Кей Бърли
Първите дами (6)

6.

Тайланд

— Свърши се, господин премиер, СВЪРШИ СЕ.

Бен позвъни на останалия си без дъх шеф в ранните часове с новината, че ситуацията в Афганистан е разрешена. Джулиан внимателно се измъкна изпод лъскавото тяло на Сали, което съблазнително се извиваше отгоре му, и се съсредоточи върху обаждането на подчинения си.

— Успешно ли? — запита Джулиан, като смъкна краката си от леглото и се отправи към банята в луксозния хотел в Банкок.

— Успешно — отговори Бен. — След трийсет минути директорът на разузнаването ще се обади по подсигурена линия в посолството. Ще се видим след десет минути на рецепцията на хотела.

— Ще бъда там.

Джулиан се полюбува на мургавото си мускулесто тяло в огледалото на банята, усмихна се с облекчение и не за пръв път отдаде чест на добрия си късмет. Само за четири години нерешителният и колеблив политик изгря като ярка звезда на световната сцена. Днес усмивка и ръкостискане с Джулиан Дженсън можеха да изгладят много потенциални дипломатически скандали, както беше станало и тук, в Тайланд.

Двете страни си бяха помагали една на друга при многобройни предизвикателства в миналото. Понякога се сдърпваха на теми като национална гордост, а напоследък връзката им с мъка си пробиваше път през деликатни търговски проблеми. Това беше преди идването на пленителния британски премиер с неговите костюми от „Севил Роу“, ръчно изработените му обувки и очарователната усмивка. В допълнение вървяха и отлично образованите кадри от дипломатическия екип, така че скоро всички различия бяха изгладени.

Сега военната операция също беше приключила успешно и Джулиан най-сетне се освободи от стреса, който го бе завладял през последните два дни. И без това знаеше, че англо-тайландските отношения лесно могат да бъдат подобрени. Много повече го тревожеха ежечасните доклади за критичната ситуация в Афганистан, а там резултатът въобще не беше толкова сигурен.

Предупрежденията на Бен, че всяка човешка жертва ще се отрази много зле на рейтинга му, го бяха вбесили. Тогава му беше изтъкнал, че спасяването на хората е много по-важно от броенето на гласове. Отговорът на Бен беше, че достатъчната подкрепа на изборите ще им позволи да продължат усилията си да възстановят Афганистан и да върнат войските у дома. Накрая и двамата мъже можеха да се поздравят с триумфалната развръзка.

Джулиан престана да мисли за тези неща, когато любовницата му влезе в банята гола. Намираше тялото й за впечатляващо като за жена в средата на четирийсетте. Нямаше представа, че тя вече ги бе прехвърлила, а Сали щеше да направи и невъзможното, за да е сигурна, че никога няма да узнае. През двете им години заедно Джулиан постоянно я отрупваше с подаръци и обожание. Коварна и магична, тя притежаваше ум и тяло, които го бяха накарали да пожелае да захвърли всичко и да започне нов живот с нея.

Но изражението на лицето й в момента подсказваше, че има поне един човек, който не е напълно доволен от сутрешните събития. Джулиан погледна часовника си, прецени, че разполага с достатъчно време да поправи щетите, и я вдигна на ръце.

— Ужасно съжалявам, скъпа. Докъде бяхме стигнали?

Бен седеше във фоайето на хотел „Конрад“ и нетърпеливо чакаше министър-председателя, който без съмнение в момента се забавляваше с тъпата си кучка, която пък въобще не трябваше да е тук. Беше бесен, задето Джулиан бе настоял тя да ги придружи в пътуването им. Сега, когато Валъри вече не присъстваше в сценария, Бен планираше внимателно да отстрани и Сали. В сметките му не влизаше да я остави да заеме мястото на първата дама.

Досега Джулиан почти не си беше позволявал да направи и стъпка без напътствията му и Бен беше твърдо решен да не остави жената, заради която навремето беше изгубил работата си, да спечели борбата за надмощие. Добре де, той наистина й се беше нахвърлил, но ако тя опиташе да използва това срещу него, щеше да бъде нейната дума срещу неговата. Определено не възнамеряваше да позволи на Сали да го изхвърли на бунището, след което да поеме контрол над живота на Джулиан. Не и отново.

Бен стисна юмруци и кръвното му започна да се вдига, щом си припомни времето, когато се луташе без работа с бременна съпруга и с дете на ръце. Опита да се съвземе и се върна на събитията от предишната вечер и нощната разходка, прекарана с представителите на лондонските медии.

Беше на проучвателна обиколка из някои от най-отбраните места на нощен живот в Банкок с някои от обичайните заподозрени. Бен беше свикнал да е заобиколен от угоднически драскачи, които да си съперничат за вниманието му. Покана за прием с Ам-Гъл рядко биваше отхвърляна от тези, които го виждаха като ключ към среща с министъра. Мотивите на Бен бяха по-различни. Такива пътувания в чужбина обикновено успяваха да го снабдят с достатъчно материал, с който да държи изкъсо вестниците.

Докато групата си търсеше добро заведение, другите момчета първи видяха Ерика, която тъкмо влизаше в необозначен бар. Първоначално всички помислиха, че дългокраката оскъдно облечена красавица е от правилния пол. После тя се обърна и само най-обърканите не разбраха грешката си. Бен се включи в незрелите шеги и обиди, докато наум си отбелязваше хората.

