Кей Бърли
Първите дами (61)

61.

Облечени подходящо за неделния обяд, Джесика и Доминик слязоха по застланото с килими стълбище. Майка им ги чакаше долу, за да ги поздрави. Джесика изглеждаше чудесно в роклята си от „Ралф Лорен“, подарък от баба й Шийла. Беше доста по-скъпа, отколкото баща й бе сметнал за нужно, но Шийла винаги глезеше внуците си за Коледа. Монти й беше подарил красива шнола, която да отива на роклята, а Джесика си беше сложила и малко грим. Баща й едва ли би одобрил, но той все още разговаряше с американския президент, така че нямаше думата. Валъри си каза, че дъщеря й изглежда чудесно. Доминик беше решил да поддържа бунта, облякъл тениска „Холистър“.

— Баща ви ще се гордее с вас, деца. Помнете: бъдете очарователни, учтиви и предлагайте на гостите да разгледат Дългата галерия. Дневникът на Нелсън винаги събужда интерес, а един-двама може и да са си написали домашното и да поискат да видят спомените на Оливър Кромуел. Знаеш ли къде са, Джесика? Добре. Усмихнати, любезни, но помнете, че повечето са журналисти и не бива да им се доверявате. Никакви лични разговори, никакви разговори за семейството. Както дядо ви все повтаря, „ако се съмняваш, кажи не“.

Децата неохотно кимнаха.

— Чудесно. За обяд има пиле, Джесика, любимото ти, а готвачът приготвя хляб и маслен пудинг специално за теб, Доминик. Това определено заслужава поне да си пооправиш тениската.

Той се ухили на майка си. Ако учителите му умееха да убеждават като нея, животът би бил много по-лесен.

Поръчката на Валъри не беше предизвикала никакво учудване в кухнята на Чекърс. Пиле, следвано от хляб и маслен пудинг седмица преди Коледа, вместо традиционния обяд с всички подходящи гарнитури определено беше необичайно, но тя знаеше, че на децата това ще им хареса. Както винаги от персонала бяха доволни да изпълнят молбата й. Желанията на премиера и семейството му бяха заповеди за тях. Персоналът беше набран от хора от армията, флота и военновъздушните сили и превръщаше Чекърс в уютен дом за семейство Дженсън, които съответно оценяваха вниманието. Ако не се налагаше и да забавляват гости, животът в Чекърс щеше да е идеален, каза си Валъри.

Проверката на децата приключи и само след няколко минути преди първите гости да се появят, Доминик и Джесика се отправиха към кухнята. Уж смятаха да видят обяда, но в действително искаха да се скрият от тъпите скучни гости. Валъри примирено сви рамене. И тя не очакваше приема с нетърпение, но много от поканените бяха оказали голяма помощ по време на кампанията и тя знаеше, че е наложително да се осигури по-нататъшната им подкрепа. Но пък да се прави на любезна с онези, които се бяха отнесли зле със съпруга й, щеше да се окаже трудно.

Безспорно Джулиан не се беше представил добре на лидерския дебат. Някои вестници се бяха възползвали да се нахвърлят върху съпруга й не само с професионални, но и с лични аргументи. Повечето от тях би могла да преглътне, но имаше и такива, които бяха прекрачили границата. Искаше й се да ги предизвика, но Бен я беше посъветвал да се въздържа. Той от собствен опит знаеше, че това само ще доведе до още негативни статии.

Все пак Валъри беше решила да си поговори с един колумнист, който постоянно пишеше срещу нея. Добре, може и да беше в парцал, който напоследък бе доста изпаднал, но той беше стигнал твърде далеч с жлъчта си и това бе разстроило майка й. Ако не се появеше, за което Бен сигурно се беше погрижил, тогава щеше да поговори с редактора.

Усетила, че се напряга, Валъри се отправи към бара, за да си налее сода с лимонов сок. Концентратите обикновено бяха прибрани, за да не я изкушават, но не и сега, заради очакваните гости. Поколеба се за момент, но тъй като нямаше нито следа от Джулиан, Бен или децата, тя усети, че е готова да се поддаде на изкушението. Протегна ръка към бутилката джин, но си спомни предупрежденията на Бен и избра водка.

