Кей Бърли
Първите дами (36)

36.

Празничният обяд в Чекърс

Джими и Чарлс седяха напълно неподвижни като солидни метални колони, изникнали внезапно, за да блокират пътя. Тежковъоръжени полицаи бяха обградили колата им, карана от шофьор. Униформеният му махна да смъкне стъклото и Джими нервно се пошегува:

— Нямам нищо за деклариране, освен собствения си гений.

Полицаят, който вече беше чул какво ли не, пренебрегна остроумния цитат на Оскар Уайлд. Учтиво ги запита за имената и адресите, докато колегите му бавно обикаляха колата. Използва нещо като огромно зъболекарско огледало, за да погледне отдолу. Няколко мига по-късно отново се появи на прозореца.

— Приятен обяд, господа.

Джими и Чарлс се усмихнаха с благодарност. За пръв път гостуваха в Чекърс. Тържественият обяд извън протокола и без журналисти им беше издействан от Томи, когато получи поканата за неделното тържество. Джими и Чарлс не бяха на себе си от въодушевление и приеха незабавно. Отне им цяла вечност да решат какво да облекат. Чарлс най-накрая се беше спрял на сив костюм „Прада“ с вратовръзка „Пател Филип“. Струваше цяло състояние заедно с часовника, който Джими му беше подарил като ранен коледен подарък. Джим и беше избрал да е с „Озвалд Боатенг“. Харесал си беше английския дизайнер, след като се наслади на творчеството му в последния филм за Джеймс Бонд. Двамата бяха от двайсет и четиримата гости, поканени да отпразнуват успешното преизбиране на министър-председателя. Другите, които преминаваха през проверките за сигурност с партньорите си, бяха лорд Алън Шугър, лорд Дики Милия Атънбъроу, острата като бръснач непочтителна авторка Кати Лети и вездесъщият Пиърс Морган. Питър Кей също беше там за радост на премиерския син Доминик. Чарлс беше ужасно развълнуван и не знаеше на коя страна да гледа, както си стоеше с чаша в ръката насред големия салон.

— О, виж, скъпи, това е Бруси. Той ми е любимец.

Джулиан се беше надявал на днешния обяд да се появят много звезди и бе доволен от развитието. Първоначално Бен беше допуснал, че ще бъде много по разумно да се направи събиране с членовете на пресата, чиято безценна подкрепа им беше помогнала да преминат през едно-две изпитания по време на кампанията. Джулиан, опиянен от успеха, надменно отклони предложението. Реши, че един лек коледен обяд за политическите редактори на вестниците би бил много подходящ. Днес трябваше да има неформално събиране на хора, за които беше много по-вероятно да се появят на първите страници, отколкото да пишат за тях.

Щом гостите бяха отведени в трапезарията, бяха поздравени топло от Джулиан и Валъри, този път разположени от двете страни на голямата маса. Широките им усмивки с нищо не показваха, че яростно са се карали само преди половин час. Джулиан отново се беше опитал да се измъкне от семейната ваканция в Южна Африка. Валъри не беше готова да отстъпи и спора им скоро премина в разпра, съпроводена с викове. Доминик, който на другия ден трябваше да се връща в училище, се бе намесил, за да успокои майка си. Най-накрая Джулиан неохотно се съгласи с пътешествието, но му беше трудно дори да признае присъствието на съпругата си по време на обяда. На Валъри вече й беше все едно и обърна внимание на гостите си.

— Моля да погледнете местата си за сядане тук на бюфета и после се чувствайте свободни да сядате на масата. Джими, мисля, че си до мен. Искам да науча всичко за извънредното коледно шоу. Чарлс, ти си до Бен. Да, точно там.

Джулиан също влезе в роля и скоро излъчваше сърдечност:

— Бруси, ти си до мен и лейди Шугър, за мен ще е чест, ако седнеш тук.

Джими издърпа стола на Валъри, за да седне, и докато правеше това, забеляза колко болезнено слаба е в костюма си от две части на „Ралф Лорен“. Изглеждаше и много по-състарена от последните й снимки във вестниците. Никога преди не беше се срещал с Валъри лично, въпреки че щеше да присъства на сватбата на брат й. Поканата имаше единствената цел да увеличи броя на знаменитостите в снимките на списанията. Колкото повече звезди, толкова повече пари, беше казал Томи, когато Джими зададе въпроса защо са поканени двамата с Чарлс.

