Кей Бърли
Първите дами (15)

15.
Септември

Хароу-он-дъ-хил

Доминик Дженсън не се боеше. Шапката му си беше на мястото, сребристо бастунче се полюляваше в лявата му ръка, краищата на колана на палтото му се вееха от есенния вятър и той решително крачеше из Хароуондъхил. Доминик беше наставник в „Хароу“ или префект за простосмъртните, освен това беше син на министър-председателя. Отразената слава от бащината му длъжност му осигуряваше някои дискретни привилегии сред заможните му съученици. За нещастие той по никакъв начин не можеше да влезе в ролята на знаменитост.

— Знаеше ли, че са снимали сцени от филма за „Спайс Гърлс“ „Спайс Уърлд“ точно на онези стъпала там? — запита Хенри, докато пресичаха бързо кръстовището срещу параклиса.

Двете момчета вървяха надолу по хълма към техния дом Елмфийлд, за да се преоблекат в по-ежедневни дрехи.

— Да, Хенри, знам това. Осведомяваш ме всеки път, когато минаваме оттук — отвърна Доминик.

— Да, но знаеше ли, че и Ричард Бриърс е участвал? — настоя Хенри.

— Да, знаех го.

— А също и Майкъл Баримор, и оня доста странен Елвис Костело, можеш ли да си представиш?

Склонността на Хенри да бълва безполезни глупости предизвика още негативни забележки от страна на Доминик. Докато се спускаха към Гроув Хил, Хенри продължи:

— Тук е била и най-първата фатална пътна катастрофа във Великобритания, при която е загинал шофьорът. Знаеше ли това, Дом?

Доминик вече не го слушаше. Очертаваше се труден ден за осемнайсетгодишния младеж, чието хладно и едновременно с това високомерно държание го беше направило непопулярен и сред преподаватели, и сред ученици. Поведението му водеше до многобройни проблеми с хлапетата, които според него би трябвало по-добре да си знаят мястото. Обвинението във физически тормоз след онова потапяне на новото момче в учителската тоалетна, беше просто нелепо. Малкият келеш щеше да плати за бъбривостта си, когато това последно недоразумение се разрешеше.

— Майка ти ще идва ли днес? — не спираше Хенри. Стигнаха Елмфийлд и влязоха вътре.

— За нещастие май да — сви рамене Доминик. Обичаше майка си повече от всичко на света, но знаеше, че днешният семеен обяд, планиран в бирарията на Хароуондъхил, ще бъде труден. Тя ненавиждаше грубостта и не беше спряла да досажда на баща му, докато той не се съгласи да включи справянето с училищното насилие като основен принцип в образователните си реформи. Ужасно му беше сърдита заради шегата с онова хлапе.

— Късметлия. Никой няма да дойде при мене този уикенд. Може да отида да побягам или дори да поплувам — намръщи се Хенри.

— Ела на обяд с нас.

Доминик беше доволен. Майка му нямаше да му чете конско пред друг ученик.

— Да, прекрасно, наистина ела с нас на обяд. Побързай, Хенри, преоблечи се, че ще закъснеем.

На около четиристотин метра оттам Валъри неудобно се наместваше на една задна маса в „Кафе-Кафе“. Отпиваше от ледената чешмяна вода и размишляваше как да се справи с ужасното поведение на сина си. Би предпочела чист джин, но щом погледна към майка си, разбра, че това е лоша идея.

— Благодаря, че дойде, мамо. Наистина не знам какво му става на Дом. Директорът сериозно обмисля да го отстрани за две седмици, а тази година, когато ще има изпити, това може да доведе до проблеми.

— О, не се притеснявай, Валъри, миличка. Той е просто младеж. Твърде много енергия има, в това е цялата работа. Трябва само да се разтовари на стадиона, както направихме с нашия Монти. Ще си поприказваме хубаво, докато вечеряме, и всичко ще се оправи, преди да си разбрала.

Валъри кротко се усмихна на майка си, за която вечерята беше по обяд, а времето за чай беше по време на вечеря. Още едно езиково предизвикателство между северняци и южняци, както кърпичка и салфетка, помисли си тя. Но Валъри знаеше, че майка й ще е ужасена, ако узнае какво е обвинението срещу любимия й внук. Шийла беше възпитала децата си в уважение към другите. Сега дъщеря й се чудеше как да й разкаже за хулиганските прояви, за които я беше уведомил директорът.

