Кей Бърли
Първите дами (7)

7.

Посолството на Великобритания, Банкок

— Най-искрени поздравления и сърдечната ми благодарност към всички участници.

Джулиан разговаряше по подсигурената конферентна връзка с КОБРА в Лондон. Директорът на разузнаването заедно с шефовете на МИ-5 и МИ-6 се бяха събрали, за да му докладват добрите новини.

— Благодарим ви, господин премиер. Нашият екип свърши първокласна работа и мисията приключи успешно, без да бъдат дадени жертви. Великолепен резултат.

Бен кимна одобрително и пресметна наум, че разполага с достатъчно време, за да инструктира някои от любимите си журналисти за утрешните вестници. Бързо надраска на бележника пред Джулиан: „Детайли“.

Премиерът предаде искането му, както се разхождаше из богато украсената стая, а той започна да си води подробни бележки.

— Ами, сър, операцията започна преди изгрев. Докладвано бе за незначително раздвижване в лагера, а планът ни беше да засечем врага неподготвен и да нанесем мощен и бърз удар. Хората ми нахлуха в периметъра, като се спуснаха с въжета от хеликоптерите. Врагът бързо беше локализиран и макар да бяха дезорганизирани, същевременно бяха и абсолютно безстрашни. След около трийсет минути усилена съпротива те най-сетне бяха неутрализирани ефективно. Всички заложници са били държани заедно и бяха освободени. Отведени бяха в Камп Бастион^[1] без никакви наранявания и инциденти. Една от жените е изтърпяла значителни мъчения от страна на похитителите и получава съответната медицинска помощ.

Джулиан потрепери. Знаеше, че дипломатическият език прикрива жестоко сексуално насилие.

— Още веднъж ще ви помоля, директоре, да предадете моята признателност на всички, участвали в довеждането на операцията до успешен край. Добра работа.

Премиерът тъкмо щеше да прекрати разговора, когато Бен отново започна да пише като обезумял. Джулиан се спря, за да прочете бележката, и после отново заговори с Лондон:

— Като знак за моята благодарност, господин директор, бих желал да посетя Камп Бастион. Искам лично да благодаря на нашите храбри мъже и жени, които са рискували живота си. Ще помоля пресаташето да ми организира полета от Тайланд. Освен това ще се радвам да предложа на заложниците да се завърнат в Лондон с правителствения самолет.

— Скапани използвачи са тези политици — измърмори директорът пред събралите се на хиляди километри оттам в бункера под Уайтхол, но високо каза: — Много добре, господин премиер.

Още преди разговорът да е приключил, Бен вече пращаше съобщения до политическите редактори на „Таймс“, „Сън“ и „Телеграф“, привиквайки ги на неофициален брифинг в рецепцията на хотел „Конрад“. Това щеше да им даде достатъчно време, за да публикуват историята в окончателните издания на вестниците си. Допълнителният бонус за Бен щеше да е възможността да си го върне на другите политически издания, които не се бяха отзовали при покриването на скандала с домашната секретарка. Щяха да научат за края на кризата, когато излезете на първите страници на съперниците им. Предстоеше им много да се обясняват, когато се върнеха в Лондон.

— Това ще бъде сензационна новина. Отсега виждам утрешните заглавия: „СВОБОДНИ. Върнахме си ги“. Ето какво ще ти кажа, шефе. Сериозно трябва да се замислим за спечелването на изборите, като се върнем. В ръката ни са.