Кей Бърли
Първите дами (64)

64.

Телевизионният център

Чакането пред кабинета на Пади Фрейт на шестия етаж на телевизионния център се оказа унизително за Джими Филипс. Обикновено се срещаха за кафе или обяд в „Айви“. Пиано барът беше предпочитаният от тях. Не можеше да си обясни защо днес трябваше да я чака пред кабинета й. Какво искаше тя?

Този следобед трябваше да продължат снимките за коледното шоу и колата вече го чакаше, за да го отведе в двореца Бленхайм. Снимките там бяха особено важни, дори и Белинда се съгласи с това. Джими все още не се чувстваше добре. През деня разчиташе на индустриални количества болкоуспокояващи, а нощта я поливаше с бренди. Лекарите не бяха много съгласни да му позволят да се върне на работа толкова рано и настояваха да почива поне до Нова година, но Джими имаше други идеи. Не възнамеряваше да позволи на проклетия Бен да унижава най-популярната телевизионна звезда в страната. А освен това, ако трябваше да е съвсем честен, парите наистина му трябваха. Постепенно погасяваше дълга си от хазарт, но сумата все още беше огромна.

Ако Бен се беше съгласил да му помогне с краткосрочен заем, животът му сега щеше да е много по-лесен. Във вестника пишеше, че е наследил значителна сума от майка си, следователно спокойно би могъл да отдели неколкостотин хиляди, за които го беше помолил. Джими обаче все още разполагаше със снимката, както и с повод за оплакване.

Най-сетне вратата на кабинета се отвори. Джими се изправи, тръгна към нея и й изпрати въздушна целувка. Влезе в новообзаведения й кабинет и разбра защо подът си беше спечелил прозвището „махагоновата пътека“.

Пади не беше жалила средства. Луксозни италиански кожени дивани бяха подредени около солидна индийска волска каручка от осемнайсети век, превърната в ниска масичка. Джими огледа стаята и забеляза картината с езерото и водните лилии на отсрещната стена. Зачуди се дали не е оригинален Моне, но определено беше репродукция. И докато разглеждаше с окото на ценител обзавеждането, внезапно погледът му се натъкна на Томи Голд. Той пък какво правеше тук? Ако се съдеше по изражението му, Пади му беше споделила лоши новини. Джими го беше предупредил, че идеята за новото състезателно шоу не става за нищо и няма да се хареса на изпълнителния продуцент, но кой да слуша?

Пади беше безупречна като новия си кабинет. Тоалетът й беше дело на Стела Маккартни.

— Джими, седни. Искаш ли чай? Оправяш ли се вече? Томи казва, че си бил много смел.

Джими понечи да отговори, но забеляза, че Пади, която седна на масичката волска каручка срещу двамата мъже, въобще не го слушаше.

— Не мога да ти опиша колко бяхме разтревожени. Чудесно е да те видя на крака, и то толкова бързо. Това определено е било изпитание за волята и решимостта ти. Истински герой.

Той се усмихна с благодарност, но Томи не помръдна. Знаеше какво следва.

— Обаче трябва да съм честна, Джими. Притеснени сме, че твърде много се пренапрягаш толкова скоро след инцидента.

Джими не беше сигурен накъде върви разговорът и се опита да възрази, но без успех. Томи избегна гневния поглед на клиента си.

— По тази причина, Джими, решихме да те разтоварим от напрежението, което със сигурност ти носи финалният срок за приключването на коледното шоу. Въпреки нежеланието ни нямахме избор и се наложи да отложим шоуто за догодина.

Джими ахна.

— Знам, знам, но повярвай ми — никой не е по-разочарован от мен, скъпи. За щастие си осигурихме великолепното шоу „Рони и Рони“, което определено си заслужава. Може би си го спомняш. Оня епизод, когато Рони Баркър отива в железарията, Рони Корбът е зад тезгяха и не може да го разбере какво иска. Ужасно забавно е.

Томи и Пади се разсмяха, като се сетиха за скеча, но Джими не беше в настроение да се весели.