Наля си доста голямо количество, прибави много лед и тоник и много бавно разбърка питието. Остави коктейлната лъжица върху сребърния поднос и дълго се колеба, борейки се с изкушението. От два месеца не беше пила, сега ли трябваше да започне? Но желанието да остане трезва не беше толкова силно като необходимостта да издържи до края деня.

Отпи и въздъхна, когато мехурчетата от тоника погъделичкаха носа й. Ледената течност бавно слезе надолу и Валъри почака магията на алкохола да подейства. След няколко секунди се почувства по-спокойна. След толкова месеци въздържание водката бързо си свърши работата и скоро се почувства леко замаяна. Самоувереността й обаче нарасна и тя жадно вдигна чаша.

— Мамо, гостите скоро ще дойдат. Може ли да си налея кола?

Доминик и сестра му се бяха върнали от кухнята малко по-рано и бяха видели как майка им си приготвя питие. Паникьосаха се и не знаеха как да постъпят. Баща им още говореше по телефона с Вашингтон, когато тя отпи първата глътка. Джесика хукна да търси Бен, докато Доминик се приближи колкото се може по-небрежно. Високият над метър и осемдесет младеж със спортна фигура нежно обви с ръка деликатните рамене на майка си.

— Извинявай, че отидохме в кухнята, мамо. Джесика е виновна.

И двамата се разсмяха при нелепото обвинение към сестра му, и Доминик прегърна още по-здраво майка си.

— Мамче, искам само да знаеш, че ние много те обичаме. Я ми кажи пак какво трябва да правим днес?

Неизречените думи на сина й бяха повече от ясни и Валъри го потупа по гърдите. В това време Джесика се върна с Бен. Алкохолът имаше чудесен ефект, но не можеше да се сравнява с любовта и подкрепата на семейството й.

Бен намигна на децата. Бързите им действия определено бяха спасили положението.

— Така, да ви кажа какво ни предстои. Главните редактори на „Нюз ъф дъ Уърлд“, „Сънди Таймс“, „Инди“, „Гардиън“, „Файненшъл Таймс“, „Сън“, „Телеграф“, „Мейл“, „Експрес“ и „Стар“ заедно с политическите редактори. Един-двама редактори на списания, завеждащите на новините на по-големите телевизионни компании. Хората ще бъдат много и по тази причина сме наредили масата в Големия салон.

Бен се надяваше да продължи отпечатването на статии в пресата и в седмицата преди Коледа. Всичко започна добре със снимката на Джулиан, който награждава Трео с кучешкия викториански кръст за храброст, което пък се беше появило по първите страници на всички вестници, дори и на „Файненшъл Таймс“. Освен това Бен беше планирал и снимка на Джесика, която се крие зад дивана в кабинета на баща си, докато той седи на бюрото, затънал в работа. Сантиментално, но беше свършило работа с президента Обама, който се беше снимал в Овалния кабинет със Саша, която се крие от него. За щастие разполагаха с официалния фотограф на Белия дом и той успя да улови сладкия момент, без Джулиан да трепне от светлината на светкавицата.

Може би щеше да успее да осигури и снимка на Джулиан с Доминик, докато развалят елхата на Дванайсетата нощ, което щеше също да е изстрел в десетката. Днес обаче трябваше да се погрижи децата да не станат жертви на журналистите.

— Внимавайте с приказките за семейството, деца. Например можете да казвате, че баща ви е помогнал да украсите елхата, че очаквате с нетърпение да изкарате Коледа заедно, че сте си играли на снега, чичо ви Монти се оправя, ей — такива неща, но когато се съмнявате…

— Казваме „не“! — извикаха децата и всички избухнаха в смях.

Това беше идеалната сцена за посрещането на първите гости, които тъкмо пристигнаха и веднага им бяха подадени чаши с шампанско. Бен беше предложил на шефа си да се спрат на умерено скъпото „Кава“, така че да не се появят заглавия „Премиерът харчи парите ни за шампанско“, но Джулиан не се съгласи. След малък спор решиха той да плати шампанското от собствения си джоб. Това щеше и да е добра история за вестниците, които можеха да подчертаят, че премиерът се грижи за държавните разходи, като в същото време нямаше да се налага да пият боклук.

