Кей Бърли
Първите дами (45)

45.

Докато семейство Мичъл се приготвяха за обяд, Джулиан летеше високо над изгорената от слънцето африканска савана в луксозния осемместен самолет. Погледна към разнебитените домове на местните, които се бореха с оскъдицата, обработвайки сухата земя. Парчета гофрирана ламарина покриваха безформените колиби и предлагаха слаба защита срещу стихиите. Отново се замисли за живота на хората без късмет като неговия, които се справяха без канализация и електричество. Гордън Браун беше прав в опитите си да помага на развиващите се страни.

Джулиан се отпусна в кожената си седалка и затвори очи. Наслаждавал се беше много на всеки миг от пребиваването си в националния парк „Крюгер“, но сега се изненадваше на нетърпението, с което очакваше да види семейството си. Не беше сигурен дали желанието му включва и Валъри. Сега тя беше толкова по-различна от времето, когато се запознаха.

От мига, в който бъдещата му съпруга го беше съборила от велосипеда, Джулиан беше напълно запленен от нея. На пръв поглед двамата бяха напълно несъвместими, с биографии, които нямаше как да са по-различни. Положението и привилегиите бяха гарантирали на Джулиан чудесен живот, все едно кой път щеше да избере. Валъри беше от работническо семейство и се гордееше с това. Говорът й не беше като на хората от неговата класа и това й носеше много трудности. Акцентът й си проличаваше още повече, когато бъдеше предизвикана, както се случи на разгорещения дебат в „Оксфорд Юнион“.

— Ще си купя сак, в който да запазя всичките ти провлечени гласни, любима. Изглежда, че ги произнасяш винаги, когато си ядосана — шегуваше се често той. Това правеше Валъри още по-ядосана и северна. Много от приятелите му не я одобряваха, но с любовта и подкрепата му се беше научила да пренебрегва снобските подигравки и вместо това беше показала характер и бе спечелила два ордена първа степен от Корпус Кристи. Академичните постижения на Джулиан не бяха толкова впечатляващи, но това нямаше голямо значение заради потеклото му и той се насочи към политическите дисциплини. Мястото в парламента му беше гарантирано от влиянието на баща му и скоро беше избран. Валъри се бореше да се качи на първото стъпало на издателската стълба, като работеше много повече от колегите си, за да успее.

Сватбата в параклиса на семейното имение на Дженсън-Фицсимънс беше съпроводена от твърде необичайно събиране на две напълно различни класи. Родителите на Джулиан усърдно се стараеха да бъдат любезни и да не се отнасят снизходително към новите си роднини. Винаги учтиви, но мили само привидно.

Майка му предвиждаше неблагоприятен завършек за връзката им и ранен край на техния брак. Само че се беше оказало, че греши. Джулиан и младата му съпруга бяха идеалната двойка и децата скоро се родиха. Той още си спомняше въодушевлението, когато увитият като подарък тест за бременност със синята линия възвести идващото бебе. Баща му се зарадва на момченцето, а с него — и на продължението на рода. Последваха два спонтанни аборта, но тържествената поява на Джесика допълни семейното им гнездо. Валъри желаеше да продължи като работеща майка, като разчиташе на подкрепата на любящото си семейство и на поредица непредсказуеми бавачки, докато двамата с Джулиан не достигнеха крайните си цели.

Той скоро получи признание в Камарата на общините като частен секретар на поредица министри, докато Валъри стана редактор, а после — заместник — издател на научна литература във „Фърст Стоп“. Бащата на Джулиан искаше синът му да се оттегли от Камарата на общините и да заеме полагащото му се място на червените кожени седалки в Камарата на лордовете, само че той здраво се беше прицелил в премиерския пост. Последваха успешни назначения като министър на транспорта, на външните работи, а после и министър на правосъдието, докато накрая получи окончателната си награда.

По време на пътуването Джулиан често признаваше, че не би могъл да се справи без любовта и подкрепата на своята красива, елегантна, интелигентна, дяволита и вярна съпруга. Здравият й разум, нежността и изгарящата й страст го бяха успокоявали в много случаи, когато се беше мислил за победен. През цялото това време тя скромно продължаваше кариерата си и стана административен директор на издателството. Кой би могъл да знае каква ще е следващата стъпка? Тогава тя се отдръпна, жертвайки собствената си кариера, поне краткосрочно, в името на успеха на съпруга си.

