Кей Бърли
Първите дами (48)

48.

Летището на Йоханесбург

Бен стоеше във ВИП чакалнята на Международното летище „О. Р. Тамбо“ в Йоханесбург и чакаше Джулиан да дойде с охранителите си. Премиерът махаше закачливо на чужденците, които искаха да привлекат вниманието му, а най-голяма настойчивост проявяваха британците.

— Упражняваме се, господин премиер?

— Сарказмът ти не ми е нужен, благодаря, господин Уотсън. Изкарах чудесно във всяко отношение и режимът ми с упражнения беше в съответствие с обстоятелствата. Каква е тази работа с времето вкъщи?

Бен се разсмя при тази нова проява на предпазливост по отношение на любовните дела и се зае да обяснява на премиера какво биха могли да очакват, когато се върнат във Великобритания.

— Работата е сериозна и става все по-сериозна с всяка паднала снежинка. Пухкавото нещо на места е натрупало цяла стъпка през нощта, а части от Шотландия са напълно откъснати. Дори снегорините не могат да минат. По някаква причина, шефе, нямаме достатъчно сол за пътищата. Как е могло да се стигне дотам? Колко срещи проведохме след метеорологичните проблеми по-рано през годината? Би трябвало да сме зарината със сол.

— Не беше ли Дейзи отговорна за това?

— Аха, казах й, че е нагазила в лайната и че трябва да присъства на срещата в КОБРА. По-големият проблем е, че от метеорологичната служба предвиждат довечера да падне още сняг. Според тях даже няма да можем да кацнем на „Хийтроу“, което ще бъде истински кошмар. Кой слуша метеоролозите? Топло лято, мека зима, ето това предсказваха тази година. Якето ми никога не с било използвано толкова, колкото този през август. Все едно дали ни чакат адът или снежните преспи — продължи Бен, — трябва да те върнем обратно на кормилото с лопата и работно облекло колкото се може по-скоро. Искам да прокопаеш пъртина до вратата на дребната стара дама, за да й занесеш топла храна и да разпишеш екстрадицията на студеното време до уикенда. Ще се радваш да научиш, че съм ти организирал пътуване до селцето Кристмас Комън в Бъкингамшир към пет и половина следобед в петък. Много предколедно, нали? „Приятен ден“, „Скай Нюз“, „Сън“, „Мейл“ и „Таймс“, както и оня печения тип Андрю Портър от „Дейли Телеграф“ ще ни очакват. Записът и снимките от уикенда трябва да се получат страхотни. Не ми хареса какво писаха в „Експрес“, докато те нямаше, така че са прецакани.

Джулиан се засмя при тази проява на отмъстителност. Всъщност той по-скоро харесваше „Експрес“. Щеше да направи така, че и те да бъдат поканени.

— Нямах представа, че времето е чак толкова лошо. Но все пак натискът може да се пренасочи към Джеймс Джексън.

— Готов си за работата ми, шефе — пошегува се Бен. — Да, определено не ни грози опасност, докато разполагаме с този глупак. Един от неделните вестници отпечата негова снимка в провокативна поза и по бельо. Заглавието беше нещо като „Депутатът здравеняк“. Можеше и да е по-лошо, например „Депутатът с малките топки“.

— Откъде са се добрали до тези снимки?

Въпросът му беше риторичен. Знаеше, че Бен е издирил и изпратил дискредитиращите снимки.

След няколко минути полетът им беше обявен и Джулиан тръгна към самолета, който щеше да го отведе на „един сън разстояние“ от семейството му, както се беше пошегувала Джесика. Оставил ги бе с неохота, но настоя, че заминаването не означава, че трябва да провалят ваканцията си. Целуна нежно Валъри и я увери, че всичко ще се оправи, когато се прибере в края на седмицата. Не беше сигурен дали ще стане така, но бе уверен, че именно това е желанието му.

Докато ги съпровождаха към самолета, Бен се опита да повдигне духа му и да го развесели:

— А, забравих да спомена. Би Би Си иска да се включиш в Деня на Червения нос. Какво мислиш?

— Не, няма начин, Бенджамин. Нека бъде съвършено ясно, че няма да си надяна червен нос, нито пък ще позволя на Катрин Тейт да ме прави на пълен идиот на Даунинг Стрийт. И за да няма по-нататъшни недоразумения, няма да си седя на бюрото и да плещя „дауи ми пука, как мисуите?“ като Тони Блеър, дори да става въпрос за благотворителна кауза.

Бен очакваше отговора, но се зарадва, че е развеселил шефа си, така че продължи:

— О, господин премиер, настоявам да премислиш. Предвид всичко онова, което става в момента, може да решиш да избягаш с някой цирк. В този случай умението за носене на червен нос би изглеждало много впечатляващо в професионалната ти автобиография.

Джулиан преметна ръка през рамото на Бен и двамата заедно изкачиха последните стъпала. Той беше добър човек, само дето останалите хора на планетата не го разбираха.

Отпуснат в първа класа, Джулиан се наслаждаваше на любезните грижи на екипажа. Доволен беше, че той, Карл и Бен са единствените пътници в салона. Поприказва си с първия пилот — доста впечатляваща дама, която го увери, че е гласувала за него, а после самолетът подходи към пистата и скоро вече летяха към дома.