Обикновено гостите бяха посрещани в стаята „Хотри“, но при толкова много поканени днес Валъри беше решила, че Големият салон ще бъде по-добро място, особено с великолепната коледна елха. Хората ставаха все повече и Бен скоро се отдели, за да разговаря с току-що пристигнал редактор от Флийт Стрийт и семейството му. Децата решиха да останат заедно, за да могат да приклещят всеки неочакван враг, така че Валъри тръгна сама сред гостите. Чувстваше се леко замаяна, но се контролираше и придържаше чашата си, като от време на време отпиваше от слабото питие. Видя как Бен отчаяно се опитва да привлече вниманието й. Искаше да я запознае с някаква телевизионна шефка, само че тя беше достатъчно далеч, за да се направи, че не го вижда как й маха. Може и да беше любезна с него, обаче щяха да са необходими повече от две мили думи, за да прости на омразния дребен мъж предишните прояви на неприязън. Запъти се към редактора на „Таймс Литъръри Саплимънт“, който й беше стар приятел от времето, когато тя беше в издателския бизнес.

След като не успя да привлече вниманието на Валъри и остана сам с телевизионната шефка, която за негово удобство се оказа и последен шеф на Джими Филипс, Бен се възползва от възможността да поведе поверителен разговор:

— Ужасна е тази история с Джими. Как е той? Коледното му шоу ще се проведе ли?

Пади Фрейт не харесваше особено Бен Уотсън, но не можеше да се измъкне. След като Валъри не дойде при тях и никой друг не се присъедини към разговора им, прие съдбата си поне за следващите няколко минути.

— Да, всички бяхме ужасно шокирани от станалото. Но той се оправя изключително бързо и се надяваме, че ще се възстанови достатъчно, за да завърши коледното издание. Ако до вторник го имаме като постпродукция, ще успеем да го излъчим на Коледа. Сега стискаме палци. Той е важна част от празничната ни програма. Без него няма да е същото.

— Леле, Пади, ти наистина си невероятен шеф. Мога ли да дойда да работя за теб? Невероятно е, че проявяваш такова разбиране, особено след онази дребна неприятност, в която Джими се забърка.

Бен беше хвърлил въдицата и въпреки опита си Пади веднага захапа стръвта.

— Извинявай, каква дребна неприятност? За какво говориш, по дяволите?

„Фасулска работа“ — каза си Бен и се приготви за финалния си удар:

— О, стига, явно не си знаела. Божичко, много се разприказвах. Не ми обръщай внимание.

— Бен, какво трябва да знам? Ако е свързано с моя телевизионен водещ, по-добре ми кажи, моля те.

Бен се огледа като истински инспектор Клюзо, след което хвана Пади за лакътя и я придърпа към себе си.

— Знам, че от един от вестниците душат наоколо и предположих, че във вашия пресофис няма как да не са наясно. Мисля, че планират историята за коледната вечер.

Пади не знаеше дали да му вярва, но искаше да разбере какво се опитва да й внуши.

— Какво смятат да пишат? Какво се предполага да е направил Джими?

Бен заговори с тона си „повярвай ми, аз съм специалист“.

— Продавал е обиколки из студиата ви, Пади, по два бона всяка, плюс допълнително разкрасяване за дамите. Според статията е направил вече към сто бона.

Пади беше уверена, че това не може да е вярно. На Джими му се плащаше цяло състояние. Защо би паднал дотам, че да се прави на екскурзовод? Но след фурора с телефонните връзки, когато телевизионните канали бяха глобени и трябваше да изплатят милиони на недоволните си зрители, не можеше да си позволи риска от още един скандал. Трябваше да научи повече.

— Не мога да повярвам. Как би могъл да научиш за това, Бен, дори да беше истина?

Бен потупа носа си. Знаеше, че му е паднала в ръцете, и се приближи още повече до нея, като много усърдно се стараеше да не се усмихне.

— Виж, Пади, ще ти кажа какво знам, но трябва да обещаеш, че няма да казваш от кого си го чула. Става ли?

Тя кимна.

