Кей Бърли
Първите дами (4)

4.

Списание „Селебрити“

На другия край на града Сали Симпсън стоеше до покритото със стъкло бюро в ъгловия си кабинет на директорския етаж на списание „Селебрити“. Любуваше се на отражението си в огромното огледало със скосени ръбове в стил ар Деко, което й беше подарък за рождения ден от министър-председателя, нейния любовник. Беше отскочила до фризьорския салон на Джон Фрида за едно бързо издухване на път за работа и сега се радваше на прическата си в стил Черил Коул. Лестър се беше оказал прав, кестенявото отиваше на тена й много повече, отколкото русото. Разбира се, щеше да й се наложи да смени значителна част от гардероба си, но новите предложения на „Прада“ за сезона бяха идеални за тънката й фигура. По-късно през деня щеше да помоли отдела по маркетинг да се свърже с дизайнерския офис.

Решителна и безцеремонна, Сали от три години заемаше редакторския пост на „Селебрити“. Както с всички останали професионални предизвикателства в кариерата си тя със зашеметяващ успех съумя да измъкне списанието от блатото и да го превърне в най-продавания лъскав седмичник.

Някогашно срамежливо девойче, отглеждано от бавачки, тя беше единствено дете на възрастни ирландски родители, които бяха настоявали да завърши образованието си по медицина в Тринити Колидж, Дъблин. Обаче перспективата да обгрижва болни въобще не й се беше понравила. Сали беше много по-заинтересована да подостря молива си, отколкото да точи скалпел, поради което подхвана продължителна любовна връзка с журналистиката, докато редактираше университетското списание.

Много ухажори се бяха опитвали да пленят безгрижната красавица през годините, но тя не обръщаше внимание на тези, които страдаха от липса на опияняващата комбинация от власт и пари. Наближаваше трийсетте, когато се оказа неомъжена и бременна, но след продължил цяла наносекунда размисъл запази детето и изрита партньора си.

Онова време беше ПД — преди Джулиан, онзи Адонис, който се оказа мъжът от мечтите й.

Приближи се още повече до огледалото, за да разгледа по-отблизо костюма, който си беше купила на път за работа. Потупа бузата си. Ботоксът от миналата седмица беше заличил досадните бръчки около носа й за още шест месеца. Това в съчетание с редовната й гимнастика, потенето и режимът й без бира гарантираха тяло, за което всяка трийсетгодишна би умряла, въпреки че вече наближаваше петдесетте. Да, Сали наистина беше много доволна от себе си. Самоуверената редакторка беше убедена, че животът й тепърва ще става много по-приятен.

Служителите й също бяха доволни от главоломния успех на списанието, но знаеха, че трябва да внимават с енергичната си шефка. Тя определено не понасяше глупаците — факт, с който наплашената й заместничка гледаше да се съобрази, когато влезе с плановете за новия брой. Сали беше заложила, че Джулиан най-сетне ще удържи на думата си и ще поиска развод. Щеше да е идеалната възможност да размаже съперницата си на страниците на списанието още тази седмица.

— Как изглежда? — запита тя Мария, която тази сутрин беше облечена с дреха на Армани.

Сали ясно си даваше сметка, че заместничката й, колкото и лоялна да е в момента, се е прицелила в по-висока позиция. Напомняше й на самата нея преди трийсет години и като истински гърмян заек знаеше как да отклони всяко евентуално попълзновение.

Загледана в разпръснатите по бюрото й коректури, Сали се опита да се концентрира, макар да й беше трудно да свали усмивката от лицето си. Заради ширещите се слухове за вероятни избори преди есента политиката беше най-горещата тема във вестниците. Знаеше, че Джулиан още не е избрал датата, и това само подклаждаше напрежението.

Сали беше запленена от темата, но съзнаваше, че политиката е сухо четиво за читателите й. Хората се интересуваха много повече от спортни знаменитости и попзвезди, отколкото от политици. Всъщност в момента изборите бяха последното, което ги вълнуваше. Обаче тя беше жена с мисия, искаше да е първа дама и това означаваше, че Джулиан трябва да спечели. Ето защо бе намислила да насочи вниманието към него, само че представено от по-личен ъгъл.

„Селебрити“ щеше да публикува статия от шест страници, посветена на летните модни гафове на съпругата на премиера.

„За Бога, Валъри!“ крещеше заглавието. Материалът беше написан от човек от екипа й, но бе подписан от топмодел от настоящия сезон. Като илюстрация към текста имаше поредици от неласкави снимки на Валъри, заснети от различни неприятни ъгли.

Подобни снимки понякога бяха предлагани от папараците, но обикновено разсъдливите редактори ги отхвърляха с аргумента „това не е за нас“. Сали беше поискала всички снимки, до които екипът й бе успял да се добере.

— Наистина, скъпа, бих искала да знам какво мислиш.

