Кей Бърли
Първите дами (14)

14.

Две седмици по-късно…

Даунинг Стрийт №10

Джулиан беше изнервен дори повече, отколкото по време на аудиенцията при кралицата, когато трябваше да обяснява импулсивното си решение за предсрочните избори. Наясно беше, че наистина не би трябвало да приема победния английски тим на Даунинг Стрийт по време на кампанията, но предизборната възможност беше твърде добра, за да я пропусне. Бен беше успокоил опозицията, като покани представителите на спортното министерство в сянка. Това беше премахнало всички потенциални протоколни проблеми.

Финалният мач беше минал оспорвано. Англия трябваше да си върне трофея от Ашес, а Джулиан беше наясно, че победата ще създаде усещане за удовлетворение в страната преди изборите. Играчите не бяха го разочаровали и сега беше негов ред.

— Знам, че говоря от името на всеки човек в страната, когато казвам колко се гордея с целия отбор. След годините, в които губехме от Австралия, вие ни върнахте лелеяната купа след незабравим двубой. Ще призная, че нервите ми бяха опънати до краен предел, докато гледах последните няколко оувъра на „Овал“. До последния момент беше напрегнато, но вие, момчета, показахте изумително спокойствие и решимост. И този дух заслужено бе възнаграден с победа. Ще се опитам да не бъда предубеден, но последният рън на Монти беше великолепен. По мое мнение той е най-добрият играч в сериите. Разбира се, крикетът е отборна игра и искам да знаете колко се гордеем с постиженията ви. Лош късмет, Австралия.

Избухнаха ръкопляскания след речта на Джулиан и играчите се върнаха към бирите си. Само че Бен се беше възползвал от телевизионните камери, събрали се на Даунинг Стрийт, за да отразят отбора победител, и беше подготвил допълнително премиера. Щом аплодисментите затихнаха, Джулиан продължи:

— С всички събрани тук се чудех дали не можем да се възползваме от случая и да вдигнем чаши за бъдещите младоженци Монти и прекрасната Джулия. Както знаете, сватбата им ще е на пети октомври, два дена след парламентарните избори. Да се надяваме, че тогава ще имаме двоен повод да празнуваме.

Спортистите вдигнаха чаши и завикаха одобрително.

— Е, това е, момчето ми — самодоволно се подсмихна Бен и се облегна на колоната в дъното на залата.

— И накрая бих искал само да добавя, че се надявам бъдещият съвместен живот на Монти и Джулия да е толкова щастлив, колкото е нашият с Валъри. Убеден съм, че и в идните години всички ще продължим да служим на страната си. Дами и господа, моля да вдигнете чаши за Монти и Джулия.

Щом аплодисментите отново се разнесоха в залата, Валъри стисна Монти за ръката. Толкова се гордееше с него, че можеше да полети.

— Благодаря за партито, сестричке. Всички се радваме, че сме тук, особено Джулия. Да знаеш, че наистина се надявам да сме щастливи като вас двамата с Джулиан.

Валъри се усмихна на мускулестия си брат. Всичко щеше да бъде наред. Джулиан определено беше омекнал след речта й с „прекрасния човек“. И наистина, това, което беше казал току-що, може би означаваше, че е променил решението си за развода. Отпи от газираната си вода и прогони прокрадващото се съмнение, че е играл роля пред камерата.

От „Приятен ден, Великобритания“ бяха единствените поканени на приема с условието, че ще разпространят кадрите от празнуващия британски отбор с другите телевизионни канали. Не беше изненада, че Джулиан бе накарал Бен да се увери, че Айла ще обикаля между гостите с микрофон в ръка, придружена от оператора Боб. Беше най-подробно инструктирана от спортните специалисти в телевизията. И още по-добре, защото крикетът беше игра, която не разбираше. Баща й се бе опитвал да й я обяснява с „когато си вън, значи печелиш, а когато си вътре, значи не върви“, каквото и да означаваше това.

Първо политика, а сега и спорт — две теми, от които нямаше никакво понятие. Беше дошла в Лондон, за да направи кариера в леките забавни програми и педантично беше проучвала всяка звезда от сапунките, попа и филмите в очакване на големия си удар. В момента обаче здравата се стараеше да се ориентира в текущите събития, а крикетът се явяваше днешното й предизвикателство.

Натъкна се на капитана на отбора и прелисти тефтерчето си, отчаяно търсейки предварително подготвените въпроси.

— Здравей, Монти, кои бяха най-добрите ти ининги в сериите и как би отговорил на твърденията, че тази година австралийците се представят много по-слабо от предходните години?

Айла кимна важно и се престори, че разбира, докато чакаше Монти да спре с обясненията, които спокойно можеха и да са на чужд език. Отново погледна бележките си и продължи:

— Наистина ли? А според теб какви са шансовете на Англия да задържи трофея „Ашес“, след като отново се срещнете с австралийците на тяхна земя?

Монти беше наясно, че Айла няма никакво понятие какво го пита. Освен това не я харесваше. Не беше сигурен защо, но нещо в това момиче го караше да се чувства неспокоен.

— Ами мачът в Южна Африка? В същия състав ли ще е отборът?

Монти отвърна, че се надява да е така, може би с вероятността един-двама нови играчи да успеят да се изявят. След като отговори на въпросите й, се усмихна учтиво и се отдръпна. Боб долови враждебността му и я възприе като подкана да се оттеглят. Събрали бяха достатъчно материал.

