Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
First Ladies, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

История

  1. — Добавяне

68.

Бъдни вечер

Джими блуждаеше безцелно из апартамента си, докато чакаше журналиста да дойде. Погледна часовника си и видя, че остава половин час до интервюто. Реши да прекара времето си по-полезно, като продължи да събира останалия си багаж за преместването в по-скромен апартамент. Чарлс не искаше да го оставя сам, но той успя да го склони да посрещне Коледа с болната си майка в Съри. Обеща по-късно да отиде при тях, но би предпочел тази Коледа да остане сам. Как годината успя да свърши катастрофално, след като бе започнала толкова добре?

Меланхоличните му размисли бяха прекъснати от звънеца и Джими скоро се озова в компанията на журналистка и фотограф от един от най-големите таблоиди в страната. Томи беше договорил значителен хонорар без комисионата, но това беше само трошица спрямо огромния му дълг. Първоначално Томи не беше склонен за интервюто на четири очи, но като разбра кой стои зад побоя над Джими, веднага премисли. Преди да подпише сделката, игра твърдо с няколко публикации.

Фотографът обиколи почти празния апартамент, за да открие подходящо място за снимки, а репортерката, без да губи време, попита:

— Къде е доказателството?

Джими беше шокиран от резкия въпрос, но сега не беше време за отстъпление. Отиде до солидното си махагоново бюро — една от малкото останали мебели — и издърпа чекмеджето. Погледна към посетителите си, които му се усмихваха, поколеба се само за миг и извади снимката и записа. Подаде ги на жената, която не направи опит да прикрие задоволството си при вида на младия Джими Филипс, пъхнал ръката между бедрата на очевидно щастливия Бен Уотсън, който явно не можеше да скрие очакванията си. Двамата седяха един до друг на изтъркан диван и се усмихваха невинно към камерата. Едната ръка на Бен беше обвита около раменете на Джими, а в другата държеше пластмасова чаша с алкохол.

— А някоя, на която сте без дрехи? — запита журналистката.

Въпросът й беше посрещнат с леден поглед.

— Само проверявам, не се тревожи, и така е добре. Добре, да чуем и записа.

Редакторът й много пъти си беше патил от отровния език на Бен Уотсън. Вестникът планираше челна страница и две вътрешни, а може би и четири за Коледа. По празниците обикновено новините не достигаха, но пък бяха идеалното време за нанасяне на максимални поражения на правителството. Читателите щяха да са си по домовете, отегчени от роднини, без пари за разпродажбите, играчките на децата вече щяха да са се счупили или батериите им щяха да са се изтощили, и въобще нямаше да имат кой знае какво за правене, освен да прелистват вестниците.

Докато слушаше записа, погледна отново снимката и не повярва на късмета си. Не само, че мачото Бен Уотсън играеше и за двете страни, ами и беше отговорен за побой над хомосексуален. О, и бившето му гадже беше не кой да е, а телевизионната знаменитост Джими Филипс.

Джими наблюдаваше алчното изражение на репортерката и се почувства омерзен. Как беше стигнал дотук? Но като си спомни за счупените си ребра и огромния си дълг, пое дълбоко въздух и си наля голяма чаша бренди. Бавно се върна на дивана, където жената нетърпеливо го чакаше, приготвила бележник и диктофон.

— И така, Джими, откъде искаш да започнеш?