Кей Бърли
Първите дами (42)

42.

— Добро утро, шефе, а може би лека нощ? Не, не ми отговаряй, ясен ми е резултатът от шляенето из провинцията.

Бен се беше върнал в Кейптаун за малко почивка след пътуването до Претория. Всеки ден се чуваше с Джулиан, за да го осведомява за последните вести от дома. В тяхно отсъствие Дейзи, вицепремиерката, трябваше да отговаря на въпроси в Камарата на общините този следобед.

— Казах й да не се перчи този път или опозицията ще я разкъса отново и не защото носи оня тъп костюм със зебровата шарка. Писна ми да го виждам, а и я прави да прилича на кобила с пижама. Та, казах й да започне с обяснение защо не можеш лично да присъстваш там. После да подчертае пред камарата, че ваканционната част от пътуването е заради Валъри и Монти и е изцяло на твои разноски, което си е очевидно. Онова леке от партията на Освобождението вече души наоколо, за да види дали не си се опитал да платиш от хазната. Честно, ако бяха спечелили повече от едно скапано място, тоя щеше да си намери някой друг, с когото да си играе и да стои далеч от работата на другите хора. Сложил съм го в списъка за градинското парти на кралицата, това ще го накара да замълчи. Дейзи знае, че трябва да подчертае пред камарата, че си осведомяван редовно за ежедневните дейности на правителството и ще се върнеш другата седмица. — Освен това, шефе — продължи безмилостно Бен, — председателят на Камарата на лордовете ще прави изявление относно предварителния доклад за бюджета. Външният министър ще държи реч в Чатъм Хаус за нашата афганистанска стратегия. Ще говори за нуждата от повече хеликоптери, което ще доведе до по-малко наземно придвижване на войските и — дай, Боже — до намаляване на риска от бомбени атаки. Наясно е, че трябва да спомене, че синът на министъра на отбраната вероятно ще постъпи в армията и… ами това е. А ти какво правиш?

Джулиан си почиваше на терасата, наслаждаваше се на прясно изпечен кроасан и гледаше как прислужникът се опитва напразно да уплаши с прашка и сухи грахчета палавите маймунки, които крадяха кексчета от подноса със закуската. Няколко зебри се разхождаха из храсталаците долу, придвижвайки се внимателно. Сменяха посоката, за да са с едно копито пред дебнещия хищник, преди да са се превърнали в негов обяд. Това напомни на Джулиан за ежедневния риск по високите етажи на властта. Айла още спеше след преживяното.

— Одобрявам всичко, благодаря, Бен. Ние прекарахме наистина вълшебно. Утре отивам на плажа, за да се срещна със семейството, но почивката беше наистина страхотна, трябва да призная. А ти с какво ще се занимаваш днес?

Бен все още имаше няколко дни за убиване, преди да се срещне отново с Джулиан в Йоханесбург и после да отпътуват към Лондон. Научил си беше урока след историята с Ерика в Тайланд и реши да седи далеч от всякакви гей заведения в Кейптаун.

— Ами, шефе, днес отивам в Гансбай. На два часа път оттук е, после с лодка към остров Дайър и Акуловата алея. Там била най-голямата концентрация на големи бели акули в света. Планирам много смело да вляза в клетка и после много мъжествено да се гмурна при тези величествени създания. Какво ще кажеш за това?

Джулиан се изправи в шезлонга, притеснен от не нужния според него риск в търсене на силни усещания.

— Всичко това ми се струва ненужно опасно. Не се ли страхуваш, че ще те изядат, Бен?

Подчиненият му се разсмя, доволен, че може да употреби остроумието, което беше наточвал цяла сутрин.

— Не ставай глупак, господин премиер. Големите бели акули никога не биха изяли началник на политически пресцентър. Професионална солидарност.

— Ужасно тъпа шега, Бен.

— Благодаря, господин премиер, репетирал съм я. Ще се видим в Йо’бург.