— Значи Джими е хванат, когато някакъв драскач от вестника му платил над два бона за една от обиколките. Изглежда, че е заснет с камера. Щом го заковали, се опитал да се измъкне. Явно им е казал, че си му разрешила, но ще затънеш здравата, ако директорът научи. Оня, с когото разговарях, каза, че според Джими и ти взимаш от парите. Не знам обаче как смятат да опишат това във вестника. Единствената причина, заради която знам това, Пади, е защото Джими много глупаво се опита да ме забърка, като ме попита дали не мога да организирам неофициална обиколка на Даунинг Стрийт. Ами не, не мисля така. Е, аз му казах, че е идиот и да ми се разкара от главата.

Пади беше ужасена.

— Ужасно съжалявам, че трябваше да го чуеш от мен. Наистина си мислех, че си в течение.

Работата беше свършена. Бен я потупа утешително по рамото и се отдалечи. Пади отчаяно затършува в чантата си, за да открие айфона си и хукна към вратата, като в гнева и объркването си дори не се сети да се запита защо вестникът, натъкнал се на такава бомба, все още не я е отпечатал.

Валъри видя как Бен се хили, докато една добре облечена жена тичешком се отдалечава от него. Водена от желанието да не бъде разхождана наоколо като наградено прасе на панаира в Глостър, тя се обърна толкова бързо, че дори Лени Гудман би останал впечатлен, и се отправи към две жени, които стояха и се любуваха на „Лъва и мишката“ над огромната камина. Смътно ги разпозна, особено по-младата. Не беше ли онази репортерка от „Приятен ден“, която бе дошла на Даунинг Стрийт за интервю след нападението над Джими Филипс? Валъри глухо изстена, като видя облеклото на момичето. Носеше бална рокля в крещящо червено, с голи рамене и беше обута с лъскави червени обувки с високи токчета, които й напомниха за обувките на Дороти от „Вълшебникът от Оз“. Ансамбълът се завършваше от пурпурна чантичка. Бедното дете, сигурно му беше отнело цяла вечност да избере това, което смяташе за подходящо облекло за обяд с министър-председателя. Освен това приличаше на статистка от „Брилянтин“.

Колкото и да беше невероятно, но по-възрастната жена изглеждаше дори още по-нелепо. Коя беше тя все пак? Макар Валъри да разпозна в модела „Прада“, никога не беше виждала да се носи толкова късо. Нейният моден наставник все й повтаряше: „Няма значение колко са хубави краката ти, никога не носи мини, след като минеш четирийсет.“ Тази жена тук съвсем определено трябваше да чуе съвета му.

Валъри не можеше да си обясни защо жените стоят изолирани; не знаеше, че едната не познава никого, а другата не понася никого. Реши, че става въпрос за проява на социална несигурност, затова тръгна към тях.

Сали отпи още една голяма глътка червено вино. Беше вбесена. От десет минути стърчеше до тази малка пикла от телевизията. Последното, от което имаше нужда, беше беседа с идиоти. Трябваше да се види с Джулиан. Налагаше се да говори с него и да разбере защо я избягва. Искаше отговори. За да минава времето, докато той се появи, остана с момичето.

— Очарователна картина, нали? Представлява баснята на Езоп и е от Рубенс, но и Чърчил е рисувал отгоре й. Била е окачена доста високо на стената и Чърчил решил, че мишката е твърде малка. Според слуховете веднъж късно вечерта извикал да му донесат боите и макар да бил пийнал, се качил на една стълба и направил мишката по-голяма.

Айла въобще не се заинтригува от историята. Отчаяно искаше да види Джулиан. Вечерята им в онази впечатляваща къща в Хампстед беше великолепна. Не я беше приготвил той, а в кухнята имаше някаква си лейди Сиф^[1]. Сигурно беше от тузарските му приятели. Айла така и не я видя, но определено готвеше добре. Джулиан беше нежен, внимателен и отзивчив и дълго се извинява за поведението си в самолета. Този път беше много по-вежлив и страстен. Айла си тръгна с впечатлението, че всичко отново е наред.

