Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Кървавото евангелие (42)

41.

27 октомври, 07:07 ч.

Хармсфелд, Германия

Джордан потапяше по-дълбоко греблото и лодката бавно се плъзгаше по повърхността на езерото. Той се загледа в слънцето, което бележеше началото на новия ден след най-дългата нощ в живота му — но поне все още беше жив.

Представи си лицата на другарите си… на Пиер… на Емануел.

Когато завиваше с палтото си Рун, Джордан прецени, че свещеникът може да последва другите. И за какво? Бяха излезли от дългия кошмар с празни ръце.

На носа Надя вдигна палтото от тялото на Пиер и го подаде на Ерин. Свещеникът вече не се нуждаеше от защитата му, а жената трепереше в утринния мраз.

Надя положи Пиер на дъното на лодката и скръсти ръцете му на гърдите. Пръстите й се задържаха над ужасните рани на стъпалата и дланите, но тя не ги докосна. Покри безжизненото тяло с расото на Емануел, като го зави с обич, после сведе глава в молитва.

Джордан направи същото. Дължеше го на Пиер.

След като приключи, Надя направи кръстния знак.

Тя се загледа дълго към слънцето, после взе на ръце Пиер, вдигна го над борда и внимателно отпусна тялото му в езерото. Той потъна в зелената вода, оставяйки след себе си следа от мехурчета.

Ерин ахна от лишения от церемонии край на отец Пиер.

— Не може да бъде погребан на осветена земя, а не бива да позволим тялото му да бъде открито — обясни Надя и седна, като хвана едно гребло. — Дано намери мир и вечен покой в планината, която обичаше толкова много.

Ерин потръпна, посинелите й устни се свиха в тънка линия, но тя продължи да гребе.

Джордан погледна през рамо. Брегът вече се виждаше през мъглата. Пристанището беше вдясно. В гората запя птица, поздравявайки утрото. Друга й отговори.

Животът продължаваше.

Не забави скоростта, когато брегът приближи до носа. Използва инерцията, за да забие лодката в калта.

— Чакайте тук — нареди той.

Ерин потръпна и кимна.

Надя не отговори.

Джордан извади колта си и се прехвърли през борда. Кубинките му потънаха в калта, но се радваше, че отново е на сушата, навън, под лъчите на слънцето.

Забърза към мястото, където бяха скрили мотоциклетите. Можеха да се върнат в манастира за по-малко от час. Може би брат Леополд имаше някакво лекарство, което да помогне на Рун.

Но когато излезе иззад прикритието на дървото, Джордан се закова на място, взирайки се в останките на моторите. Напрегна се и започна да се оглежда. Стригоите несъмнено се криеха от слънцето, но той знаеше, че Белиал използва и човешки същества.

И в този момент осъзна ужасната истина.

Все още не бяха в безопасност — дори в ярката светлина на новия ден.

07:12 ч.

Застанала на калния бряг, Ерин се сгуши в дългото си кожено палто. Загледа се към дърветата, погълнали Джордан. Там нищо не помръдваше и това раздухваше пламъчето на безпокойството в гърдите й.

До нея Надя откачи манерката си и се наведе към палтото, което покриваше тялото на свещеника и го пазеше от слънчевата светлина.

Ерин копнееше също да надникне и да види как е Рун, но не смееше да го направи. Надя най-добре знаеше как да се погрижи за него. Вероятно го познаваше от повече време, отколкото Ерин беше на този свят.

Джордан се появи от гората и Ерин въздъхна с облекчение. По отпуснатите му рамене обаче си личеше, че се връща с лоша новина. Много лоша. Трудно беше да бъде обезкуражен, а сега изглеждаше направо съсипан.

Надя се надигна, без да сваля ръка от покритата глава на Рун.

— Някой е унищожил моторите — каза Джордан и погледна извинително, сякаш вината бе негова.

— Всички ли? — попита Надя.

Джордан кимна.

— Не могат да се поправят без резервни части, инструменти и време.

— А ние не разполагаме с нито едно от трите. — Ръката на Надя докосна ранения й крак. Изведнъж беше станала ужасно крехка. — Никога няма да успеем да отнесем Рун жив до манастира, ако трябва да вървим пеша.

— Ами църквата в Хармсфелд? — Ерин посочи надничащата над гората камбанария. — Мислеше, че е добро убежище за Пиер. Защо не и за Рун?

Надя се облегна назад. Ръката й погали палтото, покриващо Рун.

— Трябва да се молим там да има онова, от което се нуждаем.

07:14 ч.

Джордан гледаше от брега как мъглата се пръска на парцали под лъчите на утрото. След като се стопи напълно, щяха да се озоват на открито до езерото — трима възрастни с открадната лодка и тежко ранен мъж.

Доста сложно за обясняване.

Надя отиде до лодката и вдигна изпадналия в безсъзнание Рун на ръце. До живописното селце Хармсфелд имаше съвсем кратък преход.

Джордан пристъпи напред.

— Дай на мен, моля те.

— Защо? Да не мислиш, че съм прекалено слаба за подобно нещо? — Тъмните й очи се присвиха.

— Мисля, че ако някой види дребна жена като теб да носи едър мъж с такава лекота, сякаш е кученце, това ще предизвика доста въпроси.

Надя с неохота позволи на Джордан да метне Рун на рамо. Свещеникът бе като истински труп в ръцете му. Ако беше човек, щеше да е просто мъртъв — студен, без пулс, без дишане. Дали наистина беше жив?

Трябваше да се довери на Надя, че разбира тези неща.

Жената ги поведе с убийствено темпо през гората. На Джордан бързо му се прииска да я беше оставил да носи Рун, докато не стигнат до селото.

След по-малко от десет минути се влачеха по заскрежения калдъръм на главната улица. Надя ги водеше на пръв поглед напосоки, от време на време спираше и се ослушваше с наклонена настрани глава. Може би долавяше присъствието на хора много преди да ги видят или чуят Ерин и Джордан и се опитваше да избегне срещите с тях.

Джордан хвърли кос поглед към Ерин. И тя като него беше мокра до кости. Но за разлика от него не мъкнеше тежести, които да я загреят. Посинелите й устни трепереха. Спешно се нуждаеше от затопляне.

Най-сетне стигнаха до селската църква на площада. Яката постройка бе изградена преди векове от местен камък. Строителите бяха издигнали тухлени сводове с разноцветни стъкла по дългите й страни. Единствената камбанария сочеше към небето с безспорна решимост, както се стори на Джордан.

Надя изкачи стъпалата и опита двойната врата. Беше заключена.

Джордан остави Рун на земята. Може би щеше да успее да се справи с ключалката.

Жената обаче отстъпи крачка назад и изрита дебелите дървени врати, които поддадоха с трясък. Не беше най-тихият начин за влизане, но пък за сметка на това се оказа доста ефективен.

Надя се втурна вътре. Джордан вдигна Рун и я последва заедно с Ерин. Искаше всички да се скрият, преди някой да е забелязал, че са влезли с взлом в храма, мъкнейки мъртвец.

Ерин затвори вратите зад тях. Сигурно я тревожеха същите мисли.

Надя вече беше при олтара и тършуваше.

— Няма осветено вино — оповести тя и в безсилието си бутна с лакът празен потир, който се разби в каменния под.

— Може ли малко по-спокойно? — На Джордан никак не му се искаше да я дразни още повече.

Тя измърмори нещо богохулно и ядосано тръгна към дървеното разпятие зад олтара. Приликата на изваяната от дъб фигура с Пиер беше толкова голяма, че Джордан отстъпи крачка назад.

Какво беше намислила Надя?