Кей Бърли
Първите дами (38)

38.

Полетът с „Бритиш Еъруейз“

Айла никога досега не беше пътувала в бизнес класа и наистина й харесваше. Прие чаша изстудено шампанско от Ал, очарователен стюард от авиокомпанията, и се отпусна в спусната си до края седалка. Започваше да си мисли, че в крайна сметка неприятният секс с Майкъл Грифтън може би си беше струвал. От непохватното му отчаяние да й свали дрехите я побиваха тръпки, но не колкото при последвалия му делириум, когато я видя да стои пред него по черен сатенен сутиен и бикини. С показалец беше очертала прекалено обилно намазаните си с гланц устни, което означаваше, че цялото им сексуално преживяване не беше кой знае колко повече от „бум-бам, мерси, мадам“ и после „чао, че да не изпусна автобуса за вкъщи в десет“.

Опита се да забрави спомена за разкривеното от оргазъм лице на Майкъл. Приличаше не толкова на мъж, изживяващ върха на сексуалното удоволствие, колкото на Плуто — кучето на Мики Маус, само че със запек. Отново я побиха тръпки.

— Студено ли ти е, захарче? Онзи очарователен стюард ще ти донесе допълнително одеяло, ако го помолиш, а да не забравиш и още една възглавница. Това е десетчасов полет, така че по-добре човек отрано да се настани удобно.

Боб беше обиколил няколко пъти света по работа и знаеше правилата. Вземи си възглавница и допълнително одеяло, преди спътниците да усетят студа в самолета и да не оставят нищо.

— Не, добре съм, благодаря, Боби. Мисля, че само трябва да хапна нещо. О-о-о, виж, тук пише, че за вечеря мога да си избера всичко от четиристепенно меню до лека салата и мезета, всичко това допълнено от отбрани вина и шампанско. — Айла млъкна, за да прочете всичко внимателно. — Имат и салата „Цезар“. Ще си взема това и шоколадова торта.

Боб й се усмихна и седна до илюминатора. Предложи й място 62-А, което смяташе за черешката на тортата в самолета, но очевидно новачка в бизнес класата, Айла каза, че предпочита да е до пътеката. Все някога щеше да се научи.

Две възглавници, две одеяла, махаме обувките и ги избутваме настрани, слагаме чорапите срещу разширени вени… и Боб вече можеше да обърне внимание на каталога с освободени от мито стоки и подходящ парфюм за съпругата. Чудесна жена, любовта на живота му през всичките им трийсет и пет години заедно. След кратък оглед избра нещо непроизносимо на „Шанел“, сенки за очи „Боби Браун“ за дъщеря си Джанис и плюшено кученце с магнитни лапички за внука си Гавин.

Остави каталога настрани и се зачете в забавната част от програмата им по време на пътешествието. Подсмихна се, като се сети как беше подценил Айла. Като пълен глупак беше решил, че дните й в „Приятен ден“ са преброени след провала в Дъблин. А ето я сега, седеше до него, наслаждаваше се на всички удобства на скъпото пътуване и имаше насрочено още едно интервю с министър-председателя. Това момиче никога не трябваше да бъде подценявано.

Първоначално беше решил, че работата се е оправила под влияние на Керъл, но си даде сметка, че по-вероятно беше тя да е видяла грешката в подхода си към Майкъл и е успяла да се сдобри с шефа на новинарския екип. Надяваше се да не е избрала трети път — този на Трейси с разтворените крака. Но ако трябваше да е честен, се боеше, че случаят най-вероятно е такъв. Отиваше в Южна Африка, после с Айла щяха да направят малко снимки, а след това щеше да прекара няколко дена в хотелския басейн, докато малката отиваше някъде навътре из страната да се видела с приятелка.

— Още едно шампанско за мен, Ал? Великолепно е.

Докато Ал се оттегляше, премиерският екип, който беше забавен в последната минута от телевизионно интервю, най-сетне се качи на самолета и тръгна към първа класа.