Кей Бърли
Първите дами (52)

52.

На следващата сутрин Валъри разговаряше с майка си по телефона от спалнята си, докато и двете гледаха интервюто й с Айла.

— Знам, мамо, и аз не мога да повярвам. Кой би постъпил така с този чудесен човек?

— Красива е, нали? Да, предполагам, че малко прилича на Туиги. Както и да е, току-що излизам от банята и седя по хавлия. Трябва да се облека, Джулиан вече излезе, а ме чакат хиляди неща за вършене. Поздрави Монти и татко. По-късно пак ще ти се обадя.

Валъри изпитваше раздразнение, докато затваряше телефона, но не беше много сигурна за причината. Майка й беше права. Айла наистина беше хубавица, но незнайно защо не й беше симпатична. Може би защото малко й напомняше за Джулия. И онова късо гащеризонче, с което се беше издокарала, никак не помогна. Може и да беше модерно, но тя винаги беше отказвала на Джесика да й купи такова и определено не вървеше една телевизионна журналистка да се появи на Даунинг Стрийт в подобно облекло. Независимо от това щеше да й изпрати писмо, за да й благодари за интервюто.

Смъкна се от леглото си и отиде до мивката, за да си измие зъбите. Изстиска паста за зъби от тубичката и спря за миг, за да се огледа добре в безпощадното огледало. Осветлението беше особено ярко в старата баня. Вероятно не беше сменяно още от времето на Чърчил. Огледа се по-отблизо. Южноафриканският тен още си личеше и тя се почувства по-щастлива от видяното. Отново започваше да възвръща контрола над живота си и постепенно добиваше по-здравословен вид.

След продължителен спор избра да не се вслуша в съвета на очарователния млад лекар в болница „Сейнт Томас“, който се беше грижил за нея след инцидента през септември. Хапчетата, които й беше предписал, си стояха в шишенцето, както и джинът си оставаше в бутилката.

Ваканцията се беше оказала крайъгълен камък за цялото семейство. Джулиан най-сетне беше дошъл на себе си след шест дълги месеца на колебание и нерешителност. Сега и двамата предпазливо вървяха във вярната посока.

Валъри потърка бузата си. Все още изглеждаше добре, но определено беше по-изтощена след изминалата година. Месеците на злоупотреба с алкохол бяха взели своето. Измършавяло лице, изпъкнали скули… Имаше нездрав вид. Поклати недоволно глава. Щеше да отнеме известно време, преди да се възстанови напълно.

Изплакна устата си и отиде до гардероба, за да избере какво да си облече, като в същото време мислеше какво да сготви за вечеря. Спря се на три четвърти панталони и овчарски пай. Това беше любимото ястие за нея и Джулиан още от първата им среща в университета и знаеше, че той ще е доволен. Направи наум списък на нужните продукти, за да ги поръча по интернет, и си сложи кашмирен пуловер „Марк Джейкъбс“.

Изборът на дрехи беше важна част от ежедневието й, особено в случаите на медийни изяви, но задушаването на кайма и лук в кухнята не изискваше подобни формалности.

Спря се пред голямото огледало на вратата на гардероба. Отдавна си беше избрала подходящия стил и бе достатъчно уверена, за да се придържа към него, все едно какво предлагаха лъскавите модни списания.

Засмя се, като се сети как само допреди два месеца щеше да е по-вероятно да изкара деня си по пижама. Отново си припомни ваканцията, която за малко да не се случи. Чудесно прекараните дни със семейството й я накараха да осъзнае каква щастливка е.

Приседна на тоалетката и се върна към сутринта, в която се беше събудила рано, видяла беше баща си да седи на балкона и му бе предложила да се разходят по брега. Слязоха на плажа, без да будят другите, и тръгнаха щастливи заедно, докато вълните се опитваха да ги изпръскат. Франк се беше поболял от тревога по нея. Тя си оставаше малкото му момиченце и той искаше да я защити. Не беше сигурен какво да каже, как да започне разговора, който бе искал да проведе с нея още преди месеци. Вървяха мълчаливо, потънали в собствените си мисли. Той усещаше тъгата й и искаше да й помогне. Но как? Продължиха да вървят по брега и най-накрая Валъри заговори първа:

— Татко, нали знаеш, че не се налага да носиш черни официални обувки на плажа? Джапанките също вършат чудесна работа.

