Кей Бърли
Първите дами (19)

19.

Колата на екипа на „Приятен ден, Великобритания“

Айла се въртеше възбудено на седалката до Боб в колата на екипа по пътя за хеликоптерната площадка в Батърси, когато получи съобщение от Бен.

Промяна в плана. Няма място в кръчмата. До скоро в Ливърпул.

Беше станала рано, твърде превъзбудена, за да спи при мисълта, че ще пътува с хеликоптер с министър-председателя като част от официалната му обиколка.

Майка й я беше посъветвала да си носи топло палто, защото беше чула, че в хеликоптерите било студено. Айла се беше изсмяла на предложението й и вместо това си беше сложила леко сако и къса поличка, заедно с ръкавиците без пръсти от „Коуст“. Така че беше облечена добре, обаче явно нямаше да лети. Съобщението, да не би да означаваше, че пътуването се отменя? Подаде телефона си на сърдития оператор.

— Какво значи това, Боби?

Боб не беше в най-доброто си настроение тази сутрин. От няколко дни не беше на смяна и беше обещал на любимата си съпруга, че ще я заведе на почивка във вилата им в Южна Франция. Тъкмо си приготвяше багажа, когато Керъл се обади. Имала нужда от голяма услуга. Дали можел да се прави на бавачка на Айла? Едно пътуване с премиера не беше голяма работа за Боб, но той си знаеше, че глупавото хлапе от Нюкасъл много лесно може да се забърка в неприятности, ако бъде оставена без надзор. И Каръл си мислеше същото.

Кратък разговор с винаги разбиращата му половинка и тя бе така любезна да се съгласи вместо това да отиде на гости при сестра си в Съндърланд. Боб не се бе почувствал толкова любезен, когато часовникът му го събуди в четири сутринта. Костюмът и вратовръзката не бяха подобрили настроението му, но той стриктно следваше правилата и винаги се обличаше подходящо, когато му се налагаше да пътува с премиера.

Тъкмо пресмяташе кога ще бъдат на различните места по дестинацията, когато Айла му подаде телефона. Хвърли поглед към екрана и бързо прочете съобщението от имиджмейкъра. Сви рамене и се наведе да включи радиото точно навреме, за да хване информационната емисия. Инцидентът с Монти беше главната новина. Боб веднага обърна колата, въведе данните в джипиеса и потегли към Кралската болница в Манчестър.

— Обади се на Ам-Гъл и му кажи, че искаш пряка връзка за емисията в шест. В момента е в защита, захарче, след като ни изхвърли. Сега трябва да ти даде нещо. Обади се.

Айла кимна и започна да търси номера на Бен в блекберито си. Закачливо го беше написал на челото й след оня неловък момент с премиера на Даунинг Стрийт, когато не знаеше кой е той. Поне той твърдеше, че това било закачка. Тъкмо щеше да му се обади, но се спря, обзета от нерешителност. Все още я държеше хокането от страна на Стивън Джеймс, политическият редактор на „Приятен ден“, който беше бесен заради продължаващия й достъп до министър-председателя. Едва вчера беше, когато се бе разфучал в офиса на Майкъл Грифтън, оплаквайки се горчиво от Айла и от предаването й на живо от Ливърпул. След като пътуването нямаше да се състои, тя беше далеч по-склонна да приеме поражението и да се върне в офиса.

— Давай, захарче, тик-так, тик-так, нямаме цяла сутрин. Скоро трябва да сме в ефир, звънни на Ам-Гъл и разбери какво става. Можеш да направиш жива връзка със Сид по време на предаването по телефона или можем да се напънем и да се покажеш в ефир, ако работата е достатъчно сериозна. Носим апаратурата в багажника.

Айла продължаваше да седи неподвижна на предната седалка на волвото с телефон в ръката, с опитния оператор до себе си, с купчини телевизионно оборудване в багажника. Пред нея стоеше възможността за още един извънреден репортаж за „Приятен ден, Великобритания“, когато внезапно и необяснимо се разплака.

— О, мамка му, не сега! — въздъхна Боб. Трябваше да стигнат в Манчестър по-бързо, отколкото хеликоптерът „Чинук“ можеше да прелети разстоянието дотам, а вместо това му се налагаше да се оправя с проклетата сополана. Толкова пъти се беше озовавал в същото положение. Напрежението идваше твърде много за младите журналистки, които до този момент си въобразяваха, че знаят всичко, а после внезапно рухваха.

Сви с волвото към най-близкото крайпътно заведение, отвори прозореца и поръча изпитаното си средство за първа помощ — горещ шоколад и поничка за Айла, както и черно кафе за него. Като се вземеха предвид размерите на хлапето, всички тези калории накуп можеха да я убият, но това беше риск, който си струваше да поеме, за да я удържи стабилна, докато се обадеше на Керъл.

— Изяж това, захарче. Докато се усетиш, ще си много по-добре.

Айла издуха носа си и се зае с нездравословната си закуска, а Боб тайно изпрати съобщение до програмния редактор:

Разциври се. Има нещо голямо. Обади се веднага.

Само миг след като го изпрати, телефонът на Айла звънна. Изтощената хлапачка с разтеклия се по хубавото й личице грим погледна светещия дисплей на телефона си. Кой ли би искал да говори с нея по това време? Сигурно беше Бен.

— О, Боби, Керъл звъни. Какво да направя?

— Ами най-добре й вдигни, захарче.

След като извади цигарите от жабката, Боб отвори шофьорската врата и започна да се разхожда около заведението за бързо хранене, оставяйки двете жени да си говорят насаме за змиите по телевизионната стълбица.