Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Кървавото евангелие (14)

13.

26 октомври, 18:48 ч.

Във въздуха над Масада

Еврокоптерът кръжеше над димящата калдера, появила се на мястото на Масада. Пилотът се бореше с възходящите въздушни потоци от пустинята, докато тъмните пясъци бавно освобождаваха слънчевата топлина. Перките вдигаха вихрушки прах, двигателите виеха, поглъщайки замърсения въздух.

Хеликоптерът внезапно се раздруса и рязко се наклони наляво, като едва не изхвърли Батори през отворената врата. Тя се хвана здраво за една скоба и се загледа надолу. По взривеното плато още бушуваше пожар. Усещаше жегата на лицето си, сякаш се взираше в слънцето. Затвори очи и за момент си представи, че е летен ден от детството й в провинциалното имение по река Драва в родната Унгария. Седеше в градината и гледаше как по-малкият й брат Ищван си играе и гони пеперуди с малката си мрежа.

Стон насочи вниманието й обратно към кабината. Прекъсването само засили раздразнението й. Обърна се към младия ефрейтор на пода, чието бледо лице и свити като карфици зеници говореха за шока, в който се намира.

Тарек беше затиснал с колене раменете му, а брат му Рафик дялкаше гърдите му с върха на нож. Правеше го безразлично, сякаш от скука. След това разсеяно облиза острието, все едно бе връх на химически молив, за да продължи да пише.

— Недей — предупреди го тя.

Тарек я изгледа свирепо и ъгълчето на горната му устна се повдигна гневно, оголвайки бял зъб. Рафик свали ножа. Мъничките му като на пор очи се стрелнаха между брат му и Батори, лицето му светна, предвкусвайки какво може да последва.

— Имам още един въпрос към него — каза тя, загледана в Тарек.

Гледаше животното в очите. За нея Тарек и Рафик бяха точно това — животни.

Тарек най-сетне отстъпи и махна на брат си да се дръпне.

Тя зае мястото му. Постави длан на бузата на войника. Толкова приличаше на Ищван. Именно затова им беше забранила да обезобразяват лицето му. Той погледна към нея, окаян, почти ослепял от болка, на път да напусне този свят.

— Обещавам ти — рече тя, като се наведе напред, сякаш за да целуне устните му. — Един последен въпрос и ще бъдеш свободен.

Погледите им се срещнаха.

— Ерин Грейнджър, археоложката.

Изчака името да проникне през вцепенението от болката. Той вече бе проговорил, бе изпял почти всичко, което знаеше, докато се спасяваха от разпадащия се огнен връх на Масада. Щеше да го остави да умре с братята му по оръжие, но трябваше да изстиска всичко от него, независимо с какви жестоки методи. Отдавна беше научила, че жестокостта е практично нещо.

— Каза, че доктор Грейнджър е работила с някакви студенти.

Спомни си жената, която бе видяла през камерата на ровъра. Археоложката размахваше мобилния си телефон, явно в опит да се свърже с външния свят. Но защо? Може би беше направила снимки? И беше открила нещо?

Малко вероятно, но Батори трябваше да е абсолютно сигурна, преди да напусне района.

Очите на ефрейтора се спряха върху лицето й, изпълнени с болка, знаещи какво е замислила.

— Къде са те? — попита тя. — Къде са разкопките на доктор Грейнджър?

От окото се отрони сълза и се търкулна до дланта, опряна на бузата му.

За миг — за един съвсем кратък миг — тя се надяваше, че няма да й каже.

Но той го направи. Устните му се раздвижиха. Тя се наведе, за да чуе единствената дума.

Цезарея.

Изправи се, като вече кроеше планове. Рафик се взираше напрегнато в нея, изпълнен с желание и очакване. Обичаше хубавите неща. Пръстите му се стегнаха около дръжката на ножа.

Тя не му обърна внимание и приглади косата назад от бялото чело на ефрейтора.

„Така прилича на Ищван…“

Наведе се, целуна го по бузата и прекара собствения си нож през гърлото му. Тъмната кръв бликна. Тиха въздишка докосна ухото й.

Когато се изправи, очите му вече бяха безжизнени.

„Най-сетне свободен.“

— Никой да не докосва тялото му — предупреди тя, докато се изправяше на крака.

Рафик и Тарек я зяпнаха, неспособни да проумеят подобно разхищение.

Без да им обръща внимание, тя седна и отметна глава назад. Нямаше нужда да обяснява на такива като тях. Макар и с гръб към задния товарен отсек, тя долови тежкото раздвижване там. Пресегна се и опря длан на преградната стена.

„Спокойно — помисли и прати мисълта през преградата. — Всичко е наред.“

Той се успокои, ала тя още чувстваше възбудата му, отразяваща нейната собствена. Явно беше доловил трепета в сърцето й преди малко.

Или може би защото близнакът му липсваше. Загледа се през прозореца към пустинята. Близнакът беше пратен на лов.

Трябваше да е сигурна.

Сангвинистите бяха трудни за убиване.