Сега, докато гледаше Валъри, Джими долови болката й и ужасно се натъжи за нея. Искрено се вбеси на онази проклетница Сали Симпсън. Как беше посмяла след всичко, което Валъри беше преживяла? Тя определено би трябвало да се срамува от себе си.

— Надявам се да не проявявам нетактичност, госпожо Дженсън, но наистина ви моля да приемете искреното ми съчувствие заради злополуката с Монти. Не мога да си представя как се чувствате в момента. Първо злополуката, а после и разтрогването на годежа, бедничкия ви брат.

Въпреки усилията на адвокатите на Монти любовната изповед на Джулия за Чарли се беше появила в тазсутрешния вестник. Валъри беше вбесена и бе готова веднага да се отправи към Ланкашир. Когато говори с майка си по телефона, Шийла настоя, че Монти е добре, и й напомни, че дългът й е в Чекърс. Тя се съгласи, но все още се тревожеше колко още би могъл да понесе малкият й брат.

— Моля, наричайте ме Валъри. Благодаря ви за загрижеността, Джими, означава много за мен. Монти страда, но той е силен и е заобиколен от любящо семейство. Сигурна съм, че ще премине през това предизвикателство.

Не стигаха притесненията й за Монти, ами и караницата с Джулиан я беше разстроила допълнително, и сега тя отчаяно се нуждаеше от питие. Тази проклета маса беше последното място в света, където би искала да е точно сега, обаче беше последвала напътствията на майка си „стани, облечи се и се покажи“.

— А сега, Джими, бих искала да науча всичко за шоуто. Всяка седмица го гледаме на Даунинг Стрийт. Започнахте ли снимките на коледното издание? Нямаме търпение да го видим.

Джими схвана намека, че Валъри няма намерение да говори повече за брат си, но отвъд безупречната й външност видя отчаянието и тъгата в очите й. Очевидно се нуждаеше от приятел. Прииска му се да я прегърне и да й каже, че всичко ще е наред, но това не беше негова работа. Току-що се бяха запознали и тя вече беше дала да се разбере, че твърдостта е нейната опора. Джими се впусна в приказки за коледното издание на „Съкровището от мазето“.

Когато сервираха агнешкото, Бен бързо огледа салона. Явно всички разговаряха щастливо със съседите си. Бяха започнали няколко политически дискусии и най-далечния край, близо до камината. Джулиан духовито защитаваше предизборното си обещание да върне безплатното прясно мляко за децата под десет години.

— Тачър Крадлата на мляко сега ще бъде заменена от Дженсън Млекаря.

Бен хвърли поглед към Валъри, за да види настроението й. Беше чул разправията по-рано и както винаги му се налагаше да следи Валъри изкъсо. Тя беше изключително крехка и всяка слабост, проявена публично по време на обяда, лесно би могла да стигне до пресата. Вече му свършваха извиненията, с които да я прикрива.

Улови погледа на Джими, който седеше отдясно на Валъри, и му се стори, че телевизионният водещ сякаш му е познат. Нямаше нищо чудно — не помнеше колко телевизии беше обиколил по време на предизборната кампания. Твърденията на опозицията за образователната политика на Джулиан го бяха вбесили и той се развилия из Милбанк, където се намираха уестминстърските екипи на телевизионните канали. За щастие старият му приятел Адам Бултън беше успял да поговори с него, преди да е направил някоя глупост. Въпреки големия си опит с новините Бен никога досега не се беше озовавал в телевизионно студио и знаеше твърде малко за телевизионните забавни програми. Името Джими Филипс също нищо не му говореше. Не, нямаше откъде да познава симпатичния тип, който разговаряше с Валъри. Сигурно се беше объркал. Обърна се към хубавия, но мрачен Чарлс, който седеше до него.

— Сигурен съм, че познавам половинката ви, но не мисля, че сме се срещали досега. Може би е заради прочетеното за него във вестниците. Изглежда, в момента е много популярен. Кажете ми, какво е човек да е женен за такава суперзвезда?

