Кей Бърли
Първите дами (40)

40.

Клайвидън, Бъкингамшир

Денят на Джими Филипс си беше цяло предизвикателство. Снимките на място в Бъкингамшир не бяха минали добре и той не беше доволен от записаното. Не харесваше оператора си и на всичкото отгоре режисьор беше една ужасна жена. Разбира се, той си нямаше вземане-даване с жените на работното си място, но и без това беше всеизвестно, че от тях ставаха отвратителни режисьори. Джими работеше в телевизията от почти осемнайсет месеца и вече имаше ясна идея как се съставя телевизионна програма. Само защото Белинда беше командированата от най-гледания блок „Приятен ден, Великобритания“ и бе в бизнеса петнайсет години, не значеше, че надушва като Скуби Ду правилните кадри за специалното коледно издание. Наистина трябваше да се отърве от нея.

Тъкмо бяха приключили записа на кадрите с една очарователна възрастна дама, която беше открила на тавана си платно, за което всички бяха помислили, че е от Ван Гог, но се беше оказало нарисувано от майка й. Белинда беше провалила всичко. Той бесня из хотела в селото и вървеше по покритата с чакъл алея, докато разговаряше по телефона с агента си:

— Томи, тази режисьорка е скапан боклук. И за регулировчик няма да я вземат. Не може да открие разлика между Винсент ван Гог и Дейвид ван Дей. Искам да се разкара от шоуто и да се замени от някого, който знае какво прави, иначе си тръгвам. Сериозно говоря, Томи, не мога да работя при тези условия.

Томи много пъти беше ставал свидетел на подобни кризи. В началото на кариерата всички са настървени да научат колкото се може повече. После попадат в светлината на прожектора и се превръщат в капризни телевизионни звезди. За щастие опитът го беше научил как точно да се справя с подобни случаи. От цяла вечност беше в бизнеса и беше дълбоко уважаван. С него се преговаряше трудно, но беше честен и бе сключил някои от най-изгодните сделки в бизнеса. Най-много съжаляваше, че беше изтървал Ант и Дек, докато участваха в „Бейкър Гроув“.

— Скъпи, скъпи, Белинда е истински телевизионен талант. Трябваше да пролея кръв, пот и сълзи, за да убедя Бари Фитценбърг да я освободи от „Приятен ден“. Тя е техният най-добър режисьор. Бари никак не искаше, скъпи, повярвай ми, не искаше дори за такава голяма звезда като теб. Но му казах за нас, че ако направи тази дребничка услуга, тогава може би ще обмислиш и да водиш „Приятен ден, Великобритания“ със Сузи следващия път, когато Сид отсъства.

Томи знаеше, че това ще стане само когато адът замръзне, но също така беше наясно, че тази малка лъжа ще свърши работа със своенравния му талант. И наистина проработи. Джими се възхити от перспективата:

— Добре де, добре, но тя трябва да спре с опитите си да се налага.

Томи погледна към гостите си за обяда, които търпеливо седяха и го чакаха в клуб „Айви“. Даде им знак и продължи да увещава своя клиент примадона, докато успя да го накара да се почувства защитен и победител, без да си дава сметка, че се е съгласил нещата да си останат както са си.

Това се случи по-рано през деня и Джими реши да прескочи до рулетката в „Риц“ на връщане от Клайвидън като награда за търпението, проявено към Белинда. Така или иначе му беше на път, като се прибираше в Челси. Е, почти, но би било глупаво да не се възползва.

Помоли шофьора си Крейг да го изчака около час и както винаги влезе в клуба. Портиерът го поздрави топло, после Джими взе любимите си слънчевожълти чипове и се отправи към рулетката.

— Здрасти, Джеймс, скъпи ми съименнико!

Изглеждаш чудесно, нова прическа? Отива ти. Тази вечер се чувствам късметлия. Да поиграем?

Другите клиенти, които вече се бяха събрали около масата, се поразместиха, за да направят място на известната телевизионна звезда. Джими както винаги беше избрал най-заетата маса. Като изпечен комарджия знаеше, че повечето играчи намаляват завъртанията на рулетката до трийсетина на час, което намаляваше загубите. Също така това, макар и с малко увеличаваше и шансовете му за печалба.

Крупието Джеймс се усмихна на звездата и изчака клиентите да направят залозите си. Джими огледа числата върху зеленото сукно, преди да остави чиповете си там, където винаги ги поставяше.

— Край на залаганията — оповести Джеймс. Джими напрегнато зачака топчето от слонова кост да рикошира в търсене на временен дом.

— 17 черно — обяви крупието и без никаква следа от емоция постави месинговия маркер върху купчината чипове, сред които имаше и четири на Джими. След като сто четирийсет и четири слънчевожълти чипа бяха поставени пред него, той се усмихна с благодарност и подхвърли два чипа.

Концентрира се за момент, преди отново да заложи на любимите си числа. Спря една сервитьорка, поръча си чаша шампанско и се отпусна на един освободен стол, тапициран с кожа и кадифе. Топчето си намери нов дом, той отново спечели и закачливо намигна на крупието. Това щеше да е щастливата му вечер.

Едва след пет часа Джими най-сетне се прибра у дома при обезумелия Чарлс, който се втурна да го посрещне на вратата.

— Къде беше, по дяволите? Никога не си се прибирал толкова късно от клуба. Мислех, че лежиш мъртъв в някоя канавка. Звънях по всички болници. Томи беше бесен.

Чарлс се канеше да продължи гневната си тирада, когато забеляза шокираното изражение на Джими и зачака обяснение. Той обаче не каза нищо, хвърли ключовете си върху масата в хола и се отправи към бара като в транс. Наля си бренди „Реми Мартин“ в количество, достатъчно да повали слон, дотътри се до тапицирания с коприна диван и се стовари отгоре му с пребледняло лице.

Чарлс отчаяно искаше да разбере какво се е случило. Снимките бяха приключили още следобед, трябваше да се е прибрал преди часове… да не би да го бяха нападнали? Или пък имаше връзка? Може би не е искал да се прибере? Имаше хиляди въпроси към партньора си.

— Какво се е случило, скъпи? Кажи ми, изглеждаш ужасно. Какво може да е станало?

Джими сякаш не чуваше и пресуши чашата си на една глътка. Изправи се да си налее още една чаша, но Чарлс беше видял достатъчно и го хвана за ръката. Отведе го обратно на дивана, сложи го да седне, приседна плътно до него и зачака. Джими затрепери и се вгледа в загриженото лице на партньора си. Все още мълчеше, не можеше да намери думи. Най-сетне по-скоро захлипа, отколкото заговори:

— Загубих всичко. Всичко, съвсем всичко.

Чарлс нямаше представа за какво говори той. Да не би да го бяха обрали?

— Ш-ш-шт, скъпи, тук съм. Всичко ще се оправи, обещавам. Сега си в безопасност у дома. Почини си и ми кажи какво е станало. Ранен ли си?

Залюля Джими нежно в обятията си и търпеливо зачака да научи защо партньорът му е толкова натъжен.

До съмване Чарлс беше научил всичко за отчаянието на Джими. Бяха банкрутирали и щяха да им трябват години да се възстановят. Приказката им се беше срутила на масата с американската рулетка.