Кей Бърли
Първите дами (39)

39.

Кейптаун

Джулиан помогна на Монти да се качи в малкия самолет, който щеше да отведе семейството му след тричасов полет до девствените плажове на Мапуталанд в Северно Квазулу-Натал. Докато се занимаваше с това, внезапно се почувства изпълнен с меланхолия. Шуреят му доскоро беше голям спортист и все още беше прекрасен човек. Жестоката съдба го бе направила напълно зависим от онези, които най-много го обичаха. Като поставяше внимателно Монти на седалката му и се пресягаше за колана, неочаквано се ядоса на Джулия. Как беше могла така безсърдечно да го остави, когато най-много се нуждаеше от нея? Разтърсен от тази мисъл, той се сети за собствените си коравосърдечни действия напоследък. Докато все по-крехкият свят на съпругата му се разпадаше, тя имаше нужда от него, за да бъде нейна опора, а вместо това той я беше отхвърлил.

Джулиан се отърси от нежеланата вина и топло прегърна шурея си.

— Само си почивай и остави слънцето да въздейства с магията си върху теб. Ще дойда колкото се може по скоро. Пази се, човече.

Неохотно погледна към Валъри, която разговаряше с баща си и дъщеря им в задната част на самолета и или не го видя, или се направи, че не го вижда. Трябваше да й признае, че когато станеше въпрос за семейството, тя беше неговата душа и живот. Лепилото, което споявани всички заедно. Дори когато беше емоционално разбита, не показваше слабост пред родителите си и брат си. Всички се обичаха и споделяха здрава семейна връзка, каквато Джулиан никога не беше познал в собственото си семейство. Шийла и Франк бяха работили здраво през целия си живот и сега бяха напълно доволни да си прекарват чудесно с децата и внуците си. Ценен урок, който беше научил от тях през годините. Урок, който напоследък беше забравил.

Докато пилотът правеше проверките си преди полета, а всички от семейство Мичъл весело си говореха, Джулиан се почувства излишен. Затвори вратата на самолета с нежелание, помаха на всички на борда и самолетът се подготви за излитане. Пътниците му махаха през илюминаторите, а той се насълзи от яд. Болезненото му изключване беше изцяло негово дело и не беше никак сигурен дали наистина е искал точно това.

Прекоси целеустремено през пистата, качи се в чакащата го кола и шофьорът потегли към хотел „Тейбъл Бей“. Бен забеляза настроението на шефа си и реши, че работата е най-добрата противоотрова. Посещението в правителствените сгради, за да разговаря с представителите на южноафриканското правителство в Претория, беше планирано за вдругиден. Това трябваше да държи ума му далеч от семейните проблеми. Бен се зае да го съветва за представянето му. Най-добре щеше да се спре на нещо средно между „Африка е близо до сърцето ми“ на Тони Блеър и „Ветровете на промяната“ на Харолд Макмилън.

Преди голямата реч в Претория трябваше да посети Робен Айлънд до Кейптаун заедно с великия Нелсън Мандела, на чиято почтеност Джулиан се беше възхищавал от десетилетия. Островът върху четиринайсет хиляди акра беше личният ад на Мандела в продължение на осемнайсет години. Сега беше световна културна забележителност, а великият мъж беше протегнал ръка за приятелство, канейки британския министър-председател да го придружи на петнайсетото му завръщане след дългия път към свободата. За Джулиан беше чест да приеме.

— Та „Ветровете на промяната“, шефе. Помниш ли го това? С онази расистка глупост вкъщи трябва много да внимаваме за всяка дума. Да преговорим пак набързо.

— Харолд Макмилън — продължи Бен, — представен на парламента на ЮАР през 1960 година. Повратна точка за черния национализъм в Африка. Макмилън заявява, че британското правителство ще подкрепи общество, където всяка личност ще бъде третирана еднакво, независимо от цвета на кожата й. Схващаш ли?

Джулиан вярваше в това с цялото си сърце. Щеше да използва речта, за да подчертае собствените си виждания за расизма както пред южноафриканския народ, така и през телевизионните зрители у дома. Погледна през прозореца на лимузината към бедняшките предградия покрай пътя и не за пръв път благодари на Бог за привилегирования си живот.

На четвъртия етаж на хотел „Тейбъл Бей“ Сали беше пуснала телевизора на „Скай Нюз“, докато чакаше нетърпеливо любовника си да се качи от фоайето в апартамента й. От това, което се виждаше долу, чакането й щеше да продължи. Джулиан тъкмо беше пристигнал и веднага беше обграден от тълпата. Ексклузивното интервю на премиера с Ник Робинсън означаваше, че репортерите от всички британски медии, които пътуваха с него, щяха да настояват за цитат, с който да удовлетворят гневните си редактори. Сали се подготви за дълго чакане.

Докато обикаляше из апартамента, се погледна в огледалото. Петдесетият й рожден ден вече беше останал толкова назад, че колкото и да се напрягаше, не можеше да го види. Благодари за милостта на майката Природа. Разбира се, беше направила някои отстъпки пред годините си, включително копринена калъфка за възглавница против бръчки, също като онази, която Нигела беше казвала, че ползва. В съчетание с редовните инжекции ботокс Сали все още можеше да мине за жена с десет години по-млада. Сложи си малко червило и се сети за статия, която беше чела в „Ши“, докато си лежеше в хотелския басейн. Там пишеше, че пълните устни правят жената да изглежда по-млада. Определено важеше за нея. Гените на майка й бяха отговорни за секси нацупените устни.