Мария мислеше, че материалът е нечестен и жесток, но познаваше достатъчно добре шефката си, за да не си позволява да я критикува.

— Мисля, че много ще се харчи, Сал. Тази седмица трябва да продадем поне десет хиляди повече. Какво ще кажеш и за телевизионна реклама към него?

От оплакванията на Джулиан Сали знаеше, че Валъри все повече пие. След днешния удар с развода телевизионната кампания може би щеше да й дойде твърде много, за да я понесе. Погледна отново към снимките и за момент се поколеба. Това наистина ли беше необходимо? Публикуването на подобни снимки беше грубо очерняне в най-грозната му форма.

Като самотна майка Сали беше наблюдавала злостните реакции, с които нейното подрастващо момче Шон се беше сблъсквало. Умното енергично дете от началното училище се затвори в себе си, когато премина в основното. Учителите му не можеха да обяснят промяната, но голямата разлика в поведението на сина й се превърна в продължаващо предизвикателство и за двама им. Шон изкарваше часове в стаята си, играейки на кървави компютърни игри; не желаеше или не беше в състояние да разговаря с майка си.

Сали се наведе, за да приглади гънките на прилепналия по тялото й костюм. Наистина ли беше разумно да се осмива и без това съсипаната Валъри и с телевизионна кампания?

— Да, Мария, моля те. Можеш ли да уговориш цена за рекламен слот в „Коронейшън Стрийт“? Снощи са ги гледали десет милиона души.

Мария кимна, бързо събра коректурите и се постара да напусне колкото се може по-бързо, преди язвителната й началничка да забележи отвращението й. Обаче не трябваше да се тревожи. Сали въобще не я беше грижа за мнението й, прекадено ангажирана със сутрешните събития и с текстовете за Джулиан Дженсън. Отиде до прозореца, погледна към Темза и въздъхна.

„ГОТОВО“ гласеше простичкото съобщение на Джулиан, но тя разбра, че сега най-сетне ще може да планира съвместното им бъдеще. Пътят щеше да е дълъг, а пътешествието често щеше да е осеяно с предизвикателства, но след повече нарушени обещания, отколкото в програма на политическа партия, Джулиан Дженсън беше готов да се разведе със съпругата си Валъри заради нея, Сали Симпсън.

Докато гледаше корабчетата, които развеждаха туристи на скъпи екскурзии по реката, Сали се отдаде на спомените си за първата си среща с министър-председателя.

Разсмя се на глас, като си спомни как беше възседнала писоара в луксозната галерия „Саачи“ на Кингс Роуд в Лондон. За нея не бяха учтивите, но дълги опашки пред дамската тоалетна.

Джулиан се беше измъкнал от скучното събитие и се беше скрил в една от кабинките в тоалетната, за да прати съобщение на гаджето си, достатъчно далеч от зоркия поглед на Бен Уотсън. Зарадван от отговора, той отвори вратата на кабинката и бе шокиран от Сали в нейната рокля от „Прада“ с дължина под коленете, запретната високо. Тъкмо пикаеше, докато яростно набираше съобщение по блекберито си до офиса за късна промяна на някаква страница в тазседмичния брой на „Селебрити“. Стресна се при неочакваната поява на премиера, но запази самообладание.

— Господин премиер, колко хубаво, че тази вечер още не сме се видели, особено при такива смущаващи обстоятелства.

Джулиан се ухили широко на безочието й, кимна разбиращо и се обърна да излезе.

— Но би било също толкова добре да се срещнем в по-подходяща обстановка — добави Сали, малко прекалено енергично.

Той остана с гръб към жената, за която беше сигурен, че знае коя е, но не можеше точно да си спомни, давайки й време да се измъкне от конфузната ситуация и се възползва от възможността крадешком да погледне към полученото ново съобщение.

— Каква чудесна идея. Да държим връзка чрез моя имиджмейкър Бен?

По тропането на токчетата на обувките „Джими Чу“ Джулиан разбра, че жената е отишла до умивалниците. Обърна се към нея, но този път се сблъска с намръщеното й лице. Самото допускане, че трябва да общува с него чрез посредник, я беше вбесило. Особено човек, когото беше победила.

Преди се беше подвизавала във вестниците. Тя бе една от няколкото млади журналистки, наети от главния редактор на бирмингамски вестник, които трябваше да се справят с останките от мачовския имидж и да предложат по-подходящи за женската публика четива. Бен Уотсън беше всемогъщият главен репортер, който не беше приел твърде любезно нашествието на вятърничавите фусти в собствената му територия. Сали го смяташе за сексист и тесногръд макиавелист. Сложи му прякора Ам-Гъл и му го лепна като етикет. При все това той беше изключителен журналист и редовните му, макар и неясно как придобити политически разкрития, укрепваха високата популярност на материалите му във вестника.