Франк погледна краката си и трябваше да признае, че тя има право.

— Ако трябва да съм честен, въобще не погледнах какво обувам, мила. Мислех си за безценното си малко момиченце и се чудех защо е толкова тъжно. Двамата с майка ти винаги сме били толкова горди с теб, докато те гледахме как растеш и търсиш мястото си в света. Знаеш, че през годините съм научил достатъчно много, за да мога сега да те уверя, че каквото и да е това, което ти тежи толкова в момента, то ще отмине, моето момиче. Знам, че е клише, но времето наистина е велик лечител. Каквото и да те тормози, скоро ще остане само спомен. Аз съм ти баща и ще направя всичко по силите си, за да оправя нещата.

Валъри се усмихна, погледна към неподходящите му сиви чорапи и обувките, съсипани от вълните, и се хвърли в прегръдките му.

Застанал до глезените във водите на Индийски океан, франк притисна силно дъщеря си до себе си, за да я защити и да й помогне да се освободи от напрежението. Прошепна на съсипаното си дете:

— Не плачи, моето момиче, майка ти ми е приготвила още един чифт.

Валъри взе от тоалетката диамантеното си колие и се зае със сложната закопчалка.

— Нека ти помогна, любов моя.

Джулиан стоеше на вратата и наблюдаваше как жена му се облича. Макар да беше твърде отслабнала покрай предизвикателствата на предизборната кампания, тя най-сетне се връщаше отново при него. Депресията я беше обзела до такава степен, че се бе опитала да се нарани, а той не беше успял да го предотврати. Сега изпитваше облекчение, че се е върнала.

Валъри отиде при него и повдигна косата си, за да й закопчае колието, и се изненада, когато той нежно я целуна по шията.

— О, скъпи, това беше прекрасно. Мислех си да направя овчарски пай за вечеря, искаш ли?

Джулиан щракна закопчалката, намести диаманта и бавно плъзна пръста си по гърдите й, след което закачливо подръпна кашмирения пуловер с показалец.

— Разбира се — прошепна той и нежно я гризна по ухото. — Следобед имам обяд с Джудит — добави, смъкна пуловера й така, че да оголи дясното й рамо и го целуна. — Все пак трябва да призная, че точно в момента внезапно огладнях.

Валъри изгледа топло мъжа, когото винаги беше обичала. Разроши черната му коса, съвсем леко прошарена по слепоочията. Това го правеше още по-хубав.

— Обичам те.

Джулиан нежно я целуна вместо отговор и я понесе на ръце към леглото.

— Още когато те видях пред Корпус Кристи преди толкова години, си знаех, че ти си мъжът за мен.

— Единственият, скъпа моя.

Легна до нея и постави дланта си на корема й.

— Спомняш ли си тясната стаичка, в която се очакваше да се храним, да спим и да учим? И двамата бяхме ужасно нервни. Искахме всичко да е идеално.

— Спомням си, че ми донесе рози и шампанско, а аз сготвих овчарски пай. А ти изглеждаше толкова красив. Не можех да повярвам, че най-красивото момче в колежа се интересува от мен.

Джулиан се усмихна и целуна страстно съпругата си.

— Не можах да изям порцията си достатъчно бързо. Отчаяно исках да правя любов с теб. Шампанското ми даде кураж, но когато стигнахме дотам, не знаех какво да кажа, не бях сигурен дали си готова. Не знаех как да те попитам. Направо си бях глътнал езика. Спомняш ли си? Беше нервна и несигурна и каза, че съм ти първият.

Споменът накара и двамата да се разсмеят.

— Знам, скъпи, а освен това не знаех как да ти кажа, че и аз го искам. Спомняш ли си какво отговорих накрая?

Джулиан добре си спомняше, но искаше отново да чуе поканата на съпругата си.

— Припомни ми.

— Танцувай с мен, моя любов.

Джулиан повече не можеше да се сдържи.