Усмихна се на видяното и изпъна копринената си рокля „Никол Фархи“ с копчета отпред. Това беше една от новите й придобивки и тя се забавлява няколко минути, като изкусително повдигаше роклята нагоре по потъмнелите си от слънцето крака, проверявайки доколко провокативна ще се осмели да бъде, преди Джулиан да осъзнае, че не носи бельо. Обърна се, за да се огледа и в гръб, и се наслади на стегнатия си задник.

За кратко се върна назад в първите си дни във вестника, когато задникът й беше станал повод за подигравки в групата, в която отчаяно желаеше да се включи. Когато отиваше да купи алкохол в усилията си да бъде популярна, зад гърба й се понасяха унизителни дюдюкания заради вида й и тя безутешно оставаше да чака на бара.

След десетилетия диети и упражнения плюс малко липосукция, за която никога нямаше да си признае, всичко това се беше променило.

— Горе главата, Сали — каза на глас, изключително доволна от видяното, без да знае, че Джулиан спи със съперница с толкова елегантно и стегнато дупе, че тя нямаше никакъв шанс.

Сали се разходи по великолепния балкон на апартамента си с гледка и към планината, и към океана. Беше пристигнала в Южна Африка два дена по-рано, за да не буди подозрение сред пътуващата глутница журналисти. Двамата с Джулиан скоро щяха да обявят публично намеренията си и нямаше да оставят някой любопитен журналист да развали дълго готвения план. Само че четирийсет и осем часа сама в чужда страна беше твърде много за нея. Скоро се отегчи да наблюдава холивудските звезди във фоайето или да обикаля магазините и баровете. Още по-лошо — сега, когато толкова британски журналисти бяха в града, тя трябваше да си седи заключена в апартамента, заради което обядва сама и нещастна на балкона. Дори световноизвестният зашеметяващ пейзаж на планината Тейбъл Маунтин, посещавана всяка година от стотици хиляди туристи, не успяваше да задържи вниманието й. Чувстваше се неспокойна и отчаяно желаеше да види своя мъж.

Погледна от терасата към трапезарията си и видя лицето на Джулиан по телевизията. Все още го интервюираха на живо. Очевидно се радваше на вниманието.

— Какво очаквате с най-голямо нетърпение по време на посещението си в Южна Африка, господин премиер?

Сали разпозна британския акцент и бързо влезе в стаята. Джулиан отговаряше с усмивка на онова русокосо момиче от „Приятен ден, Великобритания“. Сали се намръщи. Наистина не харесваше това девойче. Честно казано, беше изненадана, че Айрис или каквото там й беше тъпото име, е в Южна Африка. Не беше ли разговаряла със стария си приятел Майкъл Грифтън колко нелепо стои репортерката по телевизията? Не беше ли се съгласил и не беше ли казал, че й е дал шанс, но тя не е оправдала очакванията? Тогава как се беше озовала в Южна Африка и пречеше на предварителния им меден месец да започне? На всичкото отгоре много ясно можеше да види как малката пикла флиртува.

— Тъпа кучка, да се разкараш от мъжа ми, или ще те накарам да квичиш. Чуваш ли ме? — Сали изкрещя ядното си предупреждение към екрана, след което изключи телевизора и метна дистанционното през стаята.

— С кого разговаряш, скъпа?

Джулиан стоеше зад нея с насмешлив поглед върху красивото си потъмняло от слънцето лице. Тя се стресна, като го видя.

— Но ти си долу във фоайето и те интервюират на живо.

Джулиан се сепна при избухването. Грубите думи на Бен за горещия й нрав май бяха по-верни, отколкото беше смятал досега. Беше чул Сали да крещи на някого, когато влизаше в апартамента, но не успя да разбере какво казва. Надяваше се да не се е държала грубо с персонала, но тя беше сама.

— Интервюто е записано предварително, скъпа, просто са го пуснали сега. С кого разговаряше? С някого по телефона ли?

Усетила неодобрението в гласа на любовника си, Сали веднага се опита да изглади нещата:

— О, не бъди такъв глупчо. С никого не говорех. Толкова ме е срам, че ме хвана. Играех сцена от един от филмите, който ни пуснаха в самолета. С Анджелина Джоли. Видях я по-рано долу във фоайето и това ме подсети за филма й. Наистина си мисля, че трябва да я ангажираме за корицата на коледното ни издание. Невероятна актриса е, не мислиш ли?

Сали огледа лицето на любовника си за всеки израз на неверие при спонтанното й обяснение, но не трябваше да се притеснява. Джулиан вече беше забравил въпроса си.

Разхлаби бавно вратовръзката си и й отправи поглед, който предполагаше цял следобед на непрекъснато сексуално удоволствие. Облекчена, Сали се усмихна и повдигна роклята си малко по-високо в очакване на следващата стъпка на Джулиан.

Очите му се разшириха одобрително, но устоя на изкушението да разкъса роклята й и вместо това се зае да разкопчава ризата си. Скоро се показа стегнатото му тяло, дело на персонални тренировки от треньора на британския олимпийски отбор по плуване. Дишането на Сали се учести, докато гледаше и чакаше, облегната на дивана. Джулиан бавно постави лявата си ръка на голите си гърди, вдигна дясната си ръка и нежно каза:

— Танцувай с мен, любима.