Кей Бърли
Първите дами (41)

41.

Резерват за диви животни Улусаба

— Знаех си, че в пущинака ще ни бъде забавно, но можем ли сега да видим и малко лъвове, господин премиер?

Айла се разхождаше гола на великолепната тераса в апартамента „Маквела“ в „Рок Лодж“ в резервата Саби Санд. Джулиан се наслаждаваше на гледката след най-добрия секс, който някога беше правил. Досега Сали беше най-добрата му партньорка в леглото, но това момиче знаеше точно кои копчета да натисне.

— Тук е страхотно, ъ… Джулиан.

По някаква причина на Айла още й беше малко неудобно да се обръща към министър-председателя на малко име, но се надяваше, че скоро ще се отпусне.

От страхотната им наблюдателна позиция на върха на малкия хълм погледът й се понесе през безкрайната савана към планината Дракенсберг на хоризонта. Някъде наблизо със сигурност можеше да види жираф, нападнат от три лъвици. Не, със сигурност не.

— Толкова е спокойно тук. Иска ми се да можех да остана завинаги.

Айла тръгна по терасата, отново погледна към могъщия си очарователен и невероятен любовник и въздъхна доволно. Искаше завинаги да остане с него и се пребори с внезапно появилото се чувство на безсилие.

— Даже и тук си толкова зает. Сигурно е ужасно, всички искат част от теб през цялото време. Слушах речта ти в южноафриканския парламент. Явно много добре те приеха. Как мина преди това в Кейптаун? Наистина ли скуча в онази самотна хотелска стая? Мисли ли за мен?

Джулиан бавно се надигна от шезлонга и доволен се отпусна в басейна, стряскайки любопитен глиган, който ровеше по земята пред вилата. Айла нищо не знаеше за Сали и срещата му с нея в Кейптаун, и така и трябваше да си остане колкото се може по-дълго. Джулиан винаги беше вярвал, че мъжът е толкова добър, колкото би трябвало да бъде. Жената трябваше да е толкова лоша, колко би се осмелила, но само ако вярва, че е единствена. Той искрено се надяваше, че известно време Айла ще бъде много, много лоша.

— Разбира се, скъпа. Всеки миг от всеки ден мислих за тебе. Сега ми кажи какво би искала да правиш този следобед.

— Говорих с Дуард, нашия рейнджър, и той ми каза, че се е родило бебе слонче преди няколко дни близо до вилата ни. Май е невероятно сладко момиченце с едно клепнало уше. Искаш ли да опитаме да го намерим? Изглежда, че стадото е много спокойно, така че би трябвало да можем доста да се приближим.

Джулиан игриво плесна в басейна и я подкани да се присъедини към него.

— Но пък не се налага да бързаме.

Идеята беше примамлива, но тя не трябваше постоянно да се съгласява. Айла облече банския си, взе си хавлия и се вмъкна във великолепния апартамент. Отправи се към мраморната вана в средата на банята — лукс, за който само допреди няколко месеца можеше само да си мечтае.

— Ще се видим в колата за резервата.

— Няма нужда, ще дойда при теб в банята.

Половин час по-късно се качваха в дизелов ленд роувър без покрив. Айла внимателно беше проучила подходящото за сафари облекло. Изглеждаше чудесно в панталоните цвят каки, ризата в неутрален цвят и елечето. Видът й се разваляше единствено от джапанките и очилата „Оукли“ с розови рамки. Щом двамата се настаниха на местата си, Дуард набързо ги инструктира какво трябва и какво не трябва да правят, за да не ги изяде някой лъв.

След инструктажа Джулиан и развълнуваната му любовница се отправиха на следобедно сафари. Следотърсачът Антон яздеше пред тях, оглеждайки се за един или за всички представители на Голямата петорка. Айла също се оглеждаше, но не беше сигурна какво точно търси.

— Каква е тази Голяма петорка?

— Ами, скъпа, Голямата петорка са лъв, леопард, бивол, слон и носорог, въпреки че хипопотамът също често се споменава и ги наричат петорката плюс един.