Джулиан също беше ядосан на лудориите на сина си и отначало смяташе да дойде лично днес и сам да му изчете конското. Уверил беше Валъри, че добре си спомня насилието в Марлбъро и че не смята да толерира подобно поведение у сина си. За съжаление с предстоящите само след месец избори не разполагаше с времето си и в последния момент неохотно трябваше да се откаже от семейния обяд. Вместо това беше останал на Даунинг Стрийт, за да се приготви за тридневната си визита в северозападната част на страната, а и за едно кратко пътуване до Дъблин, където беше почти толкова популярен, колкото и ирландския премиер. Назряваше проблем с една ирландска банка, което можеше да доведе до сериозни финансови последици за британските данъкоплатци — нещо, от което не се нуждаеше с приближаващите се избори.

Да отприщи силите на ада върху финансовия си министър, както се бе опитал да постъпи Гордън Браун, не влизаше в плановете му. Искаше го на своя страна по време на кампанията и затова проблемът трябваше да се разреши внимателно. С толкова много неща за вършене и с толкова малко време на разположение се налагаше да се лиши от нещо. Неохотно съобщи на съпругата си, че това ще е семейният обяд.

Валъри беше разочарована, че сама ще трябва да се разправя със сина им, но мрачното чувство беше смекчено от изключителното подобрение на отношенията им през последните няколко седмици. Джулиан определено изглеждаше много по-внимателен след импровизираното й представяне пред медиите на Даунинг Стрийт. Приказките за развода се бяха изпарили с парламентарните избори.

Докато очакваше пристигането на блудния син, тя се зачуди какво би могло да стане след изборите. Обичта, която Джулиан беше показал през последните две седмици, можеше само да разцъфти, нали така? Натъкнали се бяха на сурово премеждие, което би могло да разруши всяка по-нестабилна връзка, но тя изпитваше увереност, че любовта им би могла да се окаже достатъчно силна, за да преодолее изпитанието. Съпругът й наистина ужасно съжаляваше, че няма да му бъде възможно да я подкрепи в несъмнено предизвикателните два часа с Доминик. Тя напълно съзнаваше, че изборите са първи по важност.

Валъри вероятно щеше да прояви далеч по-малко разбиране, ако знаеше истинската причина за внезапната промяна на плановете на съпруга й — продължаващата му връзка със Сали Симпсън и уговорената им среща в Хампстед.

Още щом Доминик прекрачи прага, персоналът на „Кафе-Кафе“ изпъшка.

— Не тоя, не и когато сме толкова заети — прошепна Аби, една от сервитьорките.

Доминик беше разсеян, но Валъри забеляза реакцията им и й беше готова да се разплаче.

— Здравей, мамо, здрасти, бабо Шийла. Колко хубаво, че сте изминали целия този път и сте се забили в тази дупка само за да ме видите.

— Здравей, скъпи. Е, Доминик, предполагам, че нямаш предвид училището, за което майка ти и баща ти плащат толкова много от техните трудно спечелени пари?

Приглушеният кикот на Хенри при провлачения говор на Шийла рязко премина в скимтене, когато Доминик заби облегалката на стола си в ребрата му. Издърпа го и се настани до баба си.

— Бабо, шегувах се. Това е най-доброто училище. Знаеше ли, че седем бивши министър-председатели са получили образованието си в Хароу, включително и Чърчил?

Шийла се усмихна на внука си, а гърдите й се изпълниха с гордост заради ума му. На Валъри нямаше да й бъде лесно да спечели, особено след като Доминик си беше довел обект за отвличане на вниманието. Това щеше да направи разговора труден, но тъй като заплахата за временно изключване тегнеше над главата на по-голямото й дете, този път той нямаше да успее да се измъкне толкова лесно.

Пренебрегвайки погледа на майка си, Доминик се съсредоточи върху баба си, за да я привлече на своя страна.

— Има още един интересен факт, бабо Шийла. Поетът Байрон веднъж е участвал в заговор за отстраняването на директора. Сигурно никога няма да отгатнеш какво е направил. Да ти го кажа ли, бабче? Ами ето какво е станало. Посипал с барут коридорите на дома и после се опитал да го взриви. Можеш ли да си представиш какви ужасии са вършели възпитаниците на Хароу в онези дни?

Доминик беше доволен, че безполезните истории на Хенри най-сетне са влезли в употреба. Валъри наблюдаваше как майка й поглъща глупостите на Доминик с ясното съзнание, че бойните линии са пометени от подмазващия се добре образован тийнейджър, който вече си беше осигурил подкрепата на баба си. Притежаваше медения език на баща си, помисли си тя.