— Това ще свърши работа, захарче. Да си вървим.

Айла беше облекчена и благодарна за намесата на Боб. Напъха бележника в голямата си дамска чанта, обърна се да си върви и се блъсна в Джулиан. Помисли си, че изглежда поразяващо великолепен, и сърцето й се разтуптя.

— Взе да ни става навик, господин премиер — пошегува се Боб, който знаеше какво точно се кани да направи Джулиан Дженсън.

Наблюдавал беше как министър-председателят държи Айла под око по време на приема и въобще не се съмняваше в намеренията му да се приближи, преди да си тръгнат. Защо иначе предаването им бе получило право за изключителен достъп до лидера? Боб увеси камерата на рамото си и побутна Айла, която все още стискаше микрофона в ръката си пред Джулиан. Опитният старец не искаше младата репортерка отново да се притесни и сам зададе въпроса:

— Нещо да споделите за зрителите на „Приятен ден, Великобритания“, господин премиер?

Разбира се, операторът беше прав в преценките си за интереса на Джулиан към Айла. Премиерът я беше зяпал очаровано, докато тя обикаляше ококорена из тълпата. Копринената й коктейлна рокля без ръкави, която майка й беше купила от „Дебенхамс“, беше съвсем неподходяща за обеден прием, но подчертаваше съблазнително женствените й извивки. Джулиан не беше спирал да мисли за нея от деня, в който обяви изборите. Защо това прекрасно миньонче го привличаше толкова той не знаеше, обаче задължително трябваше да разговаря с нея, преди тя да си тръгне.

Бен го наблюдаваше и видя, че камерата вече записва, докато си пробиваше път към поразения си от любов шеф. Притесняваше се, че Джулиан е на път отново да се прояви като пълен кретен с Айла. Застана точно зад Боб и право пред погледа му.

„Не се прави на идиот“ — каза му само с устни и Джулиан веднага дойде на себе си.

— Да, имам нещо за зрителите ви. Бих искал да споделя колко щастлив и горд съм от нашия английски тим. Връщането на „Ашес“ при такъв силен противник е невероятно постижение. Убеден съм, че говоря от името на всички ваши зрители, когато поздравявам от цялото си сърце всеки един член на отбора. Да поемаме към Южна Африка, ето това ще кажа.

Айла и Боб се усмихнаха. Операторът знаеше за тъмните сили на Ам-Гъл, който надничаше зад лявото му рамо, и веднага улови промяната в поведението на министър-председателя. От фамилиарничещ сваляч се беше превърнал в съсредоточен нормален мъж, здраво държан на каишка от ръководителя на пресцентъра си.

От своя страна Айла беше щастлива, че най-сетне може да се отправи към телевизията с още едно интервю на премиера. Политическият редактор, който беше решил, че не си струва да се ходи на приема — не че някой го беше питал, — се бе присмял на учтивата й молба за съвет какво би могъл да каже Джулиан Дженсън пред камерата.

— На тебе ли, мило? Не бих се тревожил за това. Ти си изживя петнайсетте минути слава. Не се престаравай и бъди добро момиче.

Пренебрежителните му думи все още звучаха в ушите й, докато събираше кабелите от оборудването на Боб. Ха, сега ще видим кой ще се смее последен. Слава Богу, че не се беше поддала и не се беше забила обратно в провинцията. Репортажът й за изборите я беше измъкнал от нощния мрак, за да я издигне до примамливите висини на дневен репортер. Беше решена да стигне още по-далеч и вече беше хвърлила око на стола на Сузи, но засега беше доволна да изчаква удобния момент.

След като се увери, че оборудването и камерата са прибрани на безопасно място и шефът му повече няма да може да се направи на идиот пред цялата страна, Бен се отдалечи. Изпитваше силно желание да поговори с доста впечатляващия боулер, чиито атлетични умения бяха белязали сериите.

Щом се отърва от Бен, Джулиан отново беше оставен на милостта на хормоните си, които управляваха тялото му, и галантно съпроводи Айла към стълбището. Боб вървеше няколко крачки след тях, обаче беше наострил уши.

— Страхотно интервю отново, Айла, благодаря. Вашето предаване наистина се нуждае от нещо свежо като тебе по време на кампанията. Това ще са доста дълги шест седмици и една млада и енергична репортерка с — да кажем — определен усет към политиката, е точно това, което им трябва. Ще уредим необходимата акредитация, за да можеш да се включиш. Ще накарам Бен да говори с редактора на новините.

Айла не беше сигурна точно какво означава поканата, но като погледна сияещото лице на Джулиан, реши, че би трябвало да се чувства поласкана от предложението. Ако можеше да избира, би предпочела по-скоро да седи на дивана до Сид, отколкото в буса с Боб, но нямаше никакво съмнение, че министър-председателят е привлекателен и времето, прекарано в компанията му, може да се окаже забавно. Все още не можеше да си обясни защо е толкова привлечена от него, но той просто беше толкова… могъщ.

Давайки си сметка, че той очаква отговора й, тя се престраши:

— Благодаря ви, господин премиер. Това е чудесно. Мога ли само да запитам кой е Бен?

Боб се зачуди има ли някаква надежда за това момиче.