Джулиан веднага се почувства отегчен. Не можеше да спи по време на полет. Чудеше се какво да прави, за да минава времето. Разсеяно разгледа списъка със забавления на борда в опит да открие филма с Анджелина Джоли, който Сали беше гледала на връщане от Кейптаун. Изненада се, че не го намери. Може би бяха сменили филмите, след като тя беше излетяла? Така трябваше да е.

Бен и Карл гледаха „Беднякът милионер“, но Джулиан вече го беше гледал по време на премиерата му в Лондон като гост на режисьора Дани Бойл. Валъри се зарадва, когато Дани впоследствие взе „Оскар“ за най-добър режисьор и отнесе наградата в католическия социален клуб на баща си. Тя го смяташе за истински народен човек и беше настоявала да го поканят на вечеря в Чекърс.

Джулиан се опита да си намери забавление, търсейки подаръчета за персонала на Даунинг Стрийт. Приключи с покупките и погледна часовника си. Оставаха още девет часа. Реши да раздвижи крака, като се поразходи до бизнес класата. Светлината в салоните беше приглушена и повечето пътници щяха да спят, така че не се налагаше да се тревожи, че някой може да го притесни. Карл не беше много склонен, но се съгласи, че дори някой да заговори министър-председателя, застрелването на потенциален терорист в херметизирана метална тръба, която се носи във въздуха с осемстотин километра в час, вероятно не е добра идея. Двамата решиха, че ако Джулиан не се върне до пет минути, Карл ще тръгне да го търси.

Разходката му се отрази добре. Кимна учтиво на хората от екипажа и се постара да не се заглежда в пътниците. Повечето вече се бяха завили удобно и гледаха филм или пък търсеха уединение, като си бяха покрили очите. Джулиан стигна до края на бизнес класата, обърна се да се върне в първа класа и се усмихна на чувството за хумор на една от пътничките, която беше избродирала „Разкарай се“ на покривалото си за очи. Поразходи се още няколко секунди, но рязко спря и се върна, за да погледне по-отблизо.

През преградата видя Боб, не знаеше фамилното му име, оператора от „Приятен ден, Великобритания“, който явно спеше. От ръката му всеки миг щеше да падне почти празна чаша бренди — приспивателно, което гарантираше осем часа несмущаван сън. Каква случайност. Спря за миг да събере мислите си, а после се наведе и прошепна в ухото на жената:

— Танцувай с мен, моя любов.

Айла почти подскочи в седалката си. За миг се обърка къде е и побърза да махне покривалото от очите си. Ахна от изненада, когато разбра, че гледа право в красивото лице на Джулиан.

— Мислех, че няма да се връщаш до края на седмицата? — прошепна тя.

— Промяна в плана. Последвай ме.

Джулиан не можа да скрие удоволствието от срещата с младата си любовница. Веднага забрави за обещанието за бъдещите си връзки и съпругата си, което си беше дал.

Айла се увери, че Боб е заспал, и внимателно махна чашата с бренди от ръката му. Приглади косата си и потърси в чантата си ментово драже. Малко след като Джулиан излезе, тя го последва колкото се може по-нехайно до първа класа, където той вече я очакваше. Отметнаха завесата, Карл се обърна да погледне премиера, но веднага извърна очи, когато видя спътницата му. Бен изсумтя, но се съсредоточи във въпроса в „Беднякът милионер“ за това кой бил измислил първия револвер, отбелязал успех на пазара. Джулиан не му обърна внимание. Хвана Айла за ръката и я поведе към тоалетната. Хвърли бърз поглед на сгъваемата врата и двамата се шмугнаха в тясното пространство.

Хвана Айла през кръста, повдигна я и я постави на ръба на стоманената мивка. Младата жена не беше особено възхитена. Та това не беше нищо повече от секс в обществена тоалетна. Джулиан нямаше подобни скрупули и скоро всичко свърши. Вдигна ципа на панталона си и се погледна в огледалото. Оправи косата си, целуна Айла по бузата и й предложи да изчака няколко минути, след което отвори вратата и се върна на мястото си.

Айла отново заключи вратата; не знаеше какво да прави. И той беше като всички останали. Въобще не го беше грижа за нея. Не я обичаше, харесваше му само да правят секс. Нямаше бъдеще във връзката им. Ама че глупачка! Какво щяха да си помислят хората в салона?

Стана от умивалника, изми лицето си и също се погледна в огледалото. Лицето й беше пламнало по-скоро от срам, отколкото от проявената лудост на километри във въздуха. За последен път се въвличаше в нещо подобно и не искаше никога повече да види Джулиан.

Отвори вратата. Салонът беше потънал в мрак. Потърси Джулиан с поглед и си отдъхна, като видя, че вече спи на мястото си. Не можа да се спре и погледна Бен. Ужаси се, като забеляза, че очите му са вперени право в нея. Намигна й подигравателно, а после отново се върна към филма, в който героят трябваше да отговаря на въпрос кой играч на крикет бил отбелязал най-много стотици.

Бързо тръгна към мястото си с наведена глава, за да не вижда хората в салона. Седна и преметна одеялото над главата си. Беше си мислила, че този път ще е различно, но не беше. Стисна зъби, но накрая се предаде и се разплака. До нея Боб съчувствено поклати глава. Момичето научаваше по трудния начин, че когато си лягаш с кучета, се събуждаш с бълхи.