Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орденът на сангвинистите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Blood Gospel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Ролинс; Ребека Кантрел

Заглавие: Кървавото евангелие

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2012

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 18.02.2013

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-376-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1858

История

  1. — Добавяне

22.

26 октомври, 22:32 ч.

Йерусалим, Израел

Ерин се опита да сдържи смеха си, но не успя.

— Съдбата на света зависи от нас? От Джордан? И от мен?

— Не бива да се изненадваш чак толкова, когато казваш името ми — промърмори Джордан до нея.

Ерин не му обърна внимание, тъй като долови сарказма в гласа му. Той също не се връзваше на приказките на кардинала. Тя обобщи всичките си въпроси с една-единствена дума.

— Защо?

Кардиналът остави тъмния грозд в празната купа.

— Засега не мога да ви разкрия това, доктор Грейнджър. Не и докато не направите избора си. След това ще ви кажа всичко и отново ще можете да откажете без никакви последствия.

— Вие изпратихте хеликоптера да ме вземе от Цезарея, нали? — попита тя и си представи въртящите се перки, подплашения жребец и горкия Хайнрих, проснат и окървавен на дъното на сондажа.

— Да — призна кардиналът. — Използвах контактите си с израелското разузнаване, за да бъдете в Масада, ако случайно бъде открито Евангелието.

— Но защо мен? — Щеше да повтаря този въпрос, докато не получи отговор, който да й допада.

— Следях работата ви, доктор Грейнджър. Вие сте скептична към религията, но в същото време познавате много добре библейската проблематика. В резултат виждате неща, които учените атеисти могат да пропуснат. От друга страна, се съмнявате в неща, в които религиозните учени не биха се усъмнили. И смятам, че това продължава да е в сила.

„Или това — скептично си помисли тя, — или съм била най-близкият археолог подръка.“ Годината беше към края си и повечето археолози бяха заминали да преподават през есенния семестър. Но какъв беше смисълът да го изтъква? И затова тя премълча.

— Ами аз? — с все същия сарказъм попита Джордан. — Предполагам, че съм просто случаен участник, тъй като в мен няма нищо специално.

Ерин би могла да възрази срещу това твърдение, като имаше предвид татуировката и историята как е бил мъртъв за три минути.

„Възможно ли е във всичко това да има нещо?“

Кардиналът дари Джордан с лека усмивка.

— Не зная защо пророчеството е избрало всички вас, синко. Но вие сте онези, които излязоха живи от гробницата.

— И какво се очаква да направим оттук нататък? — попита Джордан и се размърда на дървения стол.

Ерин подозираше, че е свикнал да го държат на тъмно при много от мисиите му — но това не важеше за нея. Тя искаше пълно обяснение.

Кардиналът продължи:

— Вие двамата заедно с Рун трябва да откриете Евангелието и да го отнесете във Ватикана. Според пророчеството книгата може да бъде отворена единствено в Рим. — Той опря лакти на масата. — Именно там нашите учени ще разкрият загадките й.

— И после какво? — попита тя. — Смятате да я скриете ли?

Ако Кървавото евангелие наистина съществуваше и съдържаше онова, което Бернар твърдеше, то бе твърде могъщо, за да бъде оставено в ръцете единствено на църквата.

— Божиите думи винаги са били достъпни за всички. — Кафявите очи на стареца й се усмихнаха.

— Дори когато църквата е изгаряла книгите по време на инквизицията ли? Често наред с хората, които са ги написали?

— Църквата е направила немалко грешки — призна кардиналът. — Но не и този път. Ако можем, ще споделим светлината на Евангелието с цялото човечество.

Изглеждаше достатъчно искрен, но Ерин не беше от лековерните.

— Посветила съм живота си на разкриване на истината, дори тя да е против библейските учения.

По устните на кардинала заигра лека усмивка.

— Бих казал, особено ако е против библейските учения.

— Може би. — Тя пое дълбоко дъх. — Но можете ли да се закълнете, че ще споделите тази книга, стига да е безопасно, със светските учени? Дори тя да противоречи на доктрината на църквата?

Кардиналът докосна кръста си.

— Заклевам се.

Ерин се изненада от жеста му. Това беше нещо сериозно. Не бе убедена, че ще спази думата си, особено ако съдържанието се окажеше противно на църковните учения, но беше малко вероятно да получи по-добро предложение. А ако Евангелието съществуваше, тя определено искаше да го намери. Подобно откритие можеше донякъде да изплати кръвния дълг — за Хайнрих в лагера и за всички онези, загинали в Масада.