На път към резиденцията получи съобщение от него, в което предварително се извиняваше, че може би още ще говори по телефона с американската президентка. Освен това й писа, че се надява да носи бельото от „Ла перла“, което й беше подарил. Дръзко съобщение от министър-председателя, който в момента разговаряше с президента на Съединените американски щати. Това определено си заслужаваше да си го запази на компютъра. Този път може и да беше любов, но нямаше нищо лошо човек да си направи малка застраховка просто за всеки случай.

Когато лелката се залепи до нея, Айла се огледа. Зачуди се дали не стои точно там, където беше стояла Виктория Бекъм по време на посещението си в Чекърс. И Лорейн Кели беше идвала тук. Страхотно, нали? Нямаше търпение да разкаже на майка си. Жената обаче започваше да й лази по нервите; никак не й харесваше. Но коя беше тя все пак? Добре де, по-добре да я попита нещо.

— Как сте?

На Айла нямаше как да й е по-безразлично. Видя, че устните на жената мърдат в отговор, но й беше все едно какво казва.

— … най-продаваният моден седмичник в страната. Със сигурност го знаете?

— Да, да, разбира се, „Селебрити“. А вие с какво се занимавахте там?

— Току-що ти казах, сладурче, редакторът съм. Не ме ли слушаше?

Айла си помисли, че тази редакторка, на която още не беше разбрала името, е твърде надута. И какво като е редактор, нали всички бяха тук да видят министър-председателя?

Сали също се дразнеше и се отегчи до смърт от тази фриволна необразована госпожичка. Какво правеше такава като нея на толкова престижно събитие? Първо Майкъл Грифтън заявява, че смята да се отърве от нея, а после я праща да отразява официалната премиерска визита в Южна Африка. Сега пък присъстваше на най-лъскавото събитие за сезона. С кого се познаваше? Сигурно доеше някой човек с власт. Най-вероятно Бен.

Сали отпи още една голяма глътка вино и поглед на над рамото на Айла към входа. Отчаяно искаше да се спаси, но тъй като нямаше други гости достатъчно наблизо, за да се включат в разговора, й се налагаше да остане. Подаде на сервитьора чашата си, за да й долее риоха, и реши, че може да изпъкне с още факти за къщата.

— Мисля, че по време на войната за Фолклендските острови Маргарет Тачър е провеждала тук военните съвещания, за да държи всички под око.

— Това е било доста отдавна. Още дори не съм била родена.

Ето на. Сали беше дотук. Хлапачката дори не беше хубава с изрусените си кичури и нелепия си вкус за облекло. Ако Бен спеше с нея, му трябваха очила. Изгледа я унищожително и се накани да я остави на съдбата й, когато се появи най-лошият й кошмар.

— Здравейте, дами. Извинявам се, но на съпруга ми му се наложи да закъснее. Не би трябвало да се бави дълго. Е, дами, кажете ми, откъде се познавате с министър-председателя?

О, не, не и тя! Сали беше решила да избягва Валъри на всяка цена, а сега тя стоеше пред нея и препречваше пътя й за отстъпление. Вече се беше изнервила да чака Джулиан да се появи и беше замаяна от алкохола. Имаше нужда от малко свеж въздух. Тъкмо се канеше да излезе отвън на моравата, където някога беше гледала как Джон и Фрейзър Браун играят футбол, докато тя интервюираше майка им. Как можа да не забележи Валъри по-рано. Отново й се наложи да отпие от виното.

Е, щом й се налагаше да води идиотски разговор с жената, която заемаше мястото, което по право се полагаше на нея, значи щеше да я кара направо.

— Запознах се с Джулиан преди две години в галерия „Саачи“. Оттогава се разбираме отлично. Наистина много, много добре. Мисля, че е честно да призная, че съм негово доверено лице.

Валъри за коя се мислеше да обикаля наоколо като господарката на имението и да разговаря със себеподобните си? Е, доста грубо събуждане я чакаше през идните дни, когато Джей Джей се появеше и дойдеше в обятията на Сали. Това вече щеше да смачка фасона на Валъри.

Айла долови враждебността в думите на Сали, но реши, че е заради заяждането им отпреди малко. Малко се притесняваше да води любезен разговор с първата дама и се ужасяваше, че тайната й може да се прочете на лицето й.

