Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Кървавото евангелие (66)

65.

28 октомври, 05:44 ч.

Светилището под базиликата „Свети Петър“

Рун докосна кръста си. Бяха спечелили битката. Втрисаше го при мисълта колко близо бяха до загубата на всичко. Но накрая излязоха победители.

Елеазар замълча. Обърна книгата към себе си и прокара пръст под редовете, прочете ги отново, сякаш първия път ги беше разбрал погрешно. Но думите бяха същите.

— Значи сме спечелили първата битка — рече Джордан.

— Но какво означава онази „война на Небето“… и „Първи ангел“? — попита Ерин.

— Намерихме книгата — непоколебимо изтъкна Джордан. — Можем да намерим и ангела. Обзалагам се, че е по-голям от книгата. Не може да е чак толкова трудно, нали?

Ерин се разсмя и се облегна на него.

— Вярно.

Войникът бе прав. Вече бяха извършили невъзможното. Рун погледна към Елеазар.

— Откъде започваме?

Елеазар сбърчи чело.

— От пророчеството. Върнете се към пророчеството.

Рун чакаше.

Елеазар го изрецитира:

— „Ще дойде ден, когато Алфата и Омегата ще излеят мъдростта си в Евангелие на безценната кръв, за да могат синовете Адамови и дъщерите Евини да го използват в нужда. Дотогава благословената книга ще бъде скрита в кладенец на най-дълбок мрак от Момиче с покварена невинност, Рицар на Христа и Воин на Човека. И други трима ще извадят книгата на светло. Само Жена на познанието, Рицар на Христа и Воин на Човека могат да отворят Христовото евангелие и да разкрият Неговата слава на света.“

— Това го направихме — кимна Джордан. — Какво трябва да направим сега, за да намерим ангела?

Елеазар затвори книгата.

— Това може никога да не се случи.

— Защо не? — намръщи се Джордан. — Намерихме книгата, нали така?

Елеазар въздъхна и надеждата напусна Рун с тази въздишка.

— Има вероятност триото вече да се е разтурило — предупреди Елеазар.

Рун се запита какво иска да каже Възкресеният. Как така триото да е разтурено? Всички бяха тук. Той постави едната си ръка върху ръкава на Джордан, а другата върху рамото на Ерин.

Внезапно Ерин затвори очи и пребледня.

— Какво има, Ерин? — попита Джордан.

Тя прочисти гърлото си.

— Ами ако аз не съм част от триото? Ами ако аз не съм Жената на познанието?

— Какви ги говориш? Разбира се, че си. Ти реши загадката на евангелието. Без теб никога нямаше да го намерим. И беше там, когато го превърнахме в книга. — Войникът говореше търпеливо, без тревога в гласа си.

Страхът обаче запълзя по гърба на Рун.

— Спомнете си какво точно гласи пророчеството — намеси се той. — В него се казва, че триото отваря Христовото евангелие и разкрива Неговата слава на света.

— И какво? — не разбра Джордан.

Ерин поклати съкрушено глава.

— Не бях там, когато книгата беше отворена. Не бях прекрачила прага на базиликата, преди да се появи златната светлина. Ти беше там. Рун също. Но не и аз. Още се намирах отвън с гвардееца.

— И си мислиш, че това е от значение? — възрази Джордан. — Нима едно прекрачване на прага е от значение?

— Ако аз не съм Жената на познанието, значи това е била Батори. — Ерин пое дълбоко дъх. — А аз я убих.

Рун се мъчеше да открие грешка в логиката й, но както обикновено не успя. Всички бяха приели, че Ерин е Жената на познанието — тя бе в Масада, в Германия, в Русия и в Рим. Но абсолютно същото се отнасяше и за Батори. Тя винаги бе една крачка пред тях. Бе следвала следите, водещи до книгата, и бе определила как и къде трябва да бъде отворена тя. И именно тя държеше книгата при превръщането й.

Рун затвори очи, осъзнал истината.

Възможно ли е кардинал Бернар да е бил прав от самото начало за Елизабет Батори? Затова ли Белиал бяха вземали по една Батори от всяко поколение и я бяха подчинявали с отвратителната цел да запазят Жената на познанието сред своите редици?

И ако това беше вярно, как изобщо можеха да се надяват да открият Първия ангел?

Според кардинал Бернар убитата в некропола жена бе последната от рода Батори.

Но Рун знаеше, че това не е съвсем вярно.

— Вие сте побъркани — заяви Джордан, прекъсвайки мислите му. — Ерин свърши цялата черна работа. А Батори е мъртва. Щом книгата е толкова умна, защо й е трябвало да поставя невъзможна задача?

— Воинът е мъдър — кимна Елеазар. — Може би говори истината. Пророчествата често са двуостри мечове, посичащи всички, които се опитват да ги тълкуват.

Ерин не изглеждаше особено убедена.

Елеазар сведе глава и спря поглед върху Рун.

Свещеникът разбра, че не всичко е изгубено.

— Трябва да обсъдя един друг въпрос с отец Корза — каза Елеазар на останалите. — Ще ви помоля да ни оставите насаме.

— Разбира се — откликна Ерин и се отдалечи заедно с Джордан.

Когато останаха сами, Елеазар заговори отново, но шепнешком.

— Трябва да забравиш тази жена, Рун. Видях сърцето ти, но това не може да стане.

Рун позна истината в думите му.

— Ще го направя — твърдо заяви той.

Елеазар впери изпитателен поглед в Рун, сякаш го разнищваше до кости. Усещането не беше чак толкова странно и следващите думи на Елеазар го доказаха.

— Има ли друга от рода на Жената на познанието?

Рун сведе глава под този пронизващ поглед. Знаеше какво означава въпросът. Трябваше да си признае всички грехове и да изрови всичките си тайни, в противен случай със света можеше да е свършено.

Погледна Елеазар със сълзи в очите.

— Искаш твърде много.

— Трябва да бъде извършено, синко. — Гласът на Елеазар бе изпълнен със съчувствие. — Не можем да се крием вечно от миналото си.

Рун знаеше колко много бе жертвал самият Елеазар за света — и знаеше, че сега бе време и Елеазар да погледне към миналото.

Бръкна в дълбокия вътрешен джоб на расото си и извади куклата, която бе взел от прашната гробница в Масада. Опърпана, ушита от отдавна втвърдила се кожа, с едно липсващо око. Постави частта от болезненото минало в отворената длан на Елеазар.

Елеазар беше живял толкова дълго, че приличаше повече на статуя, отколкото останалите уединени — твърд, неподвижен, по-скоро мрамор, отколкото плът.

Но сега каменните му пръсти се тресяха и едва удържаха мъничката чуплива играчка. Елеазар я притисна в гърдите си, сякаш бе живо дете, за което скърбеше дълбоко.

— Страдала ли е? — попита той.

Рун си спомни мъничкото телце, приковано на стената от сребърни стрели, които я бяха изгаряли отвътре до последния й миг.

— Умряла е в служба на Христа. Душата й е в мир.

Рун стана, за да остави Възкресения сам с мъката му.

Докато се обръщаше, зърна как мраморът се разчупва.

Елеазар сведе глава.

Една сълза се отрони и капна върху прашното лице на куклата.