Кей Бърли
Първите дами (29)

29.

Дъблин

Щом стигнаха в правителствените сгради, Айла се озова безцеремонно изоставена в преддверието. Междувременно Джулиан Дженсън беше поздравен топло от ирландския си колега, след което започнаха двустранни разговори.

След като чака цяла вечност, Айла започна да броди безцелно из величественото здание. Най-сетне се натъкна на приятелски настроен член на персонала, който беше щастлив да й сподели малко детайли за мястото, на което се намираше. Докато бродеше из огромните коридори, импровизираното й пътешествие беше прекъснато от вибрацията на телефона й. Отново я търсеше шефът й и тя се извини на гида си. Тъкмо да отговори на обаждането, когато кабинетът на ирландския премиер се отвори и тя веднага беше пометена от понеслата се напред официална делегация.

— Така, кукло, почти е време за вечеря. Министър-председателят трябва да участва в бързо съвместно изявление, а после ни очаква страхотно ирландско угощение. Ти с какво се занимава досега?

— Ами Енда ми организира страхотна обиколка. Научих, че тази сграда първоначално е била Кралският колеж на науките. Проектиран е от Астън Уеб, който освен това е препроектирал фасадата на Бъкингамския дворец.

— Забележително. А сега си вземи палтото и идвай.

Бен не искаше някой любознателен журналист да започне да разпитва коя е тя, така че я отведе от пресконференцията и поеха право към премиерския конвой. Като правило ирландската преса, общо взето, прощаваше слабостите на политиците си. Един министър, известен като „жокея“, въпреки че не можеше да различи седло от оглавник, така и не позна журналистическия тормоз. Въпреки това тези правила можеха и да не важат за британските политици, колкото и популярен да беше британският премиер сред ирландците.

Айла отиде до колата, без да успее да говори с Джулиан, който беше въведен в залата за пресконференции. Той отчаяно искаше да е с нея, но също така желаеше да окаже всяка възможна помощ на своя приятел и колега от Ирландия. Решен да приключи срещата за двойно по-малко време, набързо отговори на въпросите от финансов характер. Да, готов е да гарантира всички британски депозити в Националната банка на Ирландия. Не, не очаквал никакви проблеми с комплексната фискална регулация на Европейския съюз. Не очаквал продължителна финансова нестабилност в Ирландия. Да, разбира се, силно се надявал да се завърне отново след изборите. Да, определено смятал да изпие халба „Гинес“ тази вечер. Благодари топло на домакина си и след сразяваща усмивка и весело помахване с ръка се оттегли към колата толкова бързо, колкото позволяваше възпитанието. Отпусна атлетичното си тяло на задната седалка и веднага впери поглед в Айла. Тя изглеждаше още по-поразителна от последния път, когато я беше видял, ако това въобще беше възможно.

— Да тръгваме право към резиденцията. Нямам апетит и не ми се вечеря.

Бен знаеше точно какво означава инструкцията. Никакъв „Айви Хаус“, никакви пет блюда в Министерството на външните работи в „Сейнт Стивънс Грийн“. Никаква съблазън от крайно впечатляващата винарна. Нямаше да има възможност за едно преди лягане в бар „Хорсшу“ в хотел „Шелбърн“. Нямаше да клюкарства с колегите си колко обичан бил Тони Блеър и колко била мразена Маргарет Тачър от ирландския народ, макар това по никакъв начин да не се споделяше от правителството им, разбира се. Поне не и публично.

Бен заплашително скръсти ръце и изгледа смразяващо Айла. Усилието му се оказа напразно, защото тя се беше съсредоточила върху ръката на Джулиан, отпусната на коляното й.

Щом стигнаха в резиденцията, Джулиан се здрависа с хората от персонала, които се събраха да го посрещнат, и си поприказва любезно с тях, като или си спомняше имената им, или Бен дискретно му ги прошушваше. Заинтересува се как са семействата им, а после помоли за нещо разхладително, което да бъде отнесено в стаята му след около трийсет минути. Щял да позвъни.

— Трябва да обясня на Айла какво да очаквам от доклада й, Бен. Не съм сигурен колко ще продължи. Може би ще е най-добре сам да потърсиш нещо за вечеря. Мисля, че на няколко минути път има „Пица Експрес“.

— Я се разкарай — изсъска Бен, но Джулиан вече се отдалечаваше към стълбите с Айла.

Телефонът й отново вибрираше в джоба й, но този път реши да не му обръща внимание. Не можеше да говори пред министър-председателя, нали?

