Кей Бърли
Първите дами (55)

55.

Сали пристигна в Хампстед няколко минути след Джулиан. Изглеждаше объркана и притеснена. Той нямаше как да не забележи неподходящото й облекло и се зачуди какво ли ще направят папараците. Определено не изглеждаше изкусително. Почувства облекчение, че са тук само за да говорят, а не на романтична среща Сали остави възголямата си чанта „Мълбъри“ и ключодържателя си „Тифани“ върху масата и вдигна слънчевите си очила „Линда Фароу“ върху новата си прическа — Говори.

Джулиан я хвана за ръката и я поведе към дивана. Тя седна, кръстоса крака и го шокира, когато бельото й се показа.

— Скъпа, най-напред искам да знаеш, че си в пълна безопасност. Ричард Хед не може да навреди нито на теб, нито на Шон.

— Но откъде знаеш! Не чете ли шибаната статия, дявол да те вземе! — не се владееше Сали.

Джулиан никога не я беше виждал в такава светлина. Бен често беше говорил за остротата й, но досега беше отдавал думите му на професионална ревност. Репутацията й беше на стабилен човек, който не търпи глупости и съвестно си върши работата — качество, за което винаги й се беше възхищавал. Когато бяха насаме, тя винаги беше спокойна, остроумна, сдържана, съвършено очарователна и — разбира се — малко мръсница в леглото при поискване. Новото й лице го шокира.

— Мамка ти, говори!

Джулиан подскочи при този пристъп на ярост. Сали размаха гневно ръце и улучи кристалната лампа „Лалик“, която падна и се разби на парченца.

Джулиан беше ужасен. Нима тази подивяла жена, плюеща отрова, беше същата, с която беше искал да прекара остатъка от живота си? Какво беше станало с нея? Внезапно му се прииска да се махне оттук и започна бързо да обяснява каквото знаеше за Ричард.

— Добре, мила, добре, успокой се. Ще ти обясня… Помниш ли, когато отидохме на вечеря при Ема преди няколко седмици и трябваше малко внезапно да си тръгнем преди посланика? Сигурно си спомняш също, че малко закъсняхме на отиване. Всичко това беше заради Ричард. По време на рутинна проверка бил открит пистолет близо до дома на Ема. От охраната въобще не бяха склонни да ходим на вечерята, но след като поговорихме, се съгласихме, че рискът не е голям. За съжаление към края на вечерта в градината бил забелязан нарушител и от охраната решили, че ще бъде най-добре да се махаме оттам. По-късно нарушителят е бил задържан. Оказал се Ричард. Арестували го — продължи той — и открили в него някои незначителни дреболии. След това е бил прегледан от психиатър и е било взето решение да бъде освидетелстван. Сега е в психиатрична клиника. Най-вероятно дълго ще си остане там. Няма нужда да знаеш къде точно се намира. Само тези детайли мога да споделя с теб, скъпа, но можеш да си спокойна, като знаеш, че той повече няма да представлява заплаха нито за теб, нито за Шон.

Сали въздъхна от облекчение и се усмихна. Ужасната паника за нейната безопасност и най-вече на сина й беше отминала. Шон беше нейният живот. Толкова много беше пожертвала за него, дори връзката с родителите си. Страхът, че може да го грози опасност от страна на някакъв влюбен лунатик, я беше довел до емоционален изблик, който тя не бе успяла да контролира. А сега Джулиан отново беше оправил всичко. В този миг го обичаше повече от всякога.

— Скъпи, това е такова облекчение. Толкова много те обичам. Благодаря, благодаря, благодаря! Танцувай с мен.

Само че Джулиан не беше в настроение да прекара и миг повече в компанията й. Слисан от избухването й, той се ужаси от лицето, което се бе показало иззад маската. Паниката й беше разрушила внимателно градения образ на спокойна и отстъпчива жена. Осъзна, че едва познава тази личност, която седеше в момента срещу него. Трябваше му време да помисли.

— С удоволствие, мила, но имам ужасно важна среща в Камарата. Отложиха максимално началото й, но сега наистина трябва да побързам. Пази се. Ще ти се обадя утре.

Изправи се и тръгна към антрето.

— Не, скъпи, моля те, не си отивай. Нека да танцуваме.

Думите на Сали обаче бяха заглушени от затварянето на тежката дъбова врата.

С отмерена крачка Джулиан пристъпи на алеята и се вмъкна в чакащия го ягуар с вече включен двигател. Отпусна глава на кожената облегалка и се опита да събере мислите си. Охранителят му внимателно го изгледа в огледалото. Шефът му изглеждаше шокиран и блед.

— Добре, да се връщаме на Даунинг Стрийт, Карл, ако обичаш.

