Кей Бърли
Първите дами (13)

13.

Списание „Селебрити“

Сали Симпсън влетя в заседателната зала, където беше свикала екипа си на съвещание за обяд. Оскърбителните снимки с модните гафове на Валъри се бяха продали добре и бяха получили широко отразяване в националните медии. Навсякъде бяха посочили авторството на „Селебрити“, което пък бе осигурило безплатна реклама за списанието. Издателят й наистина беше много доволен.

Според Сали Валъри твърде дълго беше шествала по страниците на вестниците в ролята на умна и вдъхваща увереност жена. Сега, когато положението й беше разклатено, бе идеалният момент да бъде напълно изкарана от равновесие и тя знаеше точно как да го постигне. Сали не беше подготвена да рискува Валъри да се възстанови от меланхолията си. Знаеше, че първата дама е костелив орех и бе преодолявала много беди, докато си спечели любовта на хората. На това трябваше да му се сложи край. Налагаше се Валъри да си отиде. Оставаше дребната подробност да се увери, че любовникът й ще бъде преизбран, което беше и причината за днешния работен обяд.

Екипът й беше съставен от енергични двайсетинагодишни момичета, насядали около овалната маса от американски дъб. Блекберитата стояха настрани и бележниците бяха готови, когато редакторката влезе. Момичетата й се бяха научили първо да преценяват настроението й, преди да решат как да се държат. С облекчение видяха, че шефката им, която от две седмици беше в необичайно добро разположение на духа, отново е доволна. Незабавно всички бяха изпълнени с желание да привлекат вниманието й с приготвените изрезки от вестници и редакционните предложения за идната седмица.

Сали топло се усмихна на ентусиазираното, но леко притеснено море от лица. Добре си спомняше собственото си катерене по редакторската стълба. Родителите й бяха бесни, че е загърбила „почтената“ си професия и е избрала до известна степен непристойния журналистически занаят. Още със започването си се разочарова, като разбра, че времето, отделено на университетското списание, не струва почти нищо в реалния живот. Първоначално старите драскачи прибързано й се подиграха, но когато най-сетне успя да си осигури работа в местния вестник, Сали бързо се научи, че злостният хумор е ключът към приемането й. Това беше умение, което родителите й ненавиждаха и това ги отдалечаваше все повече и повече от нея, докато накрая се отчуждиха напълно. Сали наистина съжаляваше, че все още не са виждали сина й Шон.

— Здравейте, дами, големи продажби имахме миналата седмица, браво на всички участвали. Наистина страхотно. Тази вечер ще има шампанско в Сохо Хаус за всеки, който може да дойде след работа. Обаче не можем да си позволим да лежим на лаврите си. Следващият въпрос е как ще повторим успеха си тази седмица, след като премиерът свика предсрочни избори. Не се заблуждавайте, че ще бъде лесно. Научих от много по-умни от мен хора, че политиката не продава. С други думи, кой би си помислил, че Ватиканът някога ще стане интересен, докато не се появи Дан Браун?

Около масата се понесе кикот.

— Както и да е, дами. Някой има ли идеи как да направим политиката достатъчно секси, за да я продадем на читателите си идната седмица?

Никой не проговори — бяха наясно, че въпросите на Сали са риторични, тъй като вече беше изложила мислите си. Тя любезно продължи да настоява:

— Никой? Добре, тогава аз ще започна. Проблемът с политиците е към кого ще насочат кампанията си, така че да привлекат вниманието на страхотната британска публика. В миналото сме се сблъсквали с какви ли не стереотипи, сред които се открояваха „устърската жена“, „мъжът край магистралата“, дори „лумпените от гетата“.

Сали веднага беше изненадана от празните погледи. Ясно беше, че повечето от младите нямаха никаква представа какви ги говори, нито имаха понятие колко важни са таргет групите. Не помнеха, че Тони Блеър, докато гледал как някакъв мъж мие неговия форд „Мондео“, видял в него трийсетинагодишния домовладелец със среден доход, от когото лейбъристите се нуждаеха, за да победят торите. Джулиан беше направил същото с „любителите на Бакарди Брийзър“. Сали се фокусира върху образа на своя красив, грижовен, интелигентен, остроумен, внимателен и секси любовник, който скоро щеше да стане завинаги неин. Неохотно се отърси от мислите си и отново се върна в залата, решена да направи всичко възможно, за да помогне на Джулиан да спечели отново.

— Майките в интернет, „кибер — мамите“, ето върху кого трябва да се съсредоточим. Те са ключът, те са Свещеният граал и за политиците, и за нашия тираж. Постоянно са в мрежата и нямат нужда от сутрешна среща за кафе, за да се свързват помежду си. Знаят кои проблеми засягат децата им и не се страхуват да задават трудни въпроси. Мисля, че премиерът планира следващата седмица да организира уеб чат с тях.