Когато стигнаха до личните апартаменти, набързо приготвени по-рано през деня, Джулиан кавалерски й отвори вратата и тя влезе вътре малко загрижена. Това беше огромен и пищен кабинет, който ухаеше на стари книги и стари кожени мебели. Загледана със страхопочитание във великолепната обстановка, бавно се обърна и малко се изненада, като видя Джулиан да стои много близо зад нея с дяволита усмивка на красивото си лице. Не казваше нищо, само я гледаше възхитено и това продължи цяла вечност, докато Айла не се почувства притеснена. Не знаеше как трябва да постъпи. Усетил напрежението й, Джулиан й се усмихна обезоръжаващо, преди да отпусне вратовръзката си и да си разкопчае яката. Продължи да я гледа съсредоточено в очите и вдигна лявата си ръка към широките си мускулести гърди. Протегна дясната си ръка и заговори:

— Ще танцуваш ли с мен, красавице?

Изчервена от фамилиарното му поведение, Айла кимна и се отпусна в силната му прегръдка. Джулиан започна да се полюшва, тя лесно влезе в ритъма му и двамата се завъртяха в празната зала. Джулиан леко тананикаше „Запази последния танц за мен“. Напълно омаяна от мига, Айла имаше чувството, че лети. Остави се в ръцете на прелъстителя си и зашепна заедно с него текста на песента. Отпусна глава на гърдите му, затвори очи и загубила представа за времето, се озова в рая.

— „Не забравяй кой в дома ти те отвежда и в чии ръце ще се отпуснеш ти…“

Минаха с валсова стъпка покрай старинната ниска масичка, достигнаха импозантното бюро. Джулиан леко се наведе напред и нежно я целуна по връхчето на носа. Докосването му беше наелектризиращо и тя се усмихна нервно, все още несигурна какво ще последва. Той обаче контролираше всичко, съвършеният прелъстител, който ясно знаеше какво трябва да се направи.

Леко се отдръпна и докосна бузата на Айла с върховете на събраните си пръсти. Разкопча палтото й и го остави да се свлече на земята, преди отново да се приближи към нея и притисна нежно устни към нейните. Сърцето й биеше толкова силно, че сигурно той би могъл да го чуе, но при все това безмълвно отвърна на незададения му въпрос. Облегнат на ръба на огромното бюро от орех и кожа, Джулиан се захвана внимателно да разкопчава копринената й блузка, разкривайки бюста й, който се подаваше от красивия сутиен „Ла Сенца“. Айла благодари наум, че беше послушала майка си за това колко е важно да носи хубаво бельо, макар че жената едва ли бе имала предвид точно такава ситуация. Джулиан много точно знаеше какво иска и тя бе готова да му се отдаде. Този път тя поде инициативата. Прокара ръце зад гърба си и бавно освободи ципа на тясната си пола, като я остави да се свлече на дървения под. Отстъпи от нея, погледна право в съблазнителните му очи и внезапно изпита страх. Стоеше срещу британския министър-председател само по бельо. Какви си ги въобразяваше, за Бога?

Усетил нерешителността й, Джулиан веднага се наведе към нея. Прокара пръст от брадичката към гърдите й, отново я целуна, може би този път малко по-настойчиво, и отново я взе в прегръдките си.

— „Когато сме далеч един от друг, не давай другиму сърцето си, любима, запази последния танц за мен.“ Прекъсна серенадата си и бавно и внимателно започна да разкопчава ризата си. Айла знаеше, че сега е моментът. Тревогата я напусна. Почувства се напълно спокойна и кимна в отговор на питащия му поглед.

Той рязко се обърна и разчисти бюрото. Дланта му перна кристалната кана „Уотърфорд“ и тя се пръсна на хиляди парченца на земята. Айла се стресна, но Джулиан я вдигна във въздуха и я притисна до себе си. Дългите й крака обвиха мускулестото му тяло, устните им се сляха в изгаряща целувка. Тънките токчета оставиха дълбоки следи върху бюрото, тялото й се извиваше в страстен копнеж. Когато Джулиан се намести отгоре й, тя изстена от удоволствие. Той постави пръст на устните си и Айла опита да запази тишина, но когато огънят на желанието я погълна, не можа да се сдържи.

На Джулиан вече му беше все едно дали някой ще ги чуе. Най-сетне беше утолил страстта, изгаряща го от първия миг, в който зърна прелестната блондинка в мрака на Даунинг Стрийт.