Кей Бърли
Първите дами (66)

66.

Чекърс

Валъри нахлузи гумените си ботуши, взе каишката на ирландския сетер Брус и се отправи на разходка около Чекърс. На Брус скоро му бяха сложили втората ваксина и още не беше достатъчно голям за разходки, но тя имаше нужда да излезе от къщи. Щеше да носи кутрето на ръце, когато се умореше, най-вероятно до края на алеята.

Двете разстроени деца спешно бяха отпратени при родителите на Джулиан в имението им в Харфордшир, достатъчно далеч от фотоапаратите. Децата не искаха да оставят майка си, но Валъри настоя. Увери ги, че ще се приберат за Коледа, но ако трябваше да бъде съвсем честна, не беше много сигурна точно къде ще се завърнат.

Джулиан веднага беше изпратен в изгнание на Даунинг Стрийт. И той искаше да остане при нея, но изражението й го убеди да приеме желанието й без повече обсъждания. Тръгна си скоро след гостите и без съмнение тази сутрин се укриваше в апартамента на Даунинг Стрийт. Най-вероятно нямаше да се осмели да покаже измамното си лице. Видя по телевизията безмълвната пантомима на Бен, която подсказа версията за алкохола като виновник за вчерашния скандал. Типичен ход за ограничаване на щетите от опитния манипулатор.

Валъри беше отворила първата бутилка шампанско от специалната покупка на съпруга си за партито още щом чу как колата потегля към Лондон. Втората бутилка скоро я последва. По-голямата част от третата разля. Тази сутрин се разкайваше за проявената слабост. Чувстваше се отвратително, и то не само заради махмурлука. Не можеше да гарантира, че няма да се случи отново, но щеше да се постарае. Щеше да се бори всеки ден. И започваше борбата от днес.

В момента настроението й представляваше токсична смесица от ярост и угризения. Разхождаше се из полето и се опитваше да повдигне духа си, като си играеше с кученцето. Валъри се усмихна и се наведе да го вземе, а то самодоволно се изпишка.

— Добре, че ботушите са гумени — сгълча го тя, доволна, че нещо я е разсеяло от мрачните й мисли. Толкова си беше мечтала за прекрасния живот с Джулиан и децата, но нима сега това беше възможно? Съпругът й я беше мамил не с една, а с две жени. Две много различни жени. Едната беше нагла грубиянка, а другата — красиво миньонче, достатъчно младо, за да й е дъщеря. Потърси успокоение, като почеса Брус по главата и тръгна обезсърчена.

Телефонът й звънна и стресна умореното кутре, което започна да скимти. Валъри нежно го загърна в дългото си палто.

— И да не вземеш да се напишкаш — предупреди го тя, преди да отговори.

— Здрасти, съкровище. Мама е, искам да те чуя как си. — Шийла продължи, без да чака отговор: — С татко ти гледахме телевизия тази сутрин. После отидох за вестници и Сирил, продавачът, държеше да ме осведоми за първата страница на „Сън“. Казах му да се държи прилично и да не си вре носа в неща, които не го засягат. Както и да е. Исках да ти кажа, че тръгваме при теб след минутка. Баща ти отиде да провери гумите и да зареди течността за чистачките. Отиде в гаража в Уейтроуз, защото ако отиде в Ексън, ще трябва да плати. Монти приготвя кексчета за из път, за да не се налага да спираме. Крайпътните заведения са доста скъпи.

Валъри се усмихна на пестеливостта на майка си. Това веднага я върна към онова дълго, дълго пътуване от Ланкашир до Оксфорд преди толкова години. Неохотата, с която родителите й харчеха трудно спечелените си пари за скъпата и некачествена храна от крайпътните заведения, беше превърнала тези храни в нейно тайно удоволствие още от тийнейджърските й години.

— Мамо, мамо, не се тревожете, добре съм. Още съм в Чекърс, но децата са при родителите на Джулиан, а съпругът ми — Валъри почти изплю думата, — ами той се върна в Лондон. Толкова неща имам за вършене, няма защо да се притеснявате за мен.

Само че Шийла нямаше намерение да остави дъщеря си сама да се справя с разпадането на брака си. Досега си беше мълчала с надеждата, че Джулиан ще влезе в пътя, но вчерашните събития промениха положението.

— Багажът вече е приготвен, миличка. Казах и на Дорийн утре сутрин да уведоми Бърт да не носи мляко. Пощальонът намина и му дадох подаръка за Коледа. Под коша за боклук съм оставила плик за боклукчиите, като дойдат в сряда. Купих и някои коледни вкуснотии и ги прибрах в хладилната чанта за колата. До чая ще сме при тебе, миличка.

Валъри знаеше, че няма смисъл да протестира, а и тайничко се радваше, че семейството й ще е при нея в тези мрачни дни.

— Ами Монти, той ще дойде ли, мамо?

— О, да, миличка. Бесен е заради станалото, обаче съм му казала да се държи добре. Ще се видим по-късно.