Чарлс се зае да забавлява Бен с анекдоти за семейния си живот със знаменитостта, а в другия край на масата Джими продължи да повдига духа на Валъри с истории за евтини дрънкулки, оказали се съкровища, и беше доволен, когато успя да я разсмее с малко неприличния случай за това, което беше намерил на тавана на един пенсионер. Джими наистина се забавляваше. Не можеше да повярва, че седи до първата дама и се наслаждава на обяд в Чекърс, докато премиерът стоеше отсреща им и си говореше с Бруси. Дълъг път беше извървял от гаражните разпродажби в Бирмингам. Само да кажеше на Томи…

Джими огледа бъбрещите гости, всеки от които щеше да има какво да разказва за посещението си в премиерската резиденция. Погледна към Чарлс, за да види дали се чувства удобно, и видя, че Бен го наблюдава. Джими му се усмихна учтиво и се зачуди дали човекът си спомня малкия им флирт преди толкова години.

Още тогава на Джими му се искаше да стане известен. На някогашното хлапе му бе хрумнала идеята да публикува във вестника история, която да помогне на читателите да разберат за съкровищата, които може би са скрити по мазетата и таваните на домовете им.

На Бен въобще не му пукаше за „Таванска плячка“, но и без това нямаше кой знае какъв избор. Новините идваха от дъжд на вятър и редакторът го беше натоварил да измисли нещо в осемстотин думи, което да излезе в броя следващата седмица.

Когато дойде раздразнен във фотостудиото, Джими вече беше успял да сътвори различен свят. Онова, което някога приличаше на разнебитен стар склад, се беше превърнало в пещерата на Аладин, обсипана с цветове и любопитни предмети. Различни по размер кутии бяха драпирани с цветна коприна и кадифе, за да може по-добре да изпъкне всичко — от порцелановите съдове до миниатюрите с водни бои. Нищо не изглеждаше твърде ценно, но Бен беше изненадващо впечатлен от получения ефект. В средата на помещението Джими се суетеше около парче тъмночервено кадифе. Тесните панталони, опънатата жилетка, закопчана върху чисто бяла намачкана риза и кубинките завършваха неоромантичния му вид. Бен си беше помислил, че изглежда… не можа да измисли думите или чувствата, които изпита.

Бен усърдно се беше опитвал да се прави, че му е интересно, и по едно време двамата млади мъже си дадоха сметка, че имат много общо помежду си. И двамата обичаха футбол, ненавиждаха членството в клубове и обожаваха неоромантичната музика, особено „Адам енд дъ Антс“. Дориан, фотографът, забеляза искрата между двамата и пусна на касетофона „Чаровния принц“.

По-късно Дориан реши да се направи на сватовник и прати Бен до съседната кръчма с достатъчно пари, за да купи стек бира, докато завърши снимките.

— Готов си, човече. Честно, дай му шанс, няма да ти откаже.

Дориан изглеждаше уверен, но Джими не беше сигурен в предпочитанията на Бен.

— Хайде бе, Дор, не мисля, че е гей. А ти?

Дориан безгрижно изтъкна половин дузина причини, поради които се смяташе за прав. Разговорът беше прекъснат от завръщането на Бен с две найлонови торби, пълни с напитки и мезета. Когато снимките приключиха, тримата мъже си взеха студена бира й седнаха да си говорят за футбол. Бен искаше да научи повече за камерата, която Дориан използваше.

— „Канон“ е, друже, което значи точна работа. Сядай на дивана, ще ви снимам с Джими. И на двамата ще ви изпратя снимки. Усмихнете се. Ето, готово.

Като гледаше колко добре се разбират двамата мъже, Дориан внезапно се сети за някакъв свой ангажимент. Извини се, вдигна сака си и се отправи към вратата.

— Да не забравите да заключите, момчета. Доскоро.

Сега беше шансът на Джими. Взе още бира от найлоновата торба, седна по-близо до Бен на стария диван и се помъчи да измисли тема за разговор, докато предприеме хода си. Футбола го минаха, какво още, какво още?

— Според теб какво влияние оказва Дейвид Бауи върху съвременната романтична музика? В смисъл, как го намираш в сравнение със „Спандау Балет“, „Дюран Дюран“ или „Кълчър Клъб“?

Бен се радваше да говори за музикалните си предпочитания, развърза кубинките си и седна по-удобно на дивана. Времето минаваше, разговорите станаха по-неангажиращи и Джими се възползва от възможността да сложи ръката си на крака на Бен. И двамата се смяха при спомена как на Мик Джагър му беше отказан достъпът до клуба в Ковънт Гардън.

