каква е сделката. Искам по десет слогана от всеки от вас преди приключването на играта днес. Както и умни идеи за политическото представяне на партията по медиите, моля, дами и господа, ако това не представлява твърде шибан проблем за вас.

Отново последва пъшкане.

— Знам, знам, те са надути и тъпи, но както всички знаете, ни предлагат пряк достъп до гласоподавателя, без преразказа на някой скептичен драскач. Лейбъристите използваха Еди Изард и наистина успяха да привлекат вниманието на младите избиратели. Ето какво ни трябва. Добрата новина е, че току-що подписахме с голям холивудски режисьор да снима за нас, така че няма да ви пусна да излезете от тази стая, докато не измислите някакви идеи. Няма такова нещо като безплатен обяд, особено в Кабинетната зала, извинете, библиотека. Сега си нахлузвайте шапките за мислене.

— Джъстин, довлечи си задника обратно и без повече остроумни забележки или следващия път изхвърчаш — извика той доброволеца.

Щом Джъстин се върна на мястото си, Бен погледна часовника, който лейбъристкият премиер Харолд Уилсън беше поставил точно срещу стола на министър-председателя. Идеята му беше да си спести въртенето към стенния часовник зад гърба му. Стрелките показваха единайсет, имаха един час време за усилено мислене.

— Ще се видим в дванайсет и никой да не ми сяда на стола.

— Това не е ли столът на премиера? — чу се глас от дъното на залата.

Бен вече се беше изправил и бе обърнал гръб на всеки, който би се осмелил да го разпитва, така че вместо отговор метна дървен поднос за питиета и няколко молива към самоуверения доброволец. Намръщен тръгна към звукоизолираните врати и остави будните млади умове да спасяват изборите.

Срещна Джулиан в коридора и от пръв поглед видя влиянието, което кампанията оказваше на шефа му. Все още изглеждаше елегантен и излъчваше любезност, но определено беше изтощен. Не беше кой знае колко изненадващо, като се вземеше предвид политическият натиск, който в момента тегнеше отгоре му. Бен му предложи отново да се поразходят в градината. Там можеха да разговарят, без да се притесняват, че някой ще ги подслушва.

— Оставих хлапетата да мислят слогани за кампанията, шефе. Няма да отнеме много време.

— Не и „ние сме добре“? — предположи Джулиан с тънка усмивка.

— Вече си направиха тази шега, а, честно казано, дори и първия път не беше забавно.

Бен лесно изравни крачка с шефа си и двамата се запътиха към задния вход на Даунинг Стрийт.

— Чудесен ден. Да се разходим около Конната гвардия, шефе?

Като не получи отговор, Бен се обърна към министър-председателя и с удивление видя колко е объркан. Веднага го хвана под ръката, за да го подкрепи, но най-вече за да го изведе от сградата, преди някой да е забелязал. Бен ускори ход и повлече Джулиан след себе си.

Отдалечиха се достатъчно и тогава Бен даде знак на министър-председателя да седне така, че да е с лице към градината и с гръб към сградата, далеч от любопитни очи. Той самият седна срещу него. Никога досега не беше виждал шефа си паднал духом. Известно време и двамата мълчаха. Добре, резултатите от социологическите проучвания не бяха много добри, но все още имаше много път да се извърви. Лидерските дебати отново щяха да обърнат всичко в полза на Джулиан. Подготвяха се за всяка възможна изненада, а с неговия вид на филмова звезда си беше роден да се показва по телевизията. Жените го обичаха, мъжете искаха да бъдат като него. Отново щеше да се превърне в любимец на народа.

Но по някаква причина мъжът, който в очите на външния свят имаше всичко, беше рухнал. Бен изпита желание да го прегърне, но си даде сметка, че това би било неуместно, и вместо това зачака търпеливо Джулиан да дойде на себе си.

Някакви семейни проблеми ли го тревожеха? Проблемите около Доминик и заплахата да го изключат заради хулиганство? Бен не мислеше, че е това. Валъри няколко пъти ходи в училището през последния месец и позволиха на Доминик да продължи учението си, макар и с последно предупреждение от директора.

Какво тогава? Един от вестниците душеше около проблемите му в брака. Сигурен беше, че Сали с нейните контакти на Флийт Стрийт има пръст в тая работа. Но досега само един вестник беше проявил интерес към историята. Скоро щеше да се оправи с това, като си спомнеше с кого замесената политическа репортерка беше споделила леглото си в Тайланд. Дали би рискувала история за първа страница в замяна на продължителни проблеми в брака си? Не, Бен беше уверен, че с този проблем е приключено поне докато минат изборите.