Джулиан седя мълчаливо, докато колата преминаваше през Рослин Хил, Камдън и Риджънтс Парк. Когато достигнаха площад „Пикадили“ и Джулиан видя как застиналият Ерос наблюдава любителите на театъра, които се бяха запътили към Шафтсбъри Авеню, извади телефона си.

— Кентън, здравей, тъкмо напускам къщата. Боя се, че имам лоши новини за тебе, старче. Лампата „Лалик“… Счупих я. Ужасно се извинявам, това е непростимо. Първото, което ще направя, е да изпратя някого на Олд Бонд Стрийт. Всичко ще е оправено, докато съпругата ти се върне за уикенда. Ужасно съм смутен, трябва да призная. Ще ти разкажа всичко, като се видим, например в клуб „Риформ“ идния четвъртък?

Щом се прибра на Даунинг Стрийт, Джулиан веднага се отправи към кухнята. Валъри се зарадва, като го видя, и го посрещна с прегръдка. Изненадващо, но Бен наистина седеше на масата и ядеше овчарски пай. А Джулиан беше решил, че той само се е пошегувал.

— Остана ли нещо за мен?

— Разбира се. Какво стана със срещата ти в Камарата, скъпи? — запита Валъри, докато вадеше още една чиния от стария кухненски шкаф.

— Убийствена скука. Вместо това предпочетох да вечерям с красивата си съпруга.

Джулиан я целуна и взе чинията си „Уеджуд“. Беше настоявал, че щом се налага да живеят в остарелия апартамент, поне могат да използват скъпи съдове за хранене.

— Като стана дума, нима си тръгваш толкова скоро, Бен? Няма значение, утре ще се видим с теб.

Бен неохотно прие намека и искрено благодари на Валъри за вечерята. Беше забравил колко интересна и интелигентна е тя, когато е трезва. Джулиан го изпрати до вратата. Изглеждаше притеснен.

— Какво има, шефе?

— Отърви ме от Сали. Не ме интересува как, просто я разкарай.

Бен едновременно се изненада и се зарадва. Нима това беше същият мъж, който се люшкаше между съпругата си и Сали Симпсън? Трудно му беше да сдържи радостта си при новината за неизбежното й изчезване от сцената и му се искаше да научи колкото се може повече.

— Леле, ето на това се казва неочаквана вест! Какво е станало?

— Сега не мога да ти обясня, но искам да се разкара. Тя е пълна откачалка, Бен, ти защо не ми каза?

Подчиненият му вдигна невярващо вежда при тази избирателна памет.

— Сериозно, тази вечер напълно откачи. Отмени коледното интервю за „Селебрити“. Няма да се проведе и определено не я искам на обяда в Чекърс. Само ще се пречка там.

Бен с усилие се сдържа да не затанцува жига. Не го интересуваше какво точно е станало. От думите на Джулиан стана ясно, че със Сали най-сетне е свършено. Отнело беше две години, но отмъщението беше ястие, което най-добре се консумира студено. От друга страна, той беше прагматик и си даде сметка, че отърваването от кучката щеше да изисква внимателно подготвена хореография. Спря се на вратата и се облегна на рамката.

— Добре, шефе, напълно се съгласявам с проницателното ти заключение, ако мога да се изразя така. Все пак ни предстоят едно-две предизвикателства. Например обядът в Чекърс, който може да се окаже малко опасен. Поканите вече са изпратени. Казах ти още тогава да не каниш нито нея, нито Айла, но ти настоя, шефе. Помниш ли разговора? Протече горе-долу така.

Аз ти казах „не ги кани“, а ти отговори „не, настоявам“. Помниш ли го това, шефе, помниш ли го, а?

Джулиан ядно се плесна с ръка по челото.

— Вечерята е готова, скъпи.

Валъри се появи на вратата и Джулиан осъзна, че времето за решения тази вечер е на изчерпване.

— Идвам, скъпа, с Бен обсъждаме един-два въпроса за утре. Само за момент.

— Съветът ми, шефе, е да не отменяш поканата. Измъкни се внимателно от това. Ако не ме послушаш, последиците могат да бъдат големи. И пъкълът не знае ярост като тази на пренебрегната жена. Добре, ако реши да се разприказва, можем да се справим с това. Опозиционният лидер не е в позиция да надига глас след онази история със сестра му и архиепископа. Но все пак не ми се ще да се разправям с нея, преди да е минала Коледа, ако нямаш нищо против. Карай внимателно и каквото и да правиш, се опитай да не я вбесяваш. Ще си позволя да ти цитирам лорд Байрон: „Как сладко е отмъщението за жената.“ Ако се забъркаш с нея, ще й паднеш в ръцете.

— Казано от човек, който разбира — призна Джулиан.

— Точно така. Лека, шефе, да ти е сладък овчарският пай.