Кей Бърли
Първите дами (33)

33.

Клуб „Риц“

Джими Филипс изглеждаше чудесно и се чувстваше дори още по-добре, докато се наслаждаваше на последната лъжичка маслена панакота, споделена с Чарлс в луксозната трапезария в „Риц“ на площад „Пикадили“. Любимият му агент току-що беше подписал двугодишен договор за телевизията. Той включваше не само четири сезона на „Съкровището на мазето“, но също и други проекти за седемцифрена сума. Като чу сумата, се олюля, но Томи Голд го увери, че той си е заслужил всяко пени. От телевизионния канал бяха доволни, че могат да го имат на тази цена.

Освен това Томи преговаряше с няколко спонсори, включително „Кристис“. Определено случаят си заслужаваше отпразнуването, а „Риц“ беше най-любимото място на Чарлс. Някога хотелска изба, сега клубът предлагаше великолепно кулинарно изживяване с извитите си тавани и отчайващо скъпия си разкош. Освен това в клуба имаше и казино, където Томи дискретно беше ангажирал членство за вечерта.

Чарлс беше щастлив, докато оглеждаше безупречно подредените маси за вечеря. Бели памучни покривки, декорирани с изящни кристални чаши „Лалик“ и сребърни прибори „Артър Прайс“.

— Скъпи, това е истинско вълшебство. Кой би си помислил, че някога ще вечеряме в такава луксозна обстановка?

Джими поръча за себе си бренди и още една чаша шампанско „Боленже“ за Чарлс, отпусна се в стола и се полюбува на партньора си, облечен в изискан вечерен костюм. Усмихна се одобрително и се поколеба дали да не прескочат казиното и да се приберат у дома за собствената им игра на рулетка, но зовът на игралните маси се оказа по-силен.

Чарлс също не беше в настроение още да си тръгват. Обичаше да наблюдава хората, а тук беше идеалното място. Скришом погледна към един сериозен играч, почти скрит зад величествена композиция от цветя, и стисна ръката на Джими.

— О-о-о, виж, скъпи, това не е ли Кери Пакър? Мисля, че е той.

Джими се усмихна топло и нежно се наведе към него.

— Скъпи, Кери Пакър почина точно след Коледа през 2005 година, така че няма как да е той, но си прав, че приживе беше голям комарджия. Искаш ли да ти разкажа една история за него?

Винаги се опитваше да смекчи грешките на партньора си и да го накара да се чувства обичан, а не глупак. Протегна се през масата и докосна пръстите на Чарлс.

— О-о-о, да, моля.

Джими много го биваше да разказва истории и партньорът нетърпеливо го зачака да започне.

— Както може би знаеш, скъпи, господин Пакър беше голям комарджия и от двете страни на Атлантика. Според слуховете веднъж загубва седем милиона долара на бакара в едно казино в Лае Вегас. Представяш ли си, да прахосаш толкова пари само за една нощ?

Чарлс се ококори при тази мисъл и отчаяно зачака да научи повече.

— Но той не беше известен само с прахосничеството си. Освен това имаше репутацията на най-щедрия човек. Веднъж например бил толкова разтърсен от историята на една сервитьорка на коктейли, която трябвало да работи по цели нощи, за да издържа децата си и да им осигури покрив над главите, че веднага й написал чек, за да й изплати ипотеката. Това е чудесно, нали?

Чарлс въздъхна, като чу историята. Нито за миг не се усъмни в истинността й.

— И още нещо ще ти кажа. И той като тебе, Чарлс, скъпи, не обичал безочливото парадиране. Веднъж играел на една маса с някакъв надут джентълмен от Тексас. Господин Пакър по едно време го помолил да не вика толкова, но тексасецът му отвърнал грубо. Започнал да се хвали колко много е спечелил. Според слуховете казал на господин Пакър: „Шейсет милиона взех, човече.“ Знаеш ли какво му отговорил господин Пакър?

— Ох, не знам, скъпи. Какво да отговориш на човек, който ти е казал, че е спечелил шейсет милиона долара?

— Ами твърди се, че господин Пакър го огледал от глава до пети по оня презрителен начин, дето само австралийците го умеят, а после се подсмихнал: „Шейсет милиона долара, а? Да ги разиграем на ези-тура?“

Чарлс се засмя и апетитът му към хазарта се усили.

— Да отидем там и да поиграем на рулетка, но, моля те, само не парадирай глупаво, че не можем да си го позволим!

Щом влязоха в игралния салон, Джими веднага се развесели. За пръв път се беше запалил по хазарта, когато се натъкна на една книга за играта на рулетка по време на домашна разпродажба в Бирмингам. Това беше в по-младите му години и досега не би могъл да си позволи да рискува повече от няколко паунда. Значително нарасналите му доходи означаваха, че тази вечер ще се позабавлява.

Докато вървеше между покритите със зелено сукно маси, Джими сякаш беше в рая. За това помагаше не само елегантното казино, но и великолепната обстановка. Прошепна на Чарлс малко от историята на клуба:

— В началото, скъпи, игралната зала, където сме в момента, е била балната зала на „Риц“. Преди тук да се настанят тези маси за американски рулетки, блекджек, бакара и покер с три карти, човек би могъл да види каймакът на Лондон да танцува валс из залата. Точно в самия център е била актрисата Лили Лангтри с не кого да е, а със самия крал Едуард VII. Каква прекрасна гледка е било.

Докато Чарлс си представяше отминалата епоха, Джими направо летеше и едничката му грижа беше да реши на кои маси да сложи чиповете си.