Монти още беше в болница, но животът му беше вън от опасност и се радваше на най-доброто медицинско обслужване, което би могло да се купи с пари.

Така че какво би могло да бъде? Бен не беше сигурен, но знаеше, че трябва да се оправи с това. Наля и на двамата по чаша вода, седна отново и зачака. Най-сетне Джулиан заговори:

— Кажи ми какво да правя, Бен.

„Хмм — помисли си имиджмейкърът, — ще ми трябват повече подробности, господин премиер, сър.“ Наклони глава и търпеливо зачака да чуе повече.

— Жените, Бен, жените. Дърпат те във всяка посока, докато не те оставят да се въртиш без контрол.

Бен беше слисан и едва успя да устои на непреодолимото изкушение да стане и да си замине. Той си скъсваше задника с предизборната кампания, а всичко, за което Джулиан се тревожеше, беше скапаният му сексуален живот. Усетил неодобрението му, премиерът се наведе и скри лицето си в шепи.

— Сядай — нареди Бен, притеснен да не би някой от екипа да надникне през завесите на Кабинетната зала. Нямаше нужда да стават свидетели на отчаянието на премиера и се ядоса на себе си, че не им бе предложил да работят в частния му кабинет. Ужасно му се искаше веднага да се махнат от градината.

— Шефе, искаш ли по-късно да пийнем бира, когато наоколо има по-малко хора?

Обаче Джулиан не го слушаше. Имаше нужда да говори, а той беше единственият човек, с когото би могъл да обсъжда емоционалните си проблеми.

— Мислех, че двамата с Валъри сме преминали критичната точка, Бен, наистина го мислех — рече. — Добре де, не сме младоженци, но вече се разбираме много по-добре. Тя престана да пие и е много по-енергична. Мислех си, че речта й отвън на Даунинг Стрийт е върхът, а и тя сега изглежда наистина поразително. В същото време чувствах, че връзката със Сали, някога ролкова страстна и всепоглъщаща, стига до естествения си край. Може би все пак това никога да не е било нещо повече от едно увлечение въпреки страхотния секс.

Бен реши, че това е точният момент да си тръгне, и се изправи.

— Тази информация ми идва в повече, шефе, мерси.

Пък и трябва да нагледам хлапетата.

Джулиан не му обърна внимание, решен да продължи да споделя любовните си терзания и Бен неохотно седна отново.

— Агонизирам, докато се чудя как е правилно да постъпя. Не съм сигурен дали исках да оправя нещата с Валъри, но знам, че исках да приключа със Сали.

Въпреки мрачното настроение на шефа си Бен не можеше да приеме сериозно този сърцераздирателен монолог. Джулиан за пълен глупак ли го смяташе?

— Виждам, виждам с оченцето нещо, което започва с… Айла.

— Добре, Бен, вярно е, че тя е приятна новост и си мисля за нея, но ако наистина съм искал само да се позабавлявам, защо продължавам да се чувствам толкова потиснат?

Бен се отпусна на пейката и се престори на загрижен. Обмисли възможностите и предположи една при чина за мрачното настроение на шефа си.

— Хмм, може би защото сме насред тежка предизборна кампания и ако не спечелиш, можеш да се събудиш като мениджър на „Дамска мода“ при Джон Люшна Оксфорд Стрийт, вместо да продължиш да бъдеш един от най-влиятелните мъже на планетата? Може би е това, какво мислиш?

Джулиан не се засмя. На Бен му беше все едно. Искаше в този момент да е, където и да е другаде, само не и тук. Имаше важна работа за вършене покрай избори те. Онези хлапета сигурно в момента драскаха калинки с моливите си върху тапетите в Кабинетната зала.

— Не, Бен, не за изборите се притеснявам. Тормозя се заради жените и непоносимия натиск, на който ме подлагат. Чувствам, че повече не мога да се справям и не знам какво да правя. — Замълча и после продължи: — Валъри се опитва да помогне на Монти. Иска да се прибере у дома си, за да подкрепя майка си и баща си. Обаче казва, че иска да помага и на мен, като участва в кампанията, а наистина няма как да бъде навсякъде. Прогнозите за Монти не са добри, знаеш. Специалистите твърдят, че може дълго време да остане в инвалидна количка. Цялото семейство приема това много трудно. Ако трябва да съм напълно честен — въздъхна той, — страхувам се, че Валъри се връща към предишното си състояние. Лекарите са й предписали антидепресанти и валиум, което определено промени поведението й, но не към добро, а и не мисля, че това е решение. Освен това ми се струва, че отново е започнала да пие. Всъщност съм сигурен, че е започнала, и не мога да се справя с неизбежната депресия, която ще последва. Не знам какъв е отговорът, Бен, но наистина не чувствам, че мога да продължа да бъда женен за нея.