— Но това е отпреди трийсет и пет години. Моето шоу е ново и събитията се развиват в момента. Какви ги говориш, Пади? Опитваш се да ми кажеш, че тихичко съм изритан от сценария? Това ли ми казваш? Защото ако е така, повярвай ми, няма да си отида кротко. Няма да се хиля и да черпя с чай журналистите, които ми препречват пътя. Ще им разкажа всичко. Ще им кажа каква безсърдечна организация сте. Как така ме изхвърляте една седмица преди Коледа? Нима си мислите, че това няма да излезе по вестниците?

Джими се беше изправил и сочеше с пръст все още спокойната продуцентка.

— Джими, моля те, не бъди толкова агресивен. Наистина не е необходимо. Вече говорих с Томи да подновим твоя доста изгоден договор. От теб зависи дали ще приемеш извънредно разумната оферта, която ти предлагаме. Колкото до коледното шоу, знаеш, че още не е завършено. Остава само седмица до излъчването му, то още е наникъде и ние просто нямаме избор. Наложи се да го отложим. Но пък не можем да останем без програма точно по Коледа, нали така?

Джими невярващо се обърна към Томи, който мълчеше.

— Вече изготвихме и съобщение. В него се обяснява как ти се е отразил ужасният инцидент и как не си в състояние да водиш предаването. Разбира се, от канала напълно ти влизат в положението и ти пожелават бързо възстановяване. А това означава, че преговорите за договора ти за следващата година в момента текат.

Пади погледна часовника си.

— Обявихме го преди десет минути.

Изправи се и протегна ръка на Джими.

— Как се осмеляваш? Аз съм най-голямата звезда, с която този канал някога е разполагал, а вие ме подменяте с повторението на „Рони и Рони“. Майната ви!

Той закрачи гневно към вратата. Томи погледна извинително Пади, сви рамене, направи й знак, че ще й се обади, и хукна след клиента си.

Щом излезе от телевизионния център, Джими се огледа за колата и шофьора си. Къде беше Крейг, дяволите го взели, когато наистина имаше нужда от него? Томи махна на едно такси. Твърде често беше ставал свидетел на такива светкавични залези, за да знае, че колата е първото, което ти вземат. Качиха се на задната седалка, Джими се стовари на мястото си и Томи изключи интеркома. Не искаше шофьорът да чуе разговора им.

— Вече провеждам разговори, всичко ще се уреди. Изкарай си Коледата, иди някъде на топло и започни новата година на чисто.

— Ами договора? Да го подписвам ли?

— Боя се, че договорът, който Пади предлага, е чиста подигравка. За срок от шест месеца е и с осемдесет процента по-малко финансиране.

Джими се зачуди дали денят му можеше да тръгне още по-зле.

— Не се тревожи, всичко ще се нареди, довери ми се. Сигурен съм, че тя ще съжали за решението си, когато изгрееш от екрана на някоя друга телевизия.

Томи разкопча едно копче от сакото си. Предколедните пиршества вече започваха да му се отразяват. Таксито заобиколи Трафалгар Скуеър и се отправи в посока Бъкингамския дворец. Джими, който гледаше мрачно през прозореца, се обърна. За пръв път погледна агента си право в очите.

— Мислех, че договорът ми е за две години. Как са успели да се оправят с това?

Томи вече беше опитал да преговаря, но без успех.

— Имаха клауза в случай на неизлъчване на коледното шоу. Ако ги притиснем, ще пледират за голямо нарушение от твоя страна.

Какво голямо нарушение? Какви ги говореше Томи? И какво се очакваше от него?

— Моля те, кажи ми как би трябвало да постъпя, Томи?

— Бен Уотсън. Казал й, че някакъв вестник те надушил, че организираш туристически обиколки на студиата. Телевизията не би могла да си позволи да се издъни с такъв скандал. Ти само се сниши и всичко ще отмине, честна дума.

Джими кимна и отново се загледа през прозореца. Бен Уотсън го беше прецакал, а той въобще не се беше усетил. Зловредното дребно копеленце. И да го попилееше сега, самият той си беше загубил работата. Но докато колата подминаваше Хайд Парк и завиваше по Парк Лейн, Джими замисли перфектното отмъщение.