Кей Бърли
Първите дами (63)

63.

Списание „Селебрити“

Сали беше бясна заради инсинуациите. Гледаше на живо влизането на Бен на Даунинг Стрийт и беше съвсем наясно какво се опитва да внуши той. Изключи телевизора. Погледна към реката и сама се изненада, като се разплака. Не в офиса. НИКОГА не показвай слабост в офиса. Но докато съзерцаваше колосалния погром, не можеше да спре сълзите си.

Само преди два месеца беше на път да се превърне в следващата първа дама и да прекара остатъка от живота си с единствения мъж, когото някога беше обичала. Вчера заби дясно кроше в лицето му пред очите на съперничките си.

И още по-лошо, някаква малка уличница, която дори не я биваше в работата й, твърдеше, че е спала с Джей Джей по същото време. Лъжлива малка кучка! Опря лакти на масата, стисна главата си между дланите и си припомни изражението на Джей Джей, когато й нареди да „напусне незабавно“. Грубо я извлякоха от вратата, а отвън колата с шофьора вече я очакваше. Когато най-сетне се напъха вътре, Том й подаде кутийка с кърпички и Сали безутешно рида през целия път до Лондон. Сънят беше свършил.

Прибра се у дома и рухна точно на вратата. Шон отново се прояви като мъжа в къщата и след като я отведе в спалнята й, се опита да я успокои. Легна при нея и нежно я прегърна, докато тя се унесе в сън. На сутринта с тийнейджърско усилие опита да направи закуска, но нищо не можеше да я успокои. Надяваше се, че отиването на работа ще й помогне, но в асансьора я посрещна приглушен кикот. Влезе в офиса си и завари служителите си бързо да скриват сутрешните вестници с историята в Чекърс. Трябваше да приеме, че всички поглъщат жадно и най-неприятните детайли. Не че се интересуваше от глупавите им клюки, но това, което успя да зърне от заглавията, подчертаваше, че плановете й за бъдещето са провалени.

Отмъщение. Тя жадуваше за отмъщение. Ако с мечтите й беше свършено, тогава всички останали също трябваше да страдат и това щеше да започне още сега. Издуха носа си, сложи си малко фон дьо тен и извика по интеркома Мария, която днес изглеждаше необичайно весела. Сали още не знаеше, че заместничката й е приела предложението за работа от списание „Харпърс Базар“. Когато влезе в кабинета на чудовищната си шефка Мария си помисли, че не е възможно да има по-подходящ ден от този, за да й съобщи новината:

— Здравей, Сали, ужасно съжалявам за случилото се вчера. Много ми е неудобно заради теб. От „Дейли Мейл“ твърдят, че трябва да бъдеш дадена под съд. Надявам се да не се стигне дотам. „Сън“ пък пишат за „Курвагейт“. Сигурна съм, че се надяваш да нямат предвид точно теб. Както и да е, денят не е подходящ да се крият лошите вести, така че идвам да ти кажа. Напускам. Едномесечното ми предизвестие започва от днес, така че за съжаление се махам оттук от средата на следващия месец.

Сали долови самодоволството в гласа й. Тая нямаше да я бъде.

— С цялото ми уважение към Дороти Паркър, но ще извиня праха ти^[1]. Да те няма. И си почисти бюрото.

След няколко минути Сали повика охраната по телефона. Мария се запъти към бюрата с бившите си колеги и опита да се усмихне през сълзи. Започваше нова и по-щастлива глава от живота й без непрестанните ругатни на тираничната си шефка. Това сега беше само миг във времето. Усмихни се.

Още не беше стигнала асансьора, когато Сали запретна ръкави. Нямаше време за чувства. Имаше работа за вършене.

— Кейт, ела, по-бързо! Така, скъпа, ти си новата Мария, честито и така нататък. Ще уговорим условията след Коледа, но имам малко спешна работа за теб, сладурано, и я искам за тазседмичния брой.

Кейт стоеше и се чудеше дали наистина иска повишението, но като погледна лицето на Сали, си даде сметката, че моментът не е подходящ да обсъжда този въпрос. Седна неспокойно на дивана и се сети, че е оставила бележника и химикалката си върху бюрото от другата страна на здраво затворената врата. Вдигна ръкавите на пуловера си и се опита да създаде впечатление, че е готова за работа. Записките бяха за низшите смъртни.

— И така, Кейт, да започваме. Снимките на Монти Мичъл. Той осребри ли си чека?

Допреди по-малко от минута Кейт беше заместничка на Мария и си отдъхна, че са я питали нещо, на което лесно може да отговори. Приготви се да обясни.

— Да, платихме на посредника сто хиляди паунда. Мисля, че в петък петдесет хиляди са преведени по сметката на Монти. Снимките са в сейфа, никога няма да видят бял свят. Репутацията на Чарли е в безопасност и сме планирали снимки от годежа му с Джулия по-следващата седмица на Малдивите.

— Не. Промяна в плана. Искам всяка една снимка да излезе в тазседмичния брой и искам ти да напишеш текста, Кейт. Историята трябва да е как Чарли отива при своя най-добър приятел, който преминава през голямо изпитание, и как Монти Мичъл, този така наречен приятел, го предава. Най-важното е да наблегнеш на предателството на Мичъл. Как разбира, че приятелят му е пристрастен, че е изпаднал в миг на слабост. И щом е разбрал, го е манипулирал, подмамил го е и после го е снимал. Нека стане ясно, че мотивите на Монти са били да го постави в най-възможно неловкото положение и да нарани Чарли, и, разбира се, да направи пари от това.

Кейт се слиса. Дали Сали не се беше побъркала окончателно?

— Но снимките ще унищожат и Чарли, и Монти. Това е лудост, Сали. Читателите ни обичат и двамата. Монти се бори да се възстанови, а Чарли най-сетне откри любовта. Продажбите ни са най-големи, когато един от тях е на корицата.

— Именно, скъпа. Тогава си представи какви ще бъдат продажбите тази седмица преди Коледа, когато и двамата ще са на корицата. Единият е пристрастен, натикал петдесет паундова банкнота в носа си. Има нужда от помощта ни, за да оправи живота си. Другият е лицемерна, лъжлива, подмолна и нелоялна отровна змия, криеща се в тревата.

Ето това беше справедливост. Монти щеше да плати за греховете на зет си.