— Здравейте, госпожо Дженсън, радвам се отново да се видим. Благодаря, че се съгласихте за интервюто за Джими Филипс. Запознах се с господин министър-председателя точно преди изборите. Бях нощна смяна на Даунинг Стрийт, когато той излезе и обяви датата.

— О, да, Айла, спомням си. Голям шум се вдигна тогава. Редакторът ти сигурно е бил много впечатлен от репортажа ти. Това как се отрази на рейтинга ви?

Думите на Валъри означаваха, че е запозната с доста неща. Знаеше колко влияят рейтингите върху водещите. Айла въздъхна от облекчение. Явно на челото й все пак не беше татуирано A3 СПЯ СЪС СЪПРУГА ТИ. Почувства се по-спокойна, нарасна и увереността й, че ще успее да запази в тайна страхотния секс, който двамата с Джулиан бяха правили само преди няколко дни. Канеше се да отговори на въпроса на Валъри за рейтингите, но Сали сприхаво се обади:

— Всъщност мисля, че подкрепата, която моето списание оказа на министър-председателя по време на предизборната кампания, беше доста по-впечатляваща от обявяването на датата. Да съобщиш пръв историята е интригуващо, но номерът е да задържиш вниманието до края, млада госпожице. В продължение на много дълги часове работих здраво с премиера, за да излъскам публичния му образ. Узнаването на датата беше лесната част, мила.

Сали продължаваше да набира скорост. Нямаше да позволи тази тъпа малка невежа да бъде хвалена от другата не по-малко глупава жена. Нима не знаеха, че скоро на тези партита щяха да се надпреварват да снимат нея? И двете ги очакваше голям шок.

Айла се изчерви като роклята си. Тази стара чанта защо беше толкова изнервена? Шефът й беше останал много доволен от репортажа й. Е, може би не чак толкова, както когато го беше забавлявала само по най-хубавото си бельо „Ла сенца“, но все пак. Пък и онази първа среща с премиера и последвалият ексклузивен репортаж бяха дали на майка й поводи да се хвали пред Тони и Гай.

Валъри също се смути от агресията на гостенката. Като забеляза объркването на Айла, реши да се намеси:

— Е, не знам, мисля, че съобщаването на датата за изборите е в резултат на усърдието на Айла да си осигури достъп до министър-председателя.

Сали се изсмя подигравателно и разля малко вино върху роклята си. Този разговор беше пълен абсурд. Така не биваше. Повече не беше в състояние да сдържа яда си:

— О, нима? Така ли мислите, госпожо Дженсън? Защото, честно казано, аз въобще не смятам така. Ще откриете, че никой няма по-добър достъп до съпруга ви от мен. Нито вие, нито Бен — или Ам-Гъл, както предпочитам да го наричам, — нито който и да било друг. Искам да ви кажа, че никой няма такъв достъп до съпруга ви като мен.

Беше повишила глас и привлече вниманието на другите гости. Бен стоеше като закован в другия край на залата, имаше чувството, че не може да помръдне краката си. Когато видя, че жените се събират, не беше сигурен дали присъствието му ще помогне, или само ще навреди, така че най-глупаво реши да изчака. А сега вече беше твърде късно.

Слисана от агресията и последвалата сцена, Валъри поиска да успокои вбесената жена. А и как така никой нямал по-добър достъп до съпруга й от тази дърта овца, докарана като младо агне?

— Мисля, че трябва малко да се успокоите. Ъ… Съжалявам, но не знам името ви…

Сали беше на път да получи припадък. Въобще не я интересуваше дали моментът е подходящ. Опитите да се контролира пропаднаха. Яростно размаха ръце и разплиска виното си, когато започна да крещи. Думите заизлизаха малко по-неясни, отколкото би искала.

— Сали, името ми е Сали Симпсън. Скоро ще съм госпожа Сали Дженсън, както сигурно ще откриеш. Джей Джей ще се разведе с теб и ще се ожени за мен. Заедно сме почти откакто се срещнахме за първи път. Той не обича теб, обича мен и ти нищо не можеш да направиш. Ще ви зареже, теб и тъпите ти деца, веднага след Коледа. Прави се на домакин днес, защото оттук нататък с тази задача ще се заема аз. Всички ли чухте това? Оттук нататък ще е моя работа. Следващия път, когато дойдете тук, аз ще бъда домакинята, така че се постарайте да сте любезни с мен, мамицата ви, защото иначе ще ви дам да се разберете!