Бен поклати глава. Не съчувстваше на Джулиан — сам се беше докарал дотук заради егоизма си. Вече се бяха договорили всякакви приказки за развод да бъдат отложени, докато не минеха изборите следващия месец, а ето че той отново повдигаше въпроса. Все едно че си нямаше други грижи. Мозъкът на Бен се включи в професионален режим, докато си представяше най-лошия сценарий — развод преди трети октомври. Джулиан обаче не беше приключил:

— Мислих дълго и сериозно за бъдещото ми щастие, Бен. Въпреки едно-две разколебавания през лятото реших, че наистина много обичам Сали.

Бен едва не падна от пейката. От хода на разговора беше останал с впечатлението, че тя е на път да бъде заменена от Номер две, с по-сластните форми, с по-малко навъртяния километраж и с по-гладкото возене. Не можеше да разбере непостоянството в мисленето на Джулиан.

— Наистина ли си сигурен, шефе? Ами Айла, тя определено ти е влязла в ума. Защо не опиташ да видиш как е след изборите?

Бен се надяваше, че споменаването на младата репортерка ще предизвика усмивка. Не се получи. Опита отново:

— Сериозно, видях я как те гледа, когато беше тук да отразява приема след победата в Ашес. Държеше се като влюбена тийнейджърка на първия си танц, а ако трябва да съм честен, и ти не й отстъпваше, шефе. Обикаляше из залата, опитваше се да изглеждаш равнодушен, но постоянно я зяпаше, когато ти се удадеше възможност. Бих ви предложил да си наемете стая.

Джулиан най-сетне се усмихна кисело в потвърждение. Трябваше да признае, че е увлечен по младата телевизионна репортерка с красивото тяло и пленителната усмивка.

— Определено си я бива, но не знам, Бен. Боя се, че тя не си пада толкова по мен, повече я интересува какво мога да й предложа.

И това с какво се различаваше от мотивите на Сали, зачуди се Бен. Нея също я вълнуваха основно диамантените дрънкулки. Но Джулиан вероятно беше прав, такава беше и мотивацията на Айла — леденостудена в преследване на собствения си интерес чрез обвързването с богат и могъщ благодетел. Засега обаче тя несъмнено би трябвало да е доволна от безпрецедентния достъп по време на предизборната кампания, а това напълно устройваше Бен. Трябваше му кротък телевизионен репортер, който да прокарва позитивните истории по време на кампанията, а ако Айла успееше като бонус да ги отърве от Сали, толкова по-добре. Тя беше много по-лесна за манипулиране.

— Мисля, че Айла е съкровище, шефе, истинско котенце. Някого, с когото сериозно трябва да помислиш да прекараш малко повече време след изборния ден.

Джулиан се замисли над думите на Бен. Разговорът му повдигна духа и решимостта му се завърна.

— Чудесна мисъл, Бен, но след такова търсене на сродна душа реших, че Сали е жената за мен. През последните няколко седмици прекалено много я пренебрегвах и трябва да призная, че отсъствието й засили привързаността ми към нея. Тя е страхотна жена, която решително се справя с предизвикателствата и със сложни ситуации, но в същото време може да бъде толкова деликатна и мека.

— Мамка му, изкара я да прилича на скапан почистващ препарат. Съжалявам, че го казвам на глас, но, шефе, хайде де, наистина!

Сега вече Бен беше ядосан. Даде си сметка колко време и усилия ще му трябват, за да види гърба на кучката, а времето беше нещо, с което наистина не разполагаше в момента. Джулиан пък тъкмо беше набрал темпо:

— Тя е спокойна и мила с персонала си, всеотдайна майка и като цяло — страхотна жена. Наистина не мога да си представя бъдещия си живот без нея.

Е, стига толкова. Този път вече Бен наистина беше чул достатъчно.

— Оправяй се сам, шефе. Нямам време за това.

Отново се изправи, но Джулиан беше приготвил още една бомба.

— Благодаря, че ме изслуша, Бен. Наистина няма с кого другиго да говоря за това, но това, че споделих на глас някои от нещата, които ме измъчват, наистина помогна. Щом приключим с изборите, сериозно обмислям да предложа на Сали да се омъжи за мен.

Бен подскочи:

— Страхотни новини, шефе! Аз ще приготвя тортата.

— Рязко се обърна и тръгна към сградата, но на входа спря, неспособен да сдържи още една подигравка:

— Само помни едно. Първите съпруги искат стабилен брак, вторите предпочитат стабилна сметка. Плати цената и избирай.