Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орденът на сангвинистите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Blood Gospel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Ролинс; Ребека Кантрел

Заглавие: Кървавото евангелие

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2012

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 18.02.2013

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-376-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1858

История

  1. — Добавяне

62.

28 октомври, 18:54 ч.

Некрополът под базиликата „Свети Петър“

„Магор…“

Батори прегърна огромната глава на вълка в скута си. Чувстваше агонията му, чуваше стоновете му. Беше отровен. Сребристо-алената й кръв продължаваше да се стича по гърдите й, събираше се в скута й около него, изгаряше кожата му, изпълваше го с непоносима болка.

„Моля те, махни се… не умирай по този начин…“

Опита се да го отблъсне, но той се присламчи към болката, за да бъде плътно до нея.

Твърде слаба, за да се съпротивлява, тя се наведе и той завъртя око към нея. Батори му затананика последна приспивна песничка. Нямаше думи. Не й оставаше дъх, за да ги изрече. Песента идваше от някакво по-дълбоко от езика място, където лятното слънце още огряваше малкото момче, ловящо пеперуди с бялата си мрежа сред високата зелена трева. Песента й бе смях, любов и простата топлина на тяло, прегърнало друго тяло.

Светът помръкваше около нея, докато не остана само изпълненото с болка око, което я гледаше с любов. Видя как аленият блясък в него отслабва, за да се смени с меко златисто. Проклятието изчезна и Магор отново се превърна просто във вълк… оставяйки целия си адски ужас зад себе си.

Болката също изчезна от огромното му, изпълнено с любов тяло, докато тя се отпускаше върху него.

Болката изчезна и от нейната кръв, остави единствено покой.

Докато мракът поглъщаше и двамата, тя предаде мислено последните си думи на приятеля си.

„Да идем да намерим Хунор…“