Понеже не срещна съпротива, Джими се премести малко по-близо.

— Още бира?

— Леле, да не се опитваш да ме напиеш? О, добре тогава.

Дориан доста се колебаеше дали да се върне в студиото. В бързината да си тръгне беше забравил обектива, който му трябваше за снимките за утрешния ден. Вече се беше обадил на двама колеги, но те не можеха да му заемат това, което му беше нужно. Снимката беше за национален вестник, където се надяваше да го вземат на работа за постоянно, и това беше първата му снимка за там. Трябваше да я направи хубава, така че се наложи да се върне. Забави се толкова, колкото можа с надеждата, че може вече да са си отишли, но вратата още беше отключена и той разбра, че двамата в момента се забавляват. На влизане се опита да вдигне колкото се може повече шум, за да оповести неочакваното си завръщане. Възклицания и шумолене на дрехи поздравиха идването му, но когато най-сетне запали лампите, двамата все още бяха почти само по бельо.

Джими все още можеше да си спомни обърканото лице на бедничкия Бен. Дори след толкова години все още не беше сигурен дали причината бе смущение, или сексуална фрустрация. Сега, като гледаше Бен в строгия костюм и с увереното поведение, отново изпита вълнението на страстта.

Докато гостите вървяха към големия салон за кафето, Джими отиде да поговори с Бруси и съпругата му. Към тях се присъедини Чарлс, който едва се сдържа да не помоли легендарния водещ за автограф.

Най-сетне и с нежелание гостите започнаха да се разотиват. От Валъри нямаше и следа, така че Бен бързо застана до Джулиан, за да благодари и да си взема довиждане. Дойде ред на Чарлс и Джими и Бен учтиво се ръкува с тях.

— Да знаеш, казах по-рано и на Чарлс, че сме се срещали и преди, Джими, обаче не мога да се сетя кога.

Сигурно те познавам от телевизията и вестниците, но не вярвам пътищата ни някога да са се пресичали.

Като помагаше на Чарлс да си сложи палтото, Джими се усмихна закачливо:

— Мисля, че сценичното ми име те обърква, господин Уотсън. Истинското ми име е Джими Мийд.

Бен ахна, шокираното му изражение направи впечатление на всички наоколо, включително и на Джулиан.

— Мийд, не, не, все още не мога да си спомня, съжалявам. Все едно, благодаря, че дойдохте. Наистина очакваме с нетърпение коледното шоу. Колата ви сигурно ви чака отвън.

— Какво беше това? — прошепна Чарлс, като тръгнаха към вратата.

— Ще ти разправя в колата, скъпи.

Когато и последната кола потегли по дългата алея, Джулиан също поиска да узнае повече:

— Какво беше това с Джими Филипс? Изгледа го така, сякаш ти е свил старото гадже. Каква е историята?

Само че Бен нямаше намерение да обсъжда някогашната си забежка в Малката лига с шефа си или с когото и да било, никога. Реши, че атаката е най-добрата форма на защита:

— А къде е госпожата? Не беше много мило от нейна страна да изчезне, когато гостите искаха да си вземат довиждане, нали така, господин премиер?

Джулиан се хвана за думите му и тръгна да търси Валъри. Не му отне много време да я открие отпусната почти в безсъзнание до чашата с джин в едно от преддверията. Доминик седеше до нея, без да знае какво да прави. Джулиан успокои сина си и го прати да включи плейстейшъна, за да изиграят една бърза формула 1, преди да започне мачът на „Арсенал“ по „Скай“.

Загледа се в съпругата си и изпита единствено презрение. Тя беше алкохоличка и пречка. Вдигна я и за пореден път закатери стълбите към спалнята им. Грубо я стовари на леглото и я гледа дълго, преди да заговори през зъби:

— Ваканцията и това е, Валъри. Свърши, двамата приключихме. Не искам нищо повече от теб, никога. Чуваш ли ме? Ти си позор, истински позор. Този път наистина свърши, Валъри.

Тя обърна обляното си в сълзи лице към съпруга си. Мъж, когото повече не познаваше, мъж, който я пренебрегваше и обиждаше, мъж, който й говореше с толкова презрение.

Стаята се въртеше и на нея й прилоша. Насили се да отвърне на отровата му:

— О, знам, че най-сетне свърши, Джулиан. Наистина знам това, скъпи! Според теб защо съм в това състояние?