Взе решение и кимна.

— В такъв случай съм…

— Чакайте — прекъсна я Рун. — Преди да се вречете, трябва да сте наясно, че можете да изгубите живота си в това издирване. — Той посегна към кръста на гърдите си. — Или нещо още по-безценно.

Ерин си спомни предишната дискусия за душите — или липсата им — на стригоите. Не само животът им — на Рун, Джордан и нейният собствен — беше изложен на риск по пътя.

Дълбока тъга блестеше в очите на Рун, свързана с нещо от миналото му.

Дали скърбеше за собствената си душа? Или за нечия друга?

Ерин мълчаливо изслуша логичните доводи защо не бива да прави това, защо трябва да се върне в Цезарея, да се срещне с родителите на Хайнрих и да продължи разкопките си. Но решението изискваше нещо повече от логика.

— Доктор Грейнджър? — попита кардиналът. — Какво е желанието ви?

Ерин погледна масата, която сигурно бе тук от хилядолетия, и Рун, чието съществуване само по себе си може би бе доказателство за чудото на преосъществяването[1]. Щом той можеше да е истински, може би същото се отнасяше и за Евангелието на Христос.

— Ерин? — обади се Джордан.

Тя пое дълбоко дъх.

— Как бих могла да подмина подобна възможност?

Джордан наклони глава.

— Сигурна ли си, че това е за теб?

Ако не за нея, то за кого? Спомни си скелета на малкото дете в сондажа, положено с любов от родителите му. Представи си касапницата, довела до ненавременната му смърт. Ако имаше някаква истина в чутото тази вечер, не можеше да позволи на Белиал да се добере до онази книга и подобни касапници да станат нещо обичайно.

Джордан я погледна въпросително със сините си очи.

Рун сведе глава и като че ли започна да се моли.

Ерин кимна. Решението й бе твърдо.

— Налага се.

Джордан продължи да я гледа още секунда — и после сви рамене.

— Щом тя участва, аз също участвам.

Кардиналът сведе глава в знак на благодарност, но не беше приключил.

— Има още едно условие.

— Че кога е било иначе? — промърмори Джордан.

— Ако се съюзите със сангвинистите трябва да знаете, че ще бъдете обявени за загинали заедно с другите жертви при Масада — обясни Бернар. — Семействата ви ще скърбят за вас.

— Чакайте малко. — Джордан се облегна назад.

Ерин го разбра. Джордан щеше да липсва на семейството си, близките му щяха да страдат заради решението му. Не можеше да го направи. Ерин почти му завидя. Тя имаше приятели, дори близки приятели, както и колеги, но никой нямаше да бъде съсипан, ако не се върнеше от Израел. Тя нямаше семейство.

— Няма друг начин — вдигна ръце кардиналът. — Ако от Белиал разберат, че сте живи и търсите Евангелието, могат да се опитат да ви повлияят чрез близките ви… Предполагам, че се досещате какво означава това?

Ерин кимна. Беше видяла с очите си свирепостта на Белиал в гробницата в Масада.

— За да защитим вас и онези, които ви обичат, трябва да ви скрием. Трябва да изчезнете от света.

Джордан замислено погали белега от пръстена.

— Не бива да идваш, Джордан. Имаш много за губене.

Гласът на кардинала стана по-мек.

— Това е заради тяхната безопасност, синко. След като със заплахата бъде свършено, ще продължите предишния си живот и приятелите и семействата ви ще разберат, че сте го направили от любов.

— И трябва да сме ние, така ли? Никой друг ли не може да го направи? — попита Джордан, като продължаваше да гледа пръста си.

— Мисля, че вие тримата заедно трябва да изпълните тази задача.

Джордан погледна към Рун, чиито тъмни очи не издаваха нищо, после към Ерин.

Накрая стана и закрачи напред-назад покрай ръба на покрива. Раменете му бяха сковани. Ерин знаеше, че решението е трудно за него. За разлика от нея той не беше осиротял археолог. Имаше голямо семейство в Айова, жена, може би и деца.

Тя си нямаше никого.

Беше свикнала да е сама.

Тогава защо се взираше така в гърба на Джордан и очакваше с нетърпение отговора му?

Бележки

[1] Преосъществяване (лат. transsubstantiatio) — доктрина, според която по време на светото причастие виното и хлябът се превръщат в кръвта и тялото на Христос. — Б.пр.