Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Кървавото евангелие (9)

8.

— Не стреляй! — извика Джордан и вдигна лявата си ръка. — Това е падрето.

Свали автомата си и тръгна към духовника. Беше странно, че свещеникът бе слязъл тук, но забеляза и нещо още по-смущаващо.

Нямаше екипировка за катерене.

Джордан застана пред него, докато трусът отминаваше.

— Какво правите тук, отче?

Свещеникът го изгледа изпод качулката си. Джордан също го измери с поглед. Отец Корза беше с пет сантиметра по-висок от Джордан, но под дългата дреха бе по-слаб, мускулест, жилав като камшик. Изсеченото му лице беше несъмнено славянско, омекотено единствено от пълните устни. Черната му коса се спускаше до якичката — въздълга за свят човек.

Но не друго, а очите му — изпитателни и тъмни, много тъмни — накараха сърцето на Джордан да се разтупти. Пръстите му неволно се свиха около оръжието.

„Той е само свещеник“ — напомни си Джордан.

Отец Корза остана да се взира още секунда в него, после очите му се стрелнаха настрани и обхванаха с един поглед цялото помещение.

— Чухте ли ме, падре? Зададох ви въпрос.

Думите на свещеника бяха произнесени шепнешком, едва чуто и в същото време странно официално.

— Църквата има по-стари претенции към това, което се намира в тази крипта.

Отец Корза понечи да мине покрай него. Джордан посегна да сграбчи ръката му — но улови само въздух. Свещеникът някак се беше изплъзнал и вървеше към отворения саркофаг.

Джордан го последва и забеляза как погледът на свещеника се спира върху прикованото за стената дете. Лицето му бе непроницаемо. Когато стигна до гроба, той погледна в празния саркофаг и видимо се напрегна, замръзвайки неподвижно като статуя.

Ерин го приближи от отсрещната стена. Държеше телефона си вдигнат и явно се опитваше да улови сигнал с надеждата да прехвърли снимките си на безопасно място — винаги мислеше като истински изследовател.

Джордан застана между нея и отец Корза. Поради някаква причина не искаше тя да се озовава твърде близко до странния свещеник.

— Достъпът до това място е ограничен — предупреди Джордан.

Перлман го подкрепи и постави длан върху пистолета си.

— Не бива да сте тук, отец Корза. Израелските власти поставиха изрични условия за посещението ви.

Духовникът не им обърна внимание.

— Намерихте ли книга? Или каменен блок с такива размери? — попита той Ерин и разпери ръце.

Тя поклати глава.

— Не сме намирали нищо подобно, само момичето. Изглежда, че немците са опразнили гробницата през войната.

Единствената му реакция бе леко присвиване на очи.

„Кой е този тип?“

Джордан постави ръка върху приклада на картечния си пистолет и зачака следващия ход на светия мъж. Безцеремонен и необщителен, свещеникът несъмнено имаше проблем с властите, но засега не се държеше явно заплашително.

С периферното си зрение Джордан видя как ръката на Маккей се плъзва към ножа му.

— Спокойно, ефрейтор — нареди той. — Остави.

Свещеникът не обърна внимание на Маккей, но внезапно се напрегна, замръзна, докато се обръщаше, и наостри уши. Гледаше към Джордан, но думите му бяха предназначени за всички.

— Трябва да се махнете оттук. Веднага.

Последната дума прозвуча като настоятелно предупреждение.

„Какви ги говори този?“

Отговорът дойде от слушалката на Джордан — внезапен писък, изпълнен с бълбукане на кръв и болка, толкова остър, че се заби като нож дълбоко в главата му.

Сандерсън.

От платото.

Писъкът секна, сменен с пращене.

Джордан докосна микрофона на гърлото си.

— Сандерсън! Отговори!

Отговор не последва.

— Ефрейтор, обади се!

Свещеникът закрачи бързо към входа. Купър и младият израелски войник му препречиха пътя. Всички вдигнаха оръжия.

На прага на гробницата свещеникът вдигна лице към тавана. Цялото му тяло се скова, подобно на голяма котка преди да нападне. Следващите му думи смразиха със спокойствието, с което бяха произнесени.

— Отстъпете до стените. — Той се обърна и погледна Джордан в очите. — Правете каквото ви казвам, иначе всички ще умрете.

Джордан вдигна оръжието си.

— Заплашвате ли ни, падре?

— Не аз. А онези, които идват.

 

 

17:07 ч.

Ерин се мъчеше да проумее какво става. Погледът на свещеника срещна нейния. За миг по бледото му лице пробяга страх и сърцето на Ерин се качи в гърлото й. Тя усети тревогата му за тяхната безопасност, не за своята собствена. Ужасна тъга се четеше в очите му, докато извръщаше поглед. Сякаш вече ги оплакваше.

Тя преглътна. Устата й внезапно беше пресъхнала.

Джордан обаче нямаше намерение да се предава така лесно.

— Какво става? Имам хора горе. Както и лейтенант Перлман.

Отново онзи скръбен поглед.