Сали беше убедена, че въпросните „кибер — мами“ въобще не са в обхвата на радара на Джулиан, но рядко грешеше за обществените нагласи и по-късно щеше да му го предложи. Той щеше да сбърчи нос и да я плесне по задника заради находчивостта й. Бен щеше да се цупи, че не е предложил той идеята, и щеше да се опита да я осуети, но щеше да направи това, което му е казано, а „Селебрити“ отново щеше да е на върха.

— И така, дами, предлагам фотосесия на сладки дечица с чудесни майки. Без грозни бебета, само сладки като захарчета, моля. Мария, трябва да пуснем рекламен банер в mums.net.

Момичетата около масата яростно си записваха, наясно, че Сали отново е улучила право в целта. Ако продължаваше така, доброто й настроение можеше и да се запази.

— Някаква идея за заглавие, Сали? — запита я заместничката й. Роклята й беше толкова прилепнала, че и най-малкото залче от подносите с обяда щеше да й пръсне ципа.

— О, ами нещо такова: „Кликнете за победа“.

Мария си записа предложението й. След като се оправи с този въпрос, Сали бързо продължи към това, което наистина искаше да се появи следващата седмица в списанието:

— Добре. Да преминем към тортите.

Нямаше как да не чуе шумните им въздишки, които сигурно отекнаха до другия бряг на Темза. Повечето от момичетата едва надвишаваха нулев размер дрехи и вероятно не бяха вкусвали торта от десетия си рожден ден. Погледна към почти недокоснатия обяд и гроздови чепки до неизядените сандвичи и неволно поклати глава. Кейт Мое трябваше много да отговаря заради тъпата си публична мантра „Няма нищо по-вкусно от усещането да си слаб“. Сали беше успяла да запази стегнатата си фигура с помощта на упражнения и секс — второто предпочиташе далеч повече пред първото, — но едновременната им употреба бе довела до желания ефект. Като гледаше редовната опашка пред тоалетната след всеки обяд, тя беше убедена, че много от момичетата й бяха избрали далеч по-неприятния метод, заразил живота на мнозина в модния бизнес от десетилетия. Продължи:

— Искам да говорим за празнични торти. Всички знаем за тортите за рождени дни, сватбените торти, юбилейните торти… Е, нека ви осведомя, дами, че те вече са демоде. Този сезон модата за празнуване е коренно различна. Получих имейл от сладкар, който приготвя торти за разводи. Можете ли да повярвате?

Всъщност думите й бяха полуистина. Беше се ровила в интернет за подходящ подарък, който да прати анонимно на Валъри, за да й изкаже съболезнованията си за проваления брак, след като новината бъдеше публично оповестена. Когато откри „разводните“ торти, изпищя от удоволствие. Наслаждавала се беше на всяка секунда, докато преглеждаше безкрайните възможности. Имаше всякакви: от булки, които изхвърляха младоженците си на боклука, до разделена на две торта, върху която бившите съпрузи бяха насочили пистолети един към друг. Накрая, след една забавна вечер, много мислене и поне половин бутилка червено риоха, направи избора си. Щастливо усмихналият съпруг изритва съпругата от последния етаж на тортата, докато любовницата му ловко изскача от другата страна. Колко уместно. Тортата вече беше поръчана и щеше да бъде доставена веднага, щом моментът настъпеше.

Само че както винаги личната победа не й беше достатъчна. Времето, прекарано във вестника, я беше научило, че публичното унижение е съществена част от принадлежността към екипа. Първоначално пренебрегвана и обект на подигравки от онези, които се чувстваха застрашени от елегантното ирландско момиче, тя не се спря пред нищо, докато не я включиха в нощните посещения на баровете, дори това да означаваше, че винаги ще стои настрани като обект на забавление за редактора на новините. Загубила беше броя на случаите, в които бе докарвана до сълзи на отчаяние и доволно отстъпваше пред обидите с кротко примирение.

Докато кариерата й разцъфтяваше, Сали пригоди заученото поведение в начин да се справя с равните си и екипа, без да забелязва, че се превръща в тиранина, от когото някога се бе страхувала.

Сега беше ред на Валъри и тя искаше всички да бъдат свидетели на осакатяващия й срам. Валъри беше елегантната аутсайдерка. Тя беше тази, която щеше да плаче, докато заспива сама вечер.

Стоеше ухилена като котка при мисълта за гадничкия си план, когато учтивото покашляне на Мария я подсети, че присъстващите са започнали да се смущават от поведението й. Взе се в ръце и продължи:

— Все едно, проучих го и дизайните на тортите са сензационни.

Мария долови недоверието на младите жени. Те си мечтаеха за брак като от приказките и въобще не им беше хрумвало за развод, още по-малко такъв, който си струва да го празнуваш. Както винаги тя се нае да зададе въпроса, който всички останали си мислеха:

— Сали, не мислиш ли, че някои от читателите ни биха намерили тортите за развод за малко неуместни и дори безчувствени? Разводът може да бъде много болезнен за хората в подобна ситуация.

