Кей Бърли
Първите дами (59)

59.

Болница „Кромуел“

Джими се възстановяваше по-бързо от очакваното и лекарите бяха уверени, че ще могат да го изпишат до края на седмицата. Чарлс, който категорично отказваше да го остави сам в болницата, изглеждаше уморен и измъчен. Томи идваше всеки ден и беше отменил няколко планирани посещения в Лос Анджелис, докато Джими не се оправеше. Всички, най-вече полицията, искаха да разкрият отговорника за побоя на телевизионната звезда. Въпреки настояванията им обаче Джими продължаваше да твърди, че не може да си спомни нищо от нападението.

В началото лежеше неподвижен, но с нарастващо безпокойство между белите памучни чаршафи. Все повече и повече се дразнеше от дежурните усмивки на сестрите и миризмата на дезинфектант. И макар да не знаеше имената на нападателите си, много добре знаеше кой стои зад самата атака. Докато тялото му се възстановяваше, Джими използваше времето, за да подготви отмъщение. Знаеше, че Чарлс и Томи най-сетне ще трябва да го оставят сам по-дълго от няколко минути и тогава щеше да действа. Моментът беше настъпил.

Взе мобилния си телефон от нощната масичка, скри номера си и се обади. Отговориха му почти веднага:

— Да, кой е? Зает съм.

— Здравей, Бен, предполагам, че очакваше обаждането ми. Мисля, че ще е добре да се видим.

Бен веднага позна гласа му, но нищо не каза. Погледна към Джулиан, който внимателно четеше докладите. Винаги беше трудно да се отгатнат въпросите на парламентарните членове от другите партии. Нямаше нищо по-неудобно от това да те уловят неподготвен с неочакван въпрос отляво. Щеше да е зает поне половин час.

…… Бен му прошепна „Гейл е“, завъртя очи, притисна телефона до ухото си и излезе от кабинета. Отправи се към градината и в продължение на минута мълча. Джими беше готов да го изчака. Бен проговори най-сетне:

— Сериозно, кой се обажда?

Беше учуден, че Джими знае телефонния му номер и се опита да спечели време, докато разгадае тона му.

— Някой с три счупени ребра, разбит нос и подути очи в цветовете на дъгата. Лежа в болницата от една седмица. Ако не искаш да разговаряш с мен, Бен Уотсън, аз ще си поговоря с вестниците и полицията.

Джими знаеше, че с агресия нищо няма да постигне, и заговори с по-мек тон. Все още му трябваха парите на Бен, но сега държеше и хляба, и ножа. Ако не му платеше, щеше да разкаже всичко на полицията.

— Виж, съжалявам, че те помолих за помощ, но не знаех към кого да се обърна. Казах ти, че имам дългове от хазарт, и знам, че имаш пари. Мислех си, че би могъл да ми помогнеш в името на доброто старо време. — Затрудняваше се да диша заради болката в ребрата и млъкна, за да се изкашля. Болеше го ужасно. — Вместо това твоите източноевропейски биячи ме смазаха от бой.

Бен чу достатъчно.

— Трябвала ти помощта ми, я не ме разсмивай. Опита се да ме изнудваш с онази снимка. А сега се разкарай и повече да не си ми се обадил.

Осъзна, че говори твърде много, и прекъсна обаждането, беше твърде късно. Джими бе записал всяка дума.