— Те вече са мъртви. Както ще бъдете и вие, ако не…

Стоящият до вратата Купър изпъшка. Всички се обърнаха. Той отвори уста и от нея бликна кръв. Рухна на колене, после по очи. От основата на черепа му стърчеше черна дръжка на кама.

Ерин извика името му. Войниците вдигнаха оръжията си като един. Тя се дръпна зад тях, извън линията на огъня.

Зад тялото на Купър имаше присвита тъмна форма, сякаш изваяна от сенки. Джордан пусна дълъг откос, трясъкът на оръжието бе оглушителен в затвореното пространство. Сянката потръпна и изчезна в мрака…

… но не и преди да отмъкне младия израелски войник, който още се мотаеше при прага. Ерин зърна проблясък на стомана и в следващия миг войникът изчезна, издърпан рязко в черния тунел.

Джордан престана да стреля — опасяваше се, че може да улучи войника.

Отекна писък, изпълнен с ужас… последван от тишина.

Лейтенант Перлман се втурна напред с вдигнато оръжие.

— Марголис!

Облечената в черно ръка на свещеника дръпна израелеца назад.

Рязко.

— Стойте тук — предупреди ги отец Корза и престъпи собствената си заповед.

Рязко движение на китката и в ръката му сякаш от нищото се материализира нож. Той оголи острието — сребриста ивица, извит кинжал, подобен на нокътя на някакво праисторическо чудовище.

С развята дреха свещеникът се метна през прага и изчезна.

В следващия миг от тъмнината се разнесе див вой.

Звукът докосна някакви дълбоко заровени страхове у Ерин и я накара да замръзне на място.

Дори калените войници сякаш ги усетиха. Джордан я дръпна по-надалеч от входа. Маккей и Перлман застанаха от двете им страни, с насочени към отвора оръжия. Отстъпиха, прегрупираха се и заеха позиция зад саркофага.

Пронизителен писък изпълни тунела.

Джордан вдигна Ерин с такава лекота, сякаш костите й бяха кухи и нямаше плът. Тя вече се чувстваше по този начин, сякаш можеше да се рее във въздуха.

Той я пусна в отворения саркофаг.

— Не мърдай и не се подавай.

Стоманеният глас и железният му поглед отново я върнаха в собствената й кожа — не че искаше да е в нея. Той я притисна надолу.

— Разбра ли ме?

— Да. — Искаше да се свие, да прикрие глава, да се изолира от ужаса, но когато го направи, слепотата я уплаши още повече. Пръстите й се вкопчиха в ръба на саркофага. И като всички други, тя се загледа в непрогледния мрак на тунела.

Рязка светлина отляво привлече вниманието й. Маккей държеше запалена сигнална ракета.

— Метни я! — Джордан посочи към тъмния изход.

Маккей замахна и хвърли ракетата през отвора. Тя се затъркаля, оставяйки огнена следа, и се понесе в мрака. Ярката светлина открои черни сенки и още по-тъмни форми. Ерин успя да преброи четири.

Без самотната фигура в центъра, облечена в раздрано расо, осветено отзад. Беше вдигнал ръка към очите си, заслепен от внезапния ярък блясък. Другата му ръка държеше извития нож. От острието капеше кръв, проблясваше от отразената светлина.

— Отче! — извика Джордан, докато вдигаше оръжието си. — Залегнете!

Предупреждението дойде твърде късно.

Подобно на бесни кучета, сенките се хвърлиха към свещеника. Събориха го. Той падна тежко върху сигналната ракета и я угаси с тялото си. Ерин трепна. Мракът отново погълна всичко — но не преди някаква фигура да прескочи свещеника и да се хвърли презглава в залата.

Направи дълъг скок, стовари се върху каменния под и се метна право към тях, като се движеше с невъзможна бързина. Вълк? Не. Човек с набръчкана кафява кожа, с широки мускулести ръце, вдигнал високо касапска кука.

Джордан се отпусна на коляно и стреля, улучи го право в гърдите. Пороят куршуми отхвърли нападателя към тавана. Той рухна тежко на пода и остана да лежи неподвижен.

Маса тъмни сенки се изсипа в помещението. Свещеникът се бореше с две облечени в черно фигури. Трета скочи покрай него.

Нападателят се хвърли снишен и с огромна скорост към лейтенант Перлман. Двамата се блъснаха в стената до разпънатото момиче и изчезнаха от поглед. Автоматът на израелеца излая, куршуми рикошираха от камъка, вдигаха искри. Ерин се залепи за дъното на саркофага.

Над нея се материализира сянка. Ерин зърна проблясване на зъби — твърде много зъби — и й се прииска да имаше пистолет или нож. Вдигна ръце пред лицето си и зачака зъбите да се впият в кожата й.

Вместо това в тялото над нея се забиха куршуми и то рухна отгоре й. Ерин трескаво се помъчи да се измъкне изпод него, джинсите й бяха мокри от кръв. Стисна зъби и опипа трупа за оръжие. Нападателят нямаше пистолет, но носеше египетски копеш с дълго, извито острие. Беше виждала подобни мечове на рисунки и йероглифи, но те не се използваха вече седемстотин години.