Сали обаче беше търпелива жена, убедена, че препалено самоувереният драскач все някога ще стъпи накриво. Фаталната му грешка се прояви, след като привлече внимание върху себе си по време на една от редовните си обедни запивки. Като пълен идиот се беше домъкнал в офиса в боксьорско настроение и бе посегнал пиянски с юмрук на своята съперница. Това поведение можеше и да не бъде взето за нередно преди идването на новото дамско попълнение, но Сали се вкопчи във възможността и докладва на шефа, който ги извика в кабинета си. Въпреки протестите на Бен редакторът не можеше да си позволи да накърни репутацията си и го уволни на мига. Неуравновесеното му пиянско нападение гарантира напускането му без никаква парична компенсация, докато триумфиращата Сали продължи изкачването си по вестникарската стълбица.

След периода на журналистическа немилост Бен започна нова кариера в политиката. Бързо се превърна в мозъка и довереното лице на изгряващата звезда Джулиан Дженсън, а впоследствие — във вездесъщия имиджмейкър на министър-председателя.

Осем години по-късно Бен все още ненавиждаше Сали Симпсън и чувството беше напълно споделено. Докато свирепо търкаше ръце при споменаването на името му, Сали отмиваше неловката среща. Усетил неприязънта й, но без да знае какво я е причинило, на Джулиан му се искаше да изкупи грешката си, но също така му се искаше и да си тръгне. Неуместността на случката в облицованата в бял фаянс мъжка тоалетна в едно от най-лъскавите места в Лондон би могла да създаде проблеми, ако стигнеше до пресата.

— Трябва да се върна при домакините, но може би ако ми дадете визитката си, бихме могли да се видим отново на по-подходящо място?

Сали обаче не можеше да бъде умилостивена толкова лесно. Той наистина ли не знаеше коя е тя?

— Ами, господин премиер, графикът ми е препълнен, но мога да накарам някой от екипа ми в „Селебрити“ да се свърже с вашия пресофис. Сигурна съм, че междувременно с вас можем да уредим нещо.

„Разбира се. Тя е редакторката на онова лъскаво списание“ — помисли си Джулиан. Знаеше си, че това прекрасно създание му е познато отнякъде. Снимката й постоянно беше по вестниците. Леле, че тя изглеждаше твърде апетитна на живо.

— Имам по-добра идея. Защо не откриете място в графика си за лек обяд в Чекърс, да кажем следващата неделя? Винаги е по-добре да те интервюира редакторът — това гарантира много по-голям успех за статията.

Двамата се усмихнаха едновременно и с леко утвърдително кимване Сали се оттегли, като му даде визитката си.

Тормозът, ето за какво Сали щеше да интервюира премиера. „Селебрити“ беше започнало кампания срещу тормоза на работното място, а темата се приемаше изключително добре от читателите. Кампанията беше идея на Мария. Иронията беше напълно чужда за Сали. Авторска статия от Джулиан Дженсън можеше да добави по-голяма тежест.

След седмица и нещо и след две закачливи съобщения по-късно, плановете за интервюто бяха готови. В самия ден Джулиан предвидливо беше отпратил семейството си от Чекърс. Лекият обяд беше уреден и той приветства Сали топло на вратата, преди да я поведе към зала „Хоутри“.

Сали беше въодушевена като ученичка на първа среща. Дълго избира какво да облече, преди да се спре на новата колекция на „Прада“ с висока яка и дължина до коленете. Нищо твърде провокативно, особено за обяд. Не можеше да си спомни някога да се е чувствала толкова нервна — тя, която се чувстваше съвършено спокойна в присъствието на попзвезди и кралски особи.

Магнетизмът на Джулиан Дженсън беше легендарен, но тя винаги го беше отдавала на склонността на разни глупави момичета да се прехласват по знаменитости, така че предаваше всяка покана от Даунинг Стрийт на някоя от екипа, която имаше интерес.

А ето че сега беше омагьосана от този чародей, който излъчваше сила и обаяние. Какво да каже? Чувстваше се като искрица, подхвърляна от тези чувства и — необичайно за нея — беше загубила дар слово. Както винаги, Джулиан бе запазил самообладание.

— Как ще започнем?

Сали веднага поде флирт и рискува с нахалния отговор:

— Зависи как искате да свършим.

— Едновременно — беше резкият отговор на Джулиан, който я срази.

Това се случи преди две години и връзката им беше разцъфтяла, без да се налага намесата на Бен. От източниците си тя знаеше, че Ам-Гъл е бесен и е решен да се отърве от нея. Само че Сали никак не беше притеснена. Все още знаеше къде са заровени всички скелети и макар изданието да бе потулило причината за напускането му навремето, тя беше уверена, че Джулиан определено няма да приеме леко вестта, че говорителят му се е опитал да удари жена. Ам-Гъл не би могъл да й навреди, без да се самоунищожи.

Сега обаче си имаше друг враг, който я застрашаваше много по-непосредствено, и докато се връщаше към бюрото си, започна да съчинява уводна статия, посветена на Валъри.