Кей Бърли
Първите дами (17)

17.

Манчестър

Приготовленията за сватбата на Джулия и Монти бяха под пълен контрол. Предстоеше им среща с редактора на „Селебрити“ сутринта и трябваше да подпишат договори, след което щяха да се върнат в Лондон от Манчестър на следващия ден. Имаше ранен влак, който можеха да хванат, вместо да навъртат ненужни километри до Астън, мислеше си Монти. Ако всичко вървеше по план, ергенската му вечер с момчетата от отбора беше гарантирана. Джулия беше с майка си — избираха цветя за шаферките, но преди това беше успяла да се види с годеника си на гара Манчестър Пикадили.

Първоначално състезателите по крикет от покрайнините на Лондон имаха желанието да продължат ергенското парти през целия уикенд и да отидат да поемат малко испанско слънце, но момчетата от Ланкашир не бяха толкова ентусиазирани. След известен размисъл Монти се произнесе в полза на забавленията и мекия климат на Манчестър. Един скован, но надут съотборник с вратовръзка на оранжеви и лимонени райета се обяви против всякакви номера. Монти нямаше причини да бъде предупреждаван. Той беше истински атлет, не обичаше особено алкохола и неохотно се бе съгласил да празнува с момчетата. Кумът му Чарли, футболист във висшата лига, настоятелно го беше накарал да отпразнува последните си „свободни“ дни.

След успеха в Аштън Монти беше много по-склонен да прекарва времето си с красивата си годеница, вместо да пие скъпи концентрати в тузарските нощни клубове на провинцията, но Чарли беше непреклонен, така че ето ги тук, обградени от стъклария и огледала, насядали на бара върху столове със зеброва окраска. Имаше си и предимства — младите жени определено бяха хубавки, макар външният вид на някои от тях да го беше смутил. Как тези оскъдно облечени местни девойки успяваха да изглеждат така, сякаш са изкарали две седмици под слънцето на Барбадос, след като той със сигурност знаеше, че в Манчестър вали от месец?

Когато една особено привлекателна блондинка се завъртя покрай тях, вниманието му беше отвлечено от подканващата й усмивка и впечатляващия й бюст, но гласът на майка му го приземи: „Недей да търсиш кайма, когато у дома си имаш пържола, момко.“

Монти и Джулия се бяха запознали на среща, организирана от Чарли. Беше ги поканил в един бар в Ричмънд, тузарски район в Югозападен Лондон. Монти не беше навит, но Чарли го бе уверил, че няма да остане разочарован. Щом пристигна до лъскавия бар, погледна през огромните прозорци и видя, че Джулия е вече вътре. Влюби се от пръв поглед. Тя изглеждаше поразително красива в лимоненозелената си къса копринена рокля и високите си велурени ботушки. Дори от това разстояние можеше да види дълбоките й сини очи, в които му се прииска да потъне.

Двамата се събраха още през тази първа вечер и оттогава прекарваха заедно всеки свободен миг. Джулия беше всичко онова, което Монти някога беше искал от жените, и предложението му година след първата им среща беше прието страстно. Сватбата им на пети октомври вече беше само на миг разстояние.

— На какво се усмихваш?

Чарли беше заобиколен от ято зашеметяващи брюнетки в заградената с кордони ВИП секция на бара.

— Джулия. Просто се чудех какво ли прави.

— Луд ли си, човече? Не си ли забелязал компанията ни тази вечер? Мацките са напълно готови. Тук сме в безопасност, докато всички папараци с големите си обективи зъзнат навън в студа. До края на живота си ще бъдеш с Джулия. Тази вечер ще купонясваме, човече. Само че помни, че ако не си в леглото до полунощ… опитай друго момиче!

Чарли остави приятеля си, за да обърне повече внимание на момичето, което се беше притиснало в него. Размениха си телефоните и той отново се обърна към Монти:

— Докъде бях стигнал? А, да, жените. За къде сме без тях? Само едно предупреждение, човече: ако те са спиртни напитки, по-добре да стоим далеч от тях. Да черпиш жена с „Бомбай Сапфир“ е като да налееш бензин в дизелов автомобил. Гаранция, че и двете ще се повредят, преди да е минала нощта.