След твърде скъпата вечеря и още няколко питиета групата се отправи към хотел „Азия“. Неприятните им коментари и подвикванията по време на драг шоуто принудиха охраната да ги изведе навън. Бен всъщност харесваше шоуто, но се постара да не се издаде. Дори се включи в шегите и от време на време удряше по някой събеседник по гърба за подсилване на ефекта. Накрая доста пийналите журналисти тръгнаха към хотела, в който бяха настанени.

По-рано същата вечер Бен беше уредил Сали да бъде ескортирана към отцепения етаж на премиера. За пред охраната тя щеше да подготвя материал за „Селебрити“. Най-сетне двамата останаха сами и Джулиан дискретно я покани в спалнята. Още се забавляваха в леглото, когато групата се завърна.

Междувременно Бен прекара няколко минути из лобито, докато чакаше журналистите да се разотидат. Постоя достатъчно дълго, за да си вземе дискретна бележка кои политически кореспонденти са предпочели да изкарат нощта в чужди стаи. После се отправи към центъра на града до голяма жълта къща без номер на вратата. Вмъкна се неспокойно и си поръча уиски с кола, преди да открие покрито с червен дрелон сепаре, откъдето можеше да наблюдава незабелязано останалите клиенти на бара. Първоначално беше шокиран, когато разбра, че се намира в истински тайландски гей клуб. Беше гледал телевизионни репортажи за изпълнения с предизвикателства нощен живот в Банкок и дори си беше позволил да се порови в интернет, но да го види със собствените си очи беше още по-отрезвяващо. След като реши, че му идва твърде много като за хетеросексуален мъж, Бен се накани да си тръгне, когато видя Ерика да влиза в бара.

Високата тъмнокоса красавица скоро преплете дългите си крака с възедър мъж на средна възраст, който изглеждаше напълно омаян от безупречната й кожа и деликатно татуираните вежди. Оскъдното й облекло се състоеше от сутиен, който почти нищо не скриваше от стегнатите й гърди. Плътно прилепналата по бедрата пола се допълваше от дяволски червени обувки с десетсантиметрови токчета. Съвършена лейди — бой външност. От тайното си убежище Бен се наслаждаваше на сцената и когато Ерика се наведе и прошепна възбуждащо в ухото на туриста, сърцето му се разтуптя. Отне само няколко минути, преди очевидно възбуденият мъж със силен американски акцент да плати безумната сметка в бара и да се отправи с наградата си към близкия хотел.

Бен се подсмихна на лековерието на клиента и се удиви на начините, които хората избираха, за да прекарат почивката си. Скрит в сепарето, усети, че се отпуска. Започна поредното драг шоу, второто му за тази вечер, но първото, което можеше да гледа на спокойствие. Поръча си още едно питие и се почувства доволен в компанията на стария си приятел Джак Даниеле.

Когато представлението свърши, той пресуши чашата си и си погледна часовника. Два и трийсет, време за нощно обаждане. Разсеяно понечи да извади блекберито си, което винаги носеше със себе си с цел дискретни контролни обаждания и имейли. Ръката му обаче се натъкна на нещо много по-меко от резките очертания на телефона.

— Здрасти — прошепна Ерика. — Едно питие?

Преди малко не беше пропуснала да забележи как я наблюдава дребничкият плешив гринго. Честно казано, той не я привличаше особено, но работата не вървеше, а и все още не й достигаха две хиляди долара за последната й операция. Ролексът му говореше за пълен портфейл. Мъже като него никога не носеха кредитни карти в гей барове — парите в брой не можеха да бъдат проследени.

Едно бързо натискане тук в сепарето, после можеха да отидат в някоя кабинка в тоалетната. Като го гледаше, щяха да й трябват по-малко от трийсет секунди, за да се измъкне с портфейла му, преди да си е вдигнал панталоните. Никога нямаше да съобщи на полицията.

— Тъкмо си тръгвах — смутено заекна Бен. — Наистина, тъкмо тръгвах. Време е да си ходя.

— О, не, моля те, не тръгвай точно сега — настоя Ерика и се промъкна още по-близо до него, докато даваше знак на бармана:

— Още едно уиски с кола, Хосе. — После каза на Бен: — Видях те по-рано, че ме гледаш. Има ли нещо, което мога да направя за теб?

— Не, не, не — каза обърканият Бен. — Това наистина не е по моя вкус. Не съм гей.

Ерика се изкикоти на объркването му и плъзна ръката си от вътрешната страна на бедрото му. Той определено се заинтригува и усети как напрежението в мускулите му спада.

— Сигурна съм, че не си. Сигурна съм, че не си — успокои го тя и се промъкна още по-близо. — Сексът и сексуалността не са нещо, от което се притесняваме тук в Тайланд. Щастливи сме да се радваме на живота и с мъже, и с жени. Не издаваме морални присъди, искаме само да се забавляваме. Интересно, нали?

Ерика беше упражнявала кратката си реч, научена от бисексуален професор филолог в продължение на много месеци. Вече беше изгладена до съвършенство. Но Бен въобще не беше убеден и като избута ръката й, сграбчи телефона си и хвърли няколко долара на масата, за да плати питиетата.

— Наистина, трябва да вървя.

— Е, щом се налага. Но ако някога пак дойдеш тук, може би ще си вземем нещо за хапване — подкачи го тя кокетно. — Английският ми не е много добър и бих искала да се упражнявам.

— Да, добре, това би било страхотно. Наистина съм добър учител — бързо каза Бен и хукна към вратата, като се блъсна в празен стол.

Разтърсен от умора и объркване успя да се добере до хотел „Конрад“ само няколко минути преди обаждането от Лондон да го уведоми за края на заложническата криза.