Маккей надникна над ръба на саркофага.

— Добре ли си?

Преди тя да успее да отговори, той изчезна, ударен странично. Ерин се изправи на колене, сграбчила меча.

Маккей полетя през помещението и удари стената с глава. Свлече се на пода, оставяйки кървава диря след себе си.

Тъмна фигура скочи отгоре му и се хвърли към гърлото.

 

 

17:08 ч.

Джордан беше прикован от нападател, който бе по-силен от всеки противник, срещу когото се бе изправял. Вече беше изгубил автомата си. А нападателят беше нелепо бърз.

Джордан се извъртя и посегна към глезена си и закрепения за него нож. Освободи го, докато кокалести ръце замахваха надолу. Едната стисна гърлото му, другата прикова ръката му за камъка.

Ноктите се впиха дълбоко, разкъсваха плътта му.

Джордан замахна със свободната си ръка и заби ножа в гърлото на нападателя до дръжката, докато не опря до кост, после рязко дръпна навън.

Кръв плисна по ръката му.

Противникът му се отпусна безжизнено. Джордан отхвърли мъртвата тежест и се претърколи в клекнало положение. Вниманието му се насочи към Ерин, която стоеше в саркофага с извит меч в ръка. Изглеждаше готова да изскочи и да се притече на помощ на Маккей, който лежеше в другия край на помещението, но за Маккей вече нищо не можеше да се направи. Както и за Перлман, който лежеше недалеч с разкъсан гръклян.

Джордан застреля нападателя на Маккей право в гърдите и той отлетя от тялото на съекипника му. Някакво движение го накара да се обърне отново към Ерин.

Зад нея изникна сянка.

Той се хвърли към нея, но нечия ръка го запрати настрани. Сякаш бе пернат от бързодвижещ се камион. Джордан изгуби равновесие и се блъсна в стената.

Замаян, той видя как свещеникът прелетя покрай него, събори Ерин и се хвърли към нападателя й. Удари окървавения противник с рамо и го отблъсна назад, право в мумифицираното момиче на стената. Изсъхналите кости се разпиляха под тежестта им.

Корза отскочи крачка назад.

Противникът му остана на място, увиснал над земята, пронизан и гърчещ се. Откъм задния край стрелите се бяха забили в тялото му и го държаха във въздуха. Една стрела стърчеше от гърлото му. Той задраска с пръсти по нея. Кръвта бълбукаше от раната, сякаш бе кипнала.

Корза замахна и разсече гърлото на мъжа със светкавичен удар.

Джордан криво-ляво се закрепи на крака, приклекна и се огледа. Свещеникът стоеше до стената, прегърбил рамене под раздраната си дреха. Черна кръв капеше от ножа и пръстите му. Джордан не знаеше каква част от нея е от раните на самия отец.

Държеше автомата си насочен напред, докато се препъваше към Ерин. Нямаше смисъл да проверява другите. Познаваше смъртта, когато се сблъскваше с нея. Доколкото можеше да прецени, единствените все още живи в това помещение бяха свещеникът, Ерин и самият той.

Не изпускаше от поглед свещеника — не знаеше на чия страна е той.

Разперил дългата си дреха, Корза се отпусна на коляно с наведена глава, сякаш се молеше — но не това бе намерението му. Той сграбчи нещо от пода. То изчезна в черното расо, докато се изправяше.

Малката кукла на детето беше изчезнала.

Беше взел куклата, вместо да провери как е Ерин? Джордан се отказа да се опитва да разбере този човек.

— Ерин? — повика я, когато стигна до нея.

Тя рязко се извъртя, вдигнала високо меча.

— Аз съм — каза той, отмести автомата и вдигна ръце.

Широко отворените й очи постепенно се фокусираха и тя отпусна оръжието. Джордан го взе от ръцете й и го пусна. Лицето й бе побеляло, погледът — празен. Тя се свлече в ъгъла на саркофага. Джордан я вдигна и седна, опрял гръб на студения камък, като я сложи в скута си. Прокара ръце по нея, търсейки рани. Като че ли й нямаше нищо.

Свещеникът дойде при тях. Джордан се пресегна към пистолета си и прегърна Ерин, за да я защити. Какви бяха намеренията му?

— Няма други — прошепна Корза, сякаш се молеше. — Но все още не сме в безопасност.

Джордан го погледна.

— Ще ни затворят тук — каза свещеникът с такава увереност, че Джордан му повярва.

— Откъде знаете?…

— Защото аз бих направил точно това. — Той закрачи към изхода.

Джордан забеляза накъде върви. Ровърът още беше на пода, едната камера беше насочена към тях и над нея светеше зелена лампичка. Свещеникът стъпка обектива. Метал и стъкло се строшиха под подметката му и се пръснаха по каменния под.

Джордан си спомни писъка на Сандерсън и внезапно го осени.

„Наблюдавали са ни.“