Чарли се засмя на собствената си шега, вдигна отново чашата си с шампанско и се обърна към нарастващата тълпа почитателки. Монти поклати глава при безочието на най-добрия си приятел. Проблемът на Чарли беше, че нямаше добра жена до себе си. Трябваше му някоя като Джулия.

Двамата млади мъже бяха неразделни от училище, където бяха показали изключителни спортни дарби. Учителят им по физическо бързо беше открил твърде различните им атлетични способности и беше предрекъл големи неща и за двамата. Под ръководството му те бяха тренирали сериозно, като първо представиха дома си, после цялото училище, а след това — и страната си. Сега, когато бяха в разцвета си, и двамата имаха честта да представят страната си като еднакво добри посланици чрез футбола и крикета.

Извън стадиона обаче животът им беше коренно различен. Монти беше щастлив да е моногамен и да играе на табла у дома с годеницата си. От своя страна Чарли си падаше по многото връзки. Благосъстоянието, известността и изваяната му челюст му гарантираха топъл прием, където и да почукаше. Напереният младеж, който лесно омайваше птиченцата, често беше вземан от наблюдателите за хлапе от Йист Енд, вместо за човек, завършил гимназията Бърнли. И тази вечер не правеше изключение. Отново беше привлякъл вниманието, този път на едно дръзко момиче, което искаше да го почерпят коктейл.

Загледан в приятеля си, Монти осъзна, че макар да е отегчен, Чарли няма никакво намерение скоро да си тръгне. Така че докато отпиваше от абсурдно скъпото шампанско, се заприказва с някои от другите си съотборници, които също не вярваха в истинската и чиста любов.

— Винаги ли е така? — запита Фил, един от най-младите играчи в английския отбор. В Ашес беше само резерва, но се надяваше на по-добро бъдеще по време на предстоящите мачове в Южна Африка.

Монти беше останал впечатлен от поведението му на тренировките и таеше големи надежди, че играчът ще бъде забелязан от английските селекционери. Висок, хубавец, с гъста и къдрава коса, Фил беше популярен сред дамите почти колкото Чарли, но определено не успяваше да се справи с цялото това внимание.

— Не мога да повярвам, Монти. Навсякъде има момичета и постоянно ми дават телефонните си номера, фантастично е, направо не знам какво да правя.

Монти се усмихна на наивността му и го прегърна през раменете.

— Винаги помни какво ти е говорила майка ти. Дръж се пристойно.

Той самият беше на мама момчето и се гордееше с това. Винаги следваше заръките й, а тя му беше оказала подкрепа, когато се захвана с крикета. През цялата зима всяка неделна вечер го беше карала до академията в Ланкашир на закрити тренировки, за да подобрява техниката си. Баща му често трябваше да е на работа, но Шийла присъстваше на всяко училищно или окръжно състезание. Можеше да седи с часове на сгъваемия си стол, въоръжена с термос чай, неделните вестници и с одобрителни подвиквания след всяко негово подаване, независимо колко успешно беше то. Ако беше отегчена, никога не го показваше, за разлика от Монти, който мразеше да не е на терена и винаги се дразнеше, докато чакаше реда си. Но Шийла беше успяла да му внуши важността на спортния етикет. „Никой не обича самохвалковците. Просто прави, каквото ти е казано, и си чакай реда, Монти.“

— Как е Валъри? — запита Фил, който се беше отегчил да разговаря с красивите, но повърхностни потенциални завоевания.

— А, добре е, благодаря. Според мен глупостите около изборите я изтощават. Джулиан постоянно отсъства, а с децата, които са в ония тузарски училища, си мисля, че е малко самотна, ако трябва да съм честен. Другата седмица ще отида да я видя, за да съм сигурен, че ще се чувства добре за сватбата. О, я виж кое време стана. Не знам за Чарли, но на мен ми писна тук. С още две момчета ще отидем да обърнем набързо някоя халба в „Крайбрежното дърво“. Искаш ли да дойдеш?