Първоначално пътуваха заедно винаги, когато беше възможно, но грижите за децата и благотворителните акции все повече привързваха Валъри към Лондон. Без съпруга си започна да привлича готови за атака хиени с начервени устни. Отне му много време, докато отстъпи. Първоначално вината го разяждаше и го парализираше страхът, че изневерите му ще станат публично достояние. Например начинът, по който вестниците бяха разкрили всеки детайл от деянията на Джон Мейджър и дори на Джон Прескот. Наясно беше, че сексуалните му забежки няма да бъдат толерирани от партията и страната и трябва да си останат тайни. Не можеше да рискува да се коментират в пресата. Бяха много, толкова много, че му беше трудно да си спомни всичките им имена, но той избираше завоеванията си внимателно и изневерите му останаха неразкрити. Тогава съвсем глупаво се влюби.

Джулиан отвори очи. Дали това наистина изпитваше към Сали? Не беше сигурен. Скоро щяха да се приземят и очакваше с нетърпение успокояващата вечеря. Щеше да има здравословен политически дебат по въпросите за брендито с Шийла и франк, както и оживени спортни коментари с Монти, докато Доминик и Джесика се препират кой мами в играта на „Монополи“, осигурена им от хотела.

Щом се приземиха на частната писта, той помаха за благодарност на пилота и се качи в открития ленд роувър за мъчителния едночасов преход до курорта. По време на пътуването почти не беше разговарял с Карл, потънал в мисли за емоционалните предизвикателства, които следващите няколко месеца може би щяха да донесат. Досега му беше много по-лесно да вини Валъри за провала на брака им, но ако трябваше да бъде брутално честен, наистина ли вината беше само нейна?

Най-сетне стигна до скривалището в стил Робинзон Крузо, събу обувките си и бос се озова до апартамента. Качи се на терасата на разкошната стая и вдиша успокояващия морски въздух. Налегна го усещане за спокойствие и удовлетворение и още няколко пъти пое дълбоко дъх. Както се държеше за парапета, се наведе напред, взря се към плажа и успя да види семейството си. Франк и Доминик играеха плажно ръгби, Монти беше в инвалидната си количка с вдигнати ръце и се правеше на футболна врата.

Момичетата пляскаха във водата. Джесика носеше новия си бански, който майка й беше настояла да й купят от „Джак Уилс“. Целият беше мокър, но това явно не я притесняваше. Можеше да чуе радостните викове на дъщеря си от балкона, на който стоеше. Доволен, че всички се забавляват, Джулиан се отпусна в плетения стол. Почувства се спокоен под лъчите на късното следобедно слънце и не за пръв път се запита какво точно търси.

Животът му със Сали обещаваше да е чудесен. Остра като бръснач, тя винаги се радваше да го види и беше идеалната добавка на всяко лъскаво събиране. На второ място идваше обожанието на Айла. На повърхността и двете възможности бяха безкрайно по-изкусителни от досадата на домашния живот и тежкия товар да бъде съпруг и баща.

Например проблемите на Доминик в училище. Кога щеше да се научи това момче да спазва правилата? У дома беше очарователно възпитан, но когато се върнеше в училище, ставаше истинския звяр. Може би Валъри беше права, че той е само едно чувствително дете, което се чувства отхвърлено, защото са го отделили от дома.

Ужасната депресия, с която шуреят му се опитваше да се пребори, а животът му беше съсипан. Със спортната му кариера почти сигурно беше свършено, а да си намери жена, докато е в инвалидна количка, щеше да е трудно. Монти се опитваше да запази духа си висок, но Джулиан знаеше, че той е един смазан човек.

И това не беше всичко. У дома непостоянните настроения на Валъри водеха до неспособността й да се справя, без да се обърне към бутилката с джин, а това беше твърде голямо предизвикателство за него. Защо се беше превърнала в сянка на жената, в която някога се влюби?

Той поклати глава. Никоя от отговорностите му към семейството не би могла да се сравни с ревностното очакване на откраднатите мигове със Сали или Айла. Но сега, като гледаше как всички, освободени от ежедневните си грижи, си почиват щастливо заедно, Джулиан усети как духът му се повдига. Най-неочаквано го изпълни енергия при перспективата да изкара времето си с всички тях и с изненада установи, че това включва и Валъри.