За Джулиан това не беше първото сафари и той вече се забавляваше на обиколката. Вярваше, че Айла също ще обикне духовното изживяване от присъствието си в един от най-добрите африкански резервати. Достигнаха подножието на хълма, Дуард превключи на ниска предавка и младата жена започна да задава въпроси:

— Значи това са те, обаче кой ги е нарекъл Голямата петорка и кога?

— Смятани са за петте най-трудни за лов животни. Така са ги нарекли страхливите ловци, които се крият зад големите си пушки с надеждата да декорират стената си с главата на някое от тези величествени животни.

— Не са ли чували за „Озбърн и Литъл“^[1]?

Джулиан не беше сигурен дали Айла не се шегува с тапетите, но все пак я прегърна здраво. Продължиха разходката и по пътя успяваха да зърнат куду, импали, дукери и клипспрингъри, преди Дуард да спре колата насред едно стадо биволи.

— Крави с рога, така ги описват хората — каза той. — Но не се подлъгвай, Айла, те са страшни, непредсказуеми зверове, особено самотните мъжкари. Ако видим такъв, докато вървим, веднага се връщаме в колата.

Айла отново погледна стадото. Изглеждаха толкова спокойни и безгрижни в естествената си среда, но нямаше намерение да проверява дали Дуард й е казал истината.

— Хемингуей казва, че биволът те гледа така, сякаш му дължиш много пари — каза Джулиан. Макар да знаеше, че в колата са в безопасност, разбираше какво е имал предвид американският автор.

— Кой е Хемингуей? Друг рейнджър ли, Дуард?

Джулиан завъртя глава, за да скрие усмивката си. Тя беше още млада, тепърва щеше да трупа опит, а може би той щеше да й бъде тайният учител. Продължиха с колата, слънцето започна да клони към залез и Айла изказа на глас разочарованието си от липсата на диви животни.

— Не се тревожи. Трябва да си търпелива, скъпа. Това не ти е сафари с ферари. Тук ще сме цели два дена и ще можем да видим много диви зверове.

Джулиан приканващо присви очи, а бодигардът на задната седалка с всички сили се стараеше да не слуша.

— Нещо за след залез-слънце, господин премиер?

— Отлична идея, Дуард.

Главният рейнджър беше свикнал да обгрижва високопоставени клиенти: от политици до световноизвестни звезди. Дискретността му беше гарантирана.

Няколко мига по-късно Айла беше в рая. Отпиваше изстудено шампанско на светлината на фенера заедно с шишчета от куду. Разговаряше весело с Дуард и Джулиан, докато Антон, следотърсачът, приготвяше за премиера джин с тоник от появилия се като по чудо импровизиран бар. Дуард внезапно млъкна и бавно посочи над рамото на Айла. Един жираф пристъпваше елегантно през Лоувелд. Младата жена беше омаяна от величествената му грация, докато тихо преминаваше покрай тях.

Накрая мракът се възцари и се качиха в колата, за да се върнат във вилата. Сега, когато слънцето се беше скрило, на Айла й стана студено, но Дуард беше помислил за всичко — носеше пончо и бутилки топла вода. Увита с пончо, тя отпусна глава на рамото на Джулиан в очакване на предстоящата вечер. Той я притисна към себе си и я целуна нежно. Дуард осигури интимност на двамата, като потегли мълчаливо към „Рок Лодж“. Антон беше отпред и осветяваше с фенер околността със слабата надежда за някоя нощна гледка.

Повече диви животни не зърнаха и почти бяха стигнали вилата, когато Джулиан видя как Дуард едва забележимо стиска здраво волана и се изправя в седалката. Веднага разбра, че има някаква опасност. Погледна Карл отзад и в същото време още по-силно прегърна Айла.

Когато подминаха завоя, на пътя стоеше слон. Бяха намерили стадото, но беше тъмно и това можеше да донесе беда.

— Добре, скъпа, искам да си напълно спокойна, може да стане малко напечено, но сме в най-добрите ръце. Дуард е любимият рейнджър на сър Ричард Брансън. Ще ни откара в безопасност във вилата, преди да се усетиш.