Фил кимна и те си тръгнаха. Чарли ги забеляза и започна да си проправя път през тълпата от неделни гуляйджии. Даде дума на няколко многообещаващи девойки, че ще им се обади, преди неохотно да се сбогува, и се измъкна, за да се присъедини към приятелите си. Последва го опашка от потенциални завоевания, които не бяха склонни да се откажат толкова лесно. Спортистите стигнаха изхода и се спряха да изчакат наетите от „Селебрити“ гардове да ги заобиколят. Сватбата на Монти беше голяма новина и тъй като само поканени щяха да имат достъп до самото събитие, папараците пред нощния клуб отчаяно се бореха да се докопат до снимка преди големия ден.

Телохранителите дадоха знак и групата внимателно се изнесе навън. Тутакси бяха поздравени от задължителните светкавици на камерите и виковете на журналистите. Блъсканицата бързо премина в хаос, когато фотографите и гуляйджиите се заблъскаха, за да зърнат спортните суперзвезди. Дори Монти беше изненадан от тълпата пред клуба и искрено си пожела колкото се може по-бързо да се добере на сигурно място в колата си. Откъде се бяха взели всичките тези хора?

Със сведени глави спортистите внимателно си запробиваха път към рейндж роувърите си с очакващите ги шофьори, все още следвани от групи млади жени, надяващи се да си осигурят по-добър живот.

— Трябва да се разкараме, Монти, нещата тук излизат от контрол. — Бодигардът беше обгърнал ръка около раменете му и почти повдигаше високия метър и деветдесет мъж, докато го съпровождаше към колата му. Чарли беше в подобно положение точно пред него, но Фил, който бе хванат като заек пред фарове и беше загубил ориентация от крясъците и светкавиците, започваше да се отделя от групата.

— Фил, Фил, оттук, човече, ела, оттук.

Монти се пресегна, успя да хване младия играч и започна да го изтегля през тълпата. С помощта на малко груба сила успя да го изтласка напред, като го притисна между себе си и Чарли.

— Продължавай, човече, не спирай, само си наведи главата и следвай Чарли.

Монти се стараеше с всички сили да не се паникьосва, но докато блъсканицата се усилваше, работата започна да става грозна и биячите на клуба се намесиха точно когато спортистите стигнаха очакващите ги коли.

Първият рейндж роувър беше определен за младоженеца и кума и Чарли се вмъкна вътре. Монти беше само на няколко стъпки зад него и избута Фил пред себе си. Шофьорът получи двамата си пътници и натисна газта, без да знае, че крикет легендата все още не е в колата.

Монти не беше сигурен какво става. Какофонията, която го заобикаляше, рязко замря. Събитията внезапно се забавиха и се провлачиха. Дочуваше единствено приглушени гласове, сякаш обвити в памук, които май говореха на някой друг много далеч оттук. Успяваше да види само размазани и разкривени лица, някой като че ли протягаше ръка към него, но нямаше никакъв начин да го достигне. Дали не беше Фил? Приличаше на Фил. Не беше съвсем сигурен. Когато погледна отново, лицата станаха още по-неясни, а гласовете се забавиха още повече. Странно, макар това май вече да нямаше значение. Чувстваше се ужасно изтощен. Престана да се опитва да разбере какво казват хората. На него ли говореха? Не беше сигурен. Не го интересуваше. Доспа му се. Много му се доспа. Внезапно усети рикошета от отворената врата върху слепоочието си. Нямаше болка, нямаше страх, докато мускулестото му атлетично тяло бавно се свлече на земята. Усети как се отправя към много тихо, спокойно и мирно място. Всичко изглеждаше мирно. Беше му топло и нищо нямаше значение.

Монти вече беше в безсъзнание, преди шокираната тълпа да осъзнае, че се е озовал под колата.