Усмивката на Сали моментално угасна.

— Глупости, Мария, трябва ни малко хумор при развода. Накарай Артър Едуардс да снима за нас. Той е страхотен фотограф.

Мария се канеше да опита различен подход, когато вниманието й беше отклонено от голяма група служители в открития офис до заседателната зала. Всички се бяха скупчили около телевизионния екран. Нямаше как да види какво ги е заинтригувало и с позволението на шефката си включи плазмения екран.

Валъри Дженсън стоеше на Даунинг Стрийт сама сред превъзбудените репортери, които се надвикваха с въпроси към нея. Светкавиците на фотоапаратите осветяваха крехката й фигура. Зрителите в заседателната зала бяха не по-малко заинтригувани от колегите си в офиса. Защо, за Бога, Валъри Дженсън стоеше там сама? Къде беше енергичният й съпруг?

Сали трудно можеше да прикрие задоволството си. Най-сетне се случваше, и то пред цялата страна. Всички щяха да се радват на унижението на съперницата й. Тя включи звука и застана със самодоволна усмивка.

— Дами и господа, много ви благодаря за присъствието ви. Извинявам се на всички за това, че бяхте оставени да чакате толкова дълго, и искрено съжалявам, че съпругът ми днес не е до мен. — Валъри направи пауза и Сали въздъхна щастливо. — Както знаете, съпругът ми тази сутрин обяви предсрочни избори за трети октомври. В момента се подготвя за посещение в двореца, за да измоли позволението на Нейно величество за разпускането на Парламента. Защо постъпва така? Е, аз мисля, че е уместно да споделя как през последните четири години съпругът ми неуморно се трудеше, за да постигне това, което смята, че британският народ заслужава. Той е добър, честен и достоен човек, за когото благото на нацията е в основата на неговото управление, и по тази причина реши да обяви парламентарни избори. През последните няколко седмици почти не е спал, работейки неуморно за успешния край на заложническата криза в Афганистан. — След кратка пауза тя продължи: — Това беше огромно предизвикателство не само за заложниците, техните семейства и нашите смели въоръжени сили, но също и за нас като семейство.

Ролята на министър-председателя е да поема тежкия дан на семейния живот. И поради тази причина, дами и господа, и всички вие, които слушате от домовете си, поисках да се възползвам от възможността да разговарям с вас много лично.

Валъри отметна кичур коса от челото си и в този момент я заслепиха поредните светкавици. „Ето на“ — помисли си Сали. Бързият поглед из заседателната зала потвърди, че вниманието на всички е приковано в екрана. Валъри беше на път да рухне пред всички. Животът можеше ли да стане по-сладък?

— Когато товарът понякога изглежда твърде тежък, знам, че любовта, която Джулиан изпитва към семейството си, към мен и нашите две прекрасни деца, винаги му е давала силата да стори това, което вярва, че е редно. Той е решен да продължи с плана си за социални реформи и чувства, че се нуждае от още пет години, за да успее да осъществи намеренията си. Надявам се, че вие, народът на Великобритания, ще покажете същата непоколебима лоялност към Джулиан, каквато той ми е засвидетелствал през нашия двайсетгодишен брак. Защото той наистина е прекрасен човек и аз го обичам с цялото си сърце.

Сали остана безмълвна. Това не можеше да се случва. Залюля се на токчетата си и мигновено се озова на стола от стомана и кожа, а после скочи отново на крака. Борейки се да задуши вика си, изхвърча от заседателната зала.

— Това беше брилянтна идея, Бен — преданата съпруга, стабилния семеен мъж — гласоподавателите ще се влюбят. Ти си гений.

Джулиан беше гледал съпругата си по телевизора в кабинета си, след като Бен беше влетял в кабинета, за да го предупреди за плана. Въобще не беше сигурен, че появата на Валъри е добра идея, но тя вече беше излязла. Сам се учуди от положителните мисли към съпругата си.

Бен беше доволен да си присвои авторството на пиесата. Пък и в края на краищата Валъри преди това го беше попитала за мнението му.

— Благодаря шефе, нищо работа. „Той е прекрасен човек и аз го обичам с цялото си сърце.“ И Уитни Хюстън не би го изпяла по-убедително.

Джулиан сложи дясната си ръка на гърдите си и тъкмо се канеше да каже нещо, когато мобилният му телефон засвири. Обаждаше се Сали. Поколеба се за миг — не беше сигурен какво би могъл да каже на вбесената си любовница. Мелодията на „Американски психар“ започна да се повтаря и паникьосан, Джулиан прекъсна обаждането. Включи телефона си на безшумен режим, бързо го натика в чекмеджето на бюрото и се отправи към колата за двореца.