Айла се вгледа в мрака и видя не един слон, а цялото стадо, което ги беше обградило. Дори Карл беше притеснен. Знаеше как да се оправя с неприятни типове, но сега имаше дузина ядосани слонове и само ограничен брой куршуми. Изживяването беше ново за него.

Джулиан погледна назад. Покритият с чакъл път, който минаваше по ръба на дефилето, през което тъкмо бяха преминали, беше почти непроходим с ленд роувъра, особено в непрогледен мрак. Нищо друго не можеха да направят, освен внимателно да продължат напред. Дуард подкара колата и един любопитен и доверчив мъжкар се приближи към тях. Айла внезапно осъзна, че няма нищо между нея и дивото животно, можеше да протегне ръка и да докосне хобота му.

— Не мърдай — прошепна рейнджърът, изпълнен с уважение към дивия свят наоколо.

Животното изглеждаше възбудено и се приближи още повече. Дуард беше видял достатъчно и форсира двигателя в опит да сплаши слона. Айла внезапно се почувства застрашена и дишането й се учести.

— Спокойно, спокойно, скъпа, ще се приберем, преди да си се усетила, само се опитай да дишаш по-бавно.

Джулиан продължи да й шепне успокояващо и се огледа около колата, за да види дали наблизо няма и други ядосани слонове. Щом в стадото имаше ново бебе, той знаеше, че женските ще се опитат да го защитят на всяка цена.

Тогава това, от което най-много се страхуваше, се случи. Не можеше да я види, но чу оглушителната какофония на тръбящата слоница, която се понесе към тях. Айла се разплака. На Карл му се прииска сега срещу тях да беше бандит с пистолет.

— Скъпа, скъпа, чуй ме. Стой спокойно. Слушаш ли ме, мила? Стой съвсем спокойно. Почти стигнахме.

Развълнуваното стадо ги беше оградило. Слоновете бяха още повече. Къде беше водачката? Джулиан знаеше, че Дуард трябва бързо да ги измъкне оттук. От несигурната си позиция на капака отпред Антон се изкатери в колата и след като беше вече в безопасност, Дуард можеше да шофира по-бързо и ускори по песъчливия път, като се стараеше да поддържа посоката и майсторски успяваше да заобиколи малките слончета.

Водачката на стадото продължи да тръби зад тях, ядосана, че са нарушили територията й, и Джулиан знаеше, че тя ще плющи с огромните си уши, предупреждавайки за нежеланото им присъствие. Паниката започна да обхваща и него. Шумът около колата беше оглушителен, а пътниците бяха смълчани. Дочуваше се само хлипането на младото момиче.

Джулиан целуна Айла по главата, разтърка треперещите й рамене, притисна я здраво към гърдите си и се опита да пребори собствения си страх, като се съсредоточи върху нейния.

Внезапно земята се разтресе, водачката на стадото се появи и ги нападна. Дуард рязко натисна газта. Знаеше, че женската може да тича с четирийсет километра в час и би убила, за да защити новороденото слонче. Той обаче караше тежък открит джип през пясъците с британския министър-председател. Слоницата продължи да тича срещу тях. Джулиан усети как колата се плъзга по песъчливия път, но Дуард продължи съсредоточен, на пълно наясно за надвисналата опасност. Ако животното ги настигнеше, можеше да атакува колата с бивните си и да я подхвърли във въздуха заедно с ужасените пътници, а после лесно да смачка джипа. Джулиан задържа дъха си, а после опасността отмина толкова бързо, колкото беше дошла. Самоотвержената женска, доволна, че е видяла гърбовете на натрапниците, се отказа от преследването и се върна при стадото.

Дуард и Антон се разсмяха:

— Добре ли сте вие там? Готови ли сте за по едно питие в бара?

Няколко минути по-късно, когато се прибраха в „Рок Лодж“, Джулиан изнесе на ръце от колата разтрепераната Айла. Кимна в знак благодарност и за лека нощ на Дуард и отнесе момичето в апартамента. Кипяха от адреналин заради досега си с опасността. Джулиан едва успя да затвори вратата и двамата се отдадоха на страстна любов.