Отпуснат в стола си, Джулиан протегна крака към кръглата плетена масичка и погледна към океана, унесен в спомени и мечти. Усети топлината на слънцето по стъпалата си, затвори очи и бавно започна да върти глава, за да отпусне врата си.

Отново се върна в университетските години и си спомни как забавленията му винаги бяха изпълнени единствено с тестостерон, преди да се появи Валъри. В онзи миг се промени всичко. Повече нямаше желание да ходи по барове или на турне по ръгби в Туикенхам за уикенда с момчетата. Стана му трудно да се съсредоточава по време на лекции. Единственото, за което мислеше, беше как да бъде с Валъри. Абсолютно сигурно тя беше любовта на живота му, негова опора в продължение на двайсет години, докато не започна да рухва Джулиан свали крака от масичката, разкопча ризата си и влезе в апартамента, за да си вземе студена бира от минибара. Преоблече се с тениска и бермуди, върна се на балкона, щастлив да гледа отдалеч как семейството му се радва на ваканцията.

Още много неща трябваше да изчисти в съзнание то си. Наистина ли искаше да захвърли всичко, за да прекара остатъка от живота си със Сали? Беше сравнително сигурен, че след първоначалния смут британската публика скоро ще се съвземе, особено с помощта на Бен. Валъри щеше да е с разбито сърце, родителите и щяха да са гневни, а Монти, в желанието си да защити сестра си, вероятно никога нямаше да му проговори. Надяваше се все пак децата да не вземат страна. А и имаше и Айла. Не можеше да си представи, че тя ще продължи да му е подръка, ако публично се обрече на друга, а и искаше ли това в действителност? Може би, но Сали щеше да го дебне като ястреб и навсякъде щеше да пътува с него. През последните няколко месеца тя изглеждаше идеалното разрешение за нещастния му живот, но дали не действаше прибързано спрямо нея?

А може би не ставаше дума за Сали, Айла или дори Валъри. За миг отчаяният и мъчителен спомен за полицая, който стоеше и го очакваше на гарата в Падингтън вместо майка му, за да го върне в училище, неканен си проби път в мислите му. Джулиан го изтика обратно в най-дълбоките кътчета на съзнанието си и отпи от бирата си. Отново погледна към групата и видя, че Валъри гледа към него изпод широката периферия на шапката си. Джулиан скочи на крака и размаха ръце в отчаян опит да привлече вниманието на съпругата си.

Изглежда тя се поколеба и се огледа наоколо, несигурна дали маха на нея или на останалите членове на семейството. Джулиан беше ужасен. Какво й беше сторил? До какво състояние я беше довел? След двайсет години не знаеше дали да помаха на съпруга си. Протегна се през парапета и й прати въздушна целувка. Тя нерешително му помаха в отговор. Успя да види усмивката й. Джулиан отново й махна. Какво си мислеше? Как въобще му беше дошла на ума идеята да изостави тази прекрасна жена? Побъркал ли се беше?

Валъри веднага съобщи на децата, че баща им е дошъл. Той чу как дъщеря им изписква от радост, след което изскочи от водата и се втурна към него. Джулиан последва примера й, прескочи парапета и се втурна по крайбрежната алея към брега. Достигна Джесика и я прегърна, а после, изпълнен с щастие, включи към прегръдката и Доминик, който тичешком се беше присъединил към тях. Останалите членове на семейството поздравиха тримата с топли усмивки. Всички бяха доволни, че виждат Джулиан. Не защото беше министър-председател, не защото искаха от него секс, власт или пари, а просто защото го обичаха безусловно. Той се постара да не заплаче.

— О, Джулиан, момчето ми, нямам думи да ти кажа колко се радвам да те видя. Вече си мислехме, че никога няма да дойдеш тук. Нямам търпение да чуя всичко за пътуванията ти. Нямам нищо против една хубава чаша чай. Обзалагам се, че това важи и за теб, нали?

Би ли помогнал на Франк и на Доминик да избутат Монти до терасата?

Джулиан погледна към откритото лице на тъща си. За миг почувства, че тя може да види в душата му, че е разбрала за изневярата му и му е простила. Но колко всъщност би могла да знае? Това просто беше гузната му съвест.

Хвана ръката на Шийла и я поведе по плажа към Монти и останалите.

— Разбира се, скъпа ми тъщо. А какво ще кажеш и за малко кейк? Изрично помолих главния готвач да ни изпече ангелски кейк. Знам, че ти е любимият.