Валъри стоеше като вцепенена до камината, толкова беше шокирана, че не забеляза как кръвта се отцежда от пламналото допреди малко лице на Айла. Останалите гости се втрещиха и започнаха бавно да се приближават до трите жени, и постепенно оформиха полукръг. Съвсем наясно с присъствието на публиката, Валъри се втренчи в Сали и прошепна:

— Не знам какво се надявате да постигнете с това избухване, но ви моля да се въздържате от ругатни и да спрете с това веднага. Излагате се! Не вярвам на безумните ви обвинения и се боя, че трябва да ви помоля да си тръгнете незабавно.

Тя замълча и тръгна към Сали, за да я хване за лакътя и да я изведе навън, преди пак да се е разкрещяла. Сали обаче вече беше изгубила всякакво чувство за мярка. Джулиан чу суматохата от първия етаж и се втурна към парапета над Големия салон точно навреме за финала.

— А, не ми вярваш, така ли? Ами откъде да започна? Помниш ли как се печеше на плажа в Южна Африка и страдаше за съпруга си, безмилостно задържан по държавни дела в Кейптаун? Нека ти кажа, госпожо Дженсън, че докато го чакаше и се надяваше, той се забавляваше с мен във великолепен апартамент с изглед към Тейбъл Маунтин!

В залата се чуха ахвания, прекъснати от писъците на Айла:

— Не, не е вярно! Не е вярно! Това е долна лъжа! Беше с мен на сафари. Каза, че е преживял най-хубавия секс.

Бавно и последователно Валъри огледа насъбралите се, а после вдигна поглед към парапета, където видя съпруга си да стои вцепенен с изписани на лицето отчаяние и ужас. Тя се постара да остане спокойна и се огледа за Доминик и Джесика. Видя, че икономката бързо ги води нагоре по стълбите. Това беше добре.

Остави чашата си и изгледа първо истеричната Сали, а после разхлипаната Айла. Неволната й публика стоеше в очакване да види нейната реакция. Валъри се изкашля.

— Дами, за нито една от двете ви няма място на моята маса. Моля ви да напуснете без повече сцени. Не очаквам да се наложи да ви моля отново.

Айла беше готова да се запъти към вратата, но Сали, която бе видяла пребледнелия Джулиан, се развика към него:

— О, любов моя, не я оставяй да ми говори така! Кажи й, че обичаш мен. Кажи на нея и на тая тъпа малка уличница за нас и за нашите планове. Моля те, скъпи, кажи им!

Когато Сали го удари на молба, а слисаните гости се обърнаха към него, Джулиан осъзна, че трябва да направи нещо и се втурна към стълбите. Само миг по-късно беше в Големия салон, а жадните за новини журналисти се разделиха, за да му направят път да стигне до камината.

— Госпожо Симпсън, както каза и съпругата ми, наистина трябва да ви помолим да напуснете незабавно. И вие също, госпожице Макгавърн, ако обичате. Нямам представа колко точно сте пили, но очевидно е било твърде много. Излагате се с тези странни твърдения и с Валъри няма да търпим това. А сега бихте ли тръгнали към вратата, моля?

Айла вече ридаеше и искаше веднага да се махне, но изходът й беше препречен от потъмнялата до мораво Сали.

— Но, любов моя…

— Госпожо Симпсън, въздържайте се от повече глупости и напуснете незабавно!

Джулиан понечи да хване ръката й, обаче тя го изпревари и заби юмрук в дясната му буза. Миг след това се обърна и грубо бутна Айла към решетката на камината от ковано желязо. Тръгна към Валъри, но се сблъска с впечатляващото хладнокръвие на първата дама.

— Действията ви са напълно недопустими, мадам. Трети път няма да ви моля. А сега си вървете.

Хората от охраната най-сетне се задействаха. Валъри спокойно изрече:

— Дами и господа, с извинения за прекъсването ви моля да ме последвате към трапезарията. Обядът е сервиран.