Кей Бърли
Първите дами (43)

43.

Летището в Йоханесбург

Докато Джулиан и Бен се наслаждаваха на престоя си, Сали седеше в чакалнята на летището, готова да се качи в самолета за Лондон. Няколко пъти звъня на Мария от мобилния си телефон, но заместничката и беше неоткриваема по една или друга абсурдна причина. Озадачена и любопитна, Сали реши да скрие номера си и опита отново. Мария отговори преди второто иззвъняване.

— Ало, Мария е.

— Дявол те взел, Мария, толкова ти звънях без никакъв успех и още докато си скрия номера, ти ми вдигаш. Би ли ми обяснила защо?

Мария разбра, че е ядосана, но не се притесни особено от гнева на редакторката си. Надяваше се да й връчи оставката си, когато Сали се прибереше в Лондон. Беше попаднала в краткия списък на редакторската колегия на „Къмпани“ и ако всичко минеше добре, щеше да напусне „Селебрити“ веднага щом добрите маниери позволяха.

— О, съжалявам, Сали. Телефонът ми остана на бюрото, докато бях на среща с издателя. Тъкмо се връщам в кабинета и видях, че си ме търсила. Щях да ти се обаждам, но ти ме изпревари. Как е в Кейптаун? Как върви работата по материала за премиера? Щастлива ли си?

Сали разбра, че е надхитрена от лукавата си заместничка, и пропусна това покрай ушите си.

— Всичко е наред, Мария. Мисля за четири страници със снимки, включително и как маха на хората от стълбите на Даунинг Стрийт. Накарай хората да изрежат снимката така, че да не се вижда съпругата. Мисля си за заглавие от рода на „Откровено с министър-председателя“ или „Просто Джулиан“. Нещо такова. Накарай екипа да го нагласи, а аз още щом се прибера сутринта, ще дойда в офиса. Тъкмо обявяват полета ми, трябва да вървя. Дочуване.

Приключи обаждането, отиде до бара в чакалнята и си поръча голям „Бомбай Сапфир“ с малко тоник. Привличаше хорското внимание с бричовете си „Ралф Лорен“ син етикет в цвят каки, дантелена блуза и обувки „Прада“ с високи токчета. Сали не би тръгнала с анцуг дори да ставаше въпрос за нощен полет. За да минава времето, си взе един брой „Хелоу!“ и се върна на мястото си, преди да разтвори лъскавите страници.

По уредбата обявиха, че самолетът е готов за излитане, и Сали за миг се паникьоса. Искаше да види Шон. Беше го оставила с икономката, а двамата не се харесваха. Сигурно щяха да се изпокарат, докато се прибере, но не й се искаше да се върне в Лондон и да остави Джулиан тук. Не само че щеше да й липсва ужасно, но и се страхуваше, че Валъри може да крие още някой коз в ръкава си. Жена, опитала да се самоубие, не би се спряла пред нищо, за да запази мъжа си. Сал и въобще не се съмняваше в менталния й статус, искаше само проклетата жена да се разкара от пътя й колкото се може по-скоро.

Но с какви възможности разполагаше точно сега? Да се втурне на плажа и да заповяда на Валъри да даде на Джулиан развода, за който той толкова отчаяно мечтаеше, така ли?

Не, засега нямаше какво да направи, така че неохотно взе ръчната си чанта „Луи Вюитон“ и